Вечна любов

Бъч нямаше да повярва, ако сам не беше видял всичко. Мери превърна побеснелия звяр в домашен любимец.

Господи, тази жена знаеше как да се справя с нещата. Освен това беше смела. След като видя как това чудовище изяде онези убийци, тя се изправи пред проклетото нещо и наистина го докосна. На него нямаше да му стиска.

Мери вдигна поглед от тялото на Рейдж.

— Някой ще ми помогне ли да го занесем до колата?

Бъч веднага отиде до тях и го хвана за краката, а Ви и Зейдист — за ръцете. Занесоха го до мерцедеса и с усилие го наместиха на задната седалка.

— Аз не мога да го откарам у дома — каза Мери. — Не знам пътя.

Ви отиде до предната врата.

— Аз ще ви закарам. След двадесет минути съм тук, ченге.

— Внимавай с тях — промърмори Бъч.

Обърна се и откри, че Фюри и Тор се взираха в него с очакване. Беше свикнал с това. Без дори да се усети, отново влезе в ролята на детектив, разследващ убийства. И пое контрола в свои ръце.

— Ще ви кажа какво научих дотук. — Заведе двамата до задната част на къщата и посочи черните петна по земята. — Виждате ли тези изгорени следи по тревата? Бела е била отвлечена и пренесена през поляната от нейната къща дотук. Кървяла е и когато слънцето е изгряло, следите от кръвта й са се превърнали в пепел. А защо е трябвало да я носи през поляната? Мисля, че убиецът е дошъл да търси Мери и ненадейно е срещнал Бела на това място. Тя е избягала в нейната къща и той е трябвало да я върне, сигурно защото колата му е била паркирана тук. Елате с мен, момчета.

Заобиколи къщата и тръгна към улицата, където до тротоара беше паркиран един „Форд Експлорър“.

— Хванали са Бела съвсем случайно и тази нощ са се върнали да довършат работата — тоест, да заловят Мери. Ви, искам да разбереш по регистрационните табели чия е колата? — Бъч огледа небето. Сипеха се леки снежинки. — Както вали тази гадост, следите отвън ще се изгубят, но мисля, че вече разбрахме каквото ни трябва. Нека да огледам джипа, докато вие разчистите телата на онези лесъри. Няма нужда да ви напомням да вземете от тях всичко, което ще свърши работа — портфейли, мобилни телефони. Дайте ги на Ви, когато се върне, за да занесе всичко в Дупката. И не влизайте в къщите, докато не завърша огледа.

Братята се заеха с работата, а Бъч събра влакна от всички повърхности в експлоръра с гъст гребен. Докато свърши, вампирите бяха приключили с изпаряването на лесърите.

— Джипът е чист като сълза, но е на някой си Устед. — Подаде регистрационния талон на Фюри. — Името сигурно е фалшиво, но един от вас, момчета, все пак ще провери ли адреса? Връщам се в къщата на Бела да довърша там.

Тор погледна часовника си.

— Ще проверим адреса на този Устед, после ще се върнем да охраняваме районите на цивилните. Освен ако не ти трябва помощ.

— Не, по-добре ще е, ако отида сам.

Братът помълча.

— Какво ще кажеш някой да те прикрива, ченге? Защото лесърите може да се появят отново. Никой от тези тук не се измъкна, но когато не се върнат да докладват, някое от приятелчетата им може да дойде да провери какво става.

— Мога да се пазя и сам. — Бъч извади пистолета си и го прегледа. — Само че свърших патроните. Ще ми дадеш ли друг?

Фюри му подаде една „Берета“.

— Вземи този, пълен е.

Тор също не си тръгна, докато Бъч не взе и неговия „Глок“.

Бъч сложи единия пистолет в кобура си и с другия в ръка се затича през ливадата. Тялото му беше пълно с енергия и готово за действие. Прекоси разстоянието за нула време, почти без да се изпоти. Докато тичаше, умът му беше свеж като нощния въздух и прехвърляше списък с нещата, които трябва да свърши, и хипотези къде може да са отвели Бела.

Когато дотича до задната врата на къщата, с ъгъла на окото си долови движение вътре. Притисна гръб в стената до разбитата остъклена врата и освободи предпазителя на беретата. Откъм кухнята се чуваше звук от хрущене на стъкло. Някой се разхождаше вътре. Беше тежък.

Бъч почака, докато онзи се доближи, после скочи през вратата, вдигнал пистолета на нивото на гърдите.

— Аз съм, ченге — промърмори Зи.

Бъч вдигна дулото към тавана.

— Господи, можех да те гръмна.

Но Зи сякаш не се вълнуваше от факта, че едва не бе застрелян. Наведе се и започна да рови с пръст из парчетата строшени съдове.

Бъч свали сакото и нави ръкавите на ризата си. Нямаше намерение да отпраща Зи. Нямаше смисъл да влиза в спор с него, освен това братът се държеше много странно, сякаш беше във вцепенение. Мъртвешкото му спокойствие беше адски плашещо.

Зи вдигна нещо от пода.

— Какво е това? — попита Бъч.

— Нищо.

— Гледай да не разместиш нещо.

Бъч изруга наум и се огледа. Липсваше му старият партньор от полицията, Хосе. Липсваше му целият отдел „Убийства“. Липсваха му неговите хора от криминалната лаборатория.

Разреши си две секунди мрачно отчаяние, после се залови за работа. Започвайки от разбитата остъклена врата, беше готов да прегледа всеки сантиметър от къщата, даже ако това се проточеше до сутринта.

Мери донесе още една таблетка „Алка Зелцер“ от банята. Рейдж лежеше в леглото им, дишайки тежко, беше зле.