Вечна любов

Мускулите на Рейдж се свиваха без видима причина. Не, имаше причина. Бяха тези части от тялото му, които отговаряха на местата от татуировката, които докосваше.

Колко необикновено.

Продължи да гали гърба му още известно време с чувството, че оцветените части сякаш се повдигат като котка, за да посрещнат дланта й.

— Ще поискаш ли някога отново да си с мен? — запита тихо Рейдж.

Обърна лице настрани, така че да я вижда. Но не вдигна поглед.

Тя задържа ръка върху устата на звяра, проследявайки линията на устните с върха на пръста си. Тези на Рейдж се отвориха, сякаш усещаха допира.

— Защо да не искам да съм с теб?

— Това бе малко странно, нали?

Тя се засмя.

— Странно? Спя в къща, пълна с вампири. Влюбих се в…

Мери млъкна. О, господи. Какво изрече току-що?

Рейдж повдигна рамене от леглото и се изви настрани, за да я погледне.

— Какво каза?

Не беше искала това да се случи. Влюбването и признанието. Но нямаше да се отрече нито от едното, нито от другото.

— Не съм сигурна — промърмори, съзерцавайки грубата сила на раменете и ръцете му. — Но мисля, че беше нещо от рода на „Обичам те“. Да, това беше. Обичам те.

Доста неубедително. Можеше да го направи сто пъти по-добре. Стисна лицето му в дланите си, целуна го силно по устата и го погледна право в очите.

— Обичам те, Рейдж. Безумно те обичам.

Силните му ръце я обгърнаха и той зарови лице в извивката на шията й.

— Мислех, че никога няма да ме обикнеш.

— Защо, толкова ли съм студена?

— Не, аз не съм достоен.

Мери се отдръпна и го изгледа гневно.

— Никога повече не го казвай. Ти си най-хубавото нещо, което изобщо ми се е случвало.

— Дори със звяра?

Звярът? Да, тя винаги беше усещала, че в него има и нещо друго. Но чак пък звяр? Все пак Рейдж изглеждаше толкова разтревожен, че тя реши да не му противоречи.

— Да, и с него. Само че може ли следващия път да го направим без всичките тези железа? Напълно съм сигурна, че няма да ме нараниш.

— Да, мисля, че може да махнем веригите.

Мери го притисна отново до себе си, загледана в „Мадоната с младенеца“ в другия край на стаята.

— Ти си най-невероятното чудо — прошепна тя, загледана в картината.

— Какво? — попита той, допрял устни до шията й.

— Нищо.

Целуна русата му глава и продължи да се взира в Мадоната.

46.

Бела пое дълбоко въздух и усети миризмата на мръсотия. Господи, как я болеше главата. И коленете. Бяха притиснати в нещо твърдо и студено.

Очите й се отвориха изведнъж. Тъмнина. Мрак. Слепота. Опита се да вдигне ръка, но рамото й се блъсна в грапава стена. Имаше друга стена зад гърба й, пред нея и отстрани. Тя се заблъска в тясното пространство, обхваната от паника. Отвори широко уста, но откри, че не може да диша. Нямаше въздух, само миризма на мокра пръст, която запушваше… носа й… тя… Изпищя.

И нещо над нея се раздвижи. Погледна нагоре. Заслепи я светлина.

— Готова ли си да излезеш? — попита тихо мъжки глас.

Спомените й се върнаха — бягството към къщата й през ливадата, борбата с лесъра.

Усети дръпването на увито около гърдите й въже и осъзна, че я изваждат от тръба в земята. После се озова в неголяма стая с неизмазани стени. Оглеждаше се в ужас, нямаше представа къде е. Помещението беше без прозорци, само с две малки капандури, покрити с черен плат. От тавана на кабели висяха три крушки без абажури. Въздухът беше пропит от миризмата на чамови дъски и сладникавия аромат на бебешка пудра, който идваше от лесъра.

Когато видя масата от неръждаема стомана и десетките ножове и чукове до нея, тя се разтрепери толкова силно, че започна да кашля.

— Не се плаши от тези неща — каза лесърът. — Не са за теб, стига да се държиш добре.

Ръцете му се заровиха в косата й и я разпиляха върху раменете.

— Сега ще вземеш душ и ще измиеш косата си. Ще я измиеш за мен.

Той се пресегна и вдигна вързоп дрехи. Сложи ги в ръцете й и тя разбра, че са нейните.

— Ако си послушна, ще ти разреша да ги облечеш. Но не и преди да те изчистим. — Побутна я към една отворена врата и в този момент звънна мобилен телефон. — Влез под душа. Веднага.

Прекалено объркана и вцепенена, за да се противопостави, Бела се препъна, пристъпвайки в недовършена баня без тоалетна. Движейки се, сякаш по чужда воля, тя се затвори вътре и пусна водата с треперещи ръце. Когато се обърна, видя, че лесърът е отворил вратата и я гледа.

Той закри долната част на телефона с ръка.

— Махни дрехите. Веднага.

Тя хвърли поглед към ножовете. Докато се събличаше, в гърлото й се надигна горчилка. Когато свърши, се прикри с ръце и се разтрепери.

Лесърът затвори телефона и го остави.

— Няма да се криеш от мен. Смъкни си ръцете.

Тя отстъпи, като вцепенено тръскаше глава.

— Свали ги.

— Моля те, недей…

Той пристъпи две крачки и я удари през лицето, запращайки я в стената. После я сграбчи.

— Погледни ме. Погледни ме. — Когато срещна втренчения му поглед, тя видя, че очите му светят от възбуда. — Господи, толкова е хубаво, че се върна.

Той я обви с ръце и я притисна към себе си. Заля я сладникавата му миризма.