Вечна любов

Искаше тя да е в безопасност и у дома, докато той и братята преследват тези негодници.

— Рейдж… О, господи, Рейдж, какво ще й направят?

— Не знам. — Беше лъжа. Знаеше точно какво правят с Бела. Господ да й е на помощ. — Чуй ме, знам, че се тревожиш за нея. Но в момента искам да мислиш за себе си. Залепи се за Бъч и не се отделяй от него, разбра ли?

Щеше да стане по-бързо, ако се дематериализираше, за да отиде при нея, отколкото ако чакаше ченгето да я докара с колата. Никак не му харесваше да е изложена на опасност.

Докато прибираше кинжалите в ножницата, осъзна, че от телефона се чува само тишина.

— Мери? Чу ли какво ти казах? Мисли за себе си. Стой до Бъч.

— Точно до него съм.

— Добре. Стой така. И не се тревожи, все някак ще си върнем Бела. Обичам те.

Той затвори телефона и навлече тежкото манто. Изхвърча в коридора и се блъсна във Фюри, който беше облечен в кожа и напълно въоръжен.

— Какво става, по дяволите? — Зейдист приближаваше по коридора. — Получих много тревожно съобщение от Ви за някаква жена…

— Лесърите са хванали Бела — каза Рейдж, като преглеждаше пистолета си.

От Зи полъхна студена вълна като силен вятър.

— Какво каза?

Рейдж смръщи вежди при този емоционален изблик.

— Бела. Приятелката на Мери.

— Кога?

— Не знам. Бъч и Мери са в къщата й…

Зейдист изведнъж изчезна.

Рейдж и Фюри го последваха веднага, като се дематериализираха, за да отидат в дома на Бела. Тримата се качиха заедно, тичайки по предното стълбище на къщата.

Мери беше в кухнята, точно до Бъч, който проверяваше нещо на пода, Рейдж се втурна вътре като вихрушка, хвана я и я прегърна толкова силно, че костите им изпукаха.

— Ще те закарам у дома — промълви той, скрил лице в косата й.

— Мерцедесът е до нейната къща — каза Бъч, като се изправи от пода, където бе разглеждал черните петна.

Хвърли връзка ключове на Рейдж.

Фюри ругаеше, докато изправяше един стол.

— Какво е станало?

Ченгето поклати глава.

— Мисля, че са я отвлекли жива, ако съдя по тези обгорени ивици, водещи към вратата. Следите от кръвта й са изгорели, когато слънцето ги е огряло…

Рейдж тръгна към вратата с Мери, а Бъч внезапно замълча и хвърли тревожен поглед към нея. Последното, което й трябваше, беше да слуша противните подробности.

Ченгето продължи:

— Освен това нямат никаква полза от нея, ако е мъртва… Зейдист? Добре ли си?

Излизайки, Рейдж хвърли поглед през рамо към Зи.

Той се тресеше от гняв, лицето му трептеше около белега под лявото око. По дяволите, изглеждаше сякаш ще се пръсне, само дето беше трудно да повярваш, че отвличането на една жена го засяга по един или друг начин. Рейдж се спря.

— Зи, какво ти става?

Братът се обърна настрани, сякаш не искаше да го гледат, после се наведе още повече към прозореца, до който стоеше. С глухо ръмжене той се дематериализира.

Рейдж погледна навън. Видя само хамбара на Мери в другия край на поляната.

— Хайде да вървим — обърна се той към нея. — Искам да се махнеш оттук.

Тя кимна, Рейдж я хвана здраво за ръката и я поведе надалеч от къщата. Вървяха бързо и мълчаливо през тревата.

Точно когато стъпиха върху нейната морава, едно стъкло се разби с трясък.

Нещо, или някой, беше изхвърлен от къщата на Мери. Точно през плъзгащата се врата.

Докато тялото падаше върху верандата, Зейдист скочи през разбитата врата с оголени кучешки зъби и изписана на лицето ярост. Хвърли се върху лесъра, хвана го за косата и повдигна горната част на тялото му от земята.

— Къде е тя? — изръмжа братът.

Когато съществото не отговори, Зи премести ръцете си и го захапа за рамото направо през коженото яке. Убиецът зави от болка.

Рейдж не остана да гледа представлението. Поведе Мери тичешком край къщата, но се сблъска с още двама лесъри. Изблъска я зад себе си и я прикри с тялото си, докато посягаше към пистолета. Точно когато вече го държеше готов за стрелба, от дясната му страна се чу пукотевица. Куршуми изсвистяха край ухото му, забиха се със звънтене в стената на къщата и го удариха в ръката и в бедрото и…

Никога досега не се бе радвал така на появата на звяра. Той се хвърли във водовъртежа с рев, благодарен за промяната, посрещайки с радост пламъка на топлината, експлозията в мускулите и костите си.

Когато вълната от енергия избликна от Рейдж, Мери бе отхвърлена към къщата, главата й се отметна рязко назад и се блъсна в дъсчената облицовка. Тя се свлече на земята, осъзнавайки неясно, че някакво огромно присъствие заема мястото на Рейдж.

Чуха се още изстрели, писъци, оглушителен рев. Влачейки се по земята, тя се скри зад един хвойнов храст точно когато някой включи външното осветление.

Мили… боже.

Татуировката беше оживяла. Драконоподобното създание, покрито с виолетови и жълто-зелени люспи, блестящи в цветовете на дъгата. Чудовището имаше дълги жълти нокти, диво развяваща се черна грива и размяташе опашка с шипове. Тя не виждаше лицето му, но звуците, които то издаваше, бяха страшни.

Звярът беше смъртоносен и бързо довършваше лесърите.