Вечна любов

Рейдж я притисна към гърдите си и я държа така, докато се наплаче. Прегръщаше я, люлееше я напред-назад, сякаш бе малко дете. Мери нямаше представа колко време е минало, когато риданията й заглъхнаха, но накрая през мъглата на нещастието си го чу да й говори. Сричките и ритъмът на словата му й бяха напълно непознати, думите — неразгадаеми. Но интонацията… беше прекрасна.

А нежността му беше изкушение, от което тя се сви, отдръпна се.

Не можеше да разчита на него за утеха — дори в този момент. Животът й зависеше от способността й да остане спокойна и концентрирана в настоящето, да не се поддава на страха. Не можеше да си позволи да се подхлъзне по опасния наклон на самосъжалението. Ако започнеше да лее сълзи сега, нямаше да спре дни и месеци наред. Волята и непоколебимата решителност й бяха помогнали да премине през изпитанията последния път, когато беше болна. Ако изгубеше решителността си, нямаше да има сили да победи и този път.

Изтри сълзите си.

Не отново, помисли си. Нямаше повторно да изгуби самоконтрол пред него.

Прочисти гърлото си и се опита да се усмихне.

— И така. Успях ли да съсипя момента?

Той каза нещо на непознатия език, после поклати глава и премина на английски.

— Можеш да си поплачеш, колкото искаш.

— Не искам да плача. — Погледът й се спря на голите му гърди. В момента желаеше да прави секс с него. След като сълзите преминаха, тялото й отново се отвори за неговото. Сега, когато беше видял белезите й и не се беше отвратил, тя се чувстваше по-свободно.

— Все още ли искаш да ме целунеш? — попита тя.

— Да.

Без да си позволи да помисли, Мери го хвана за раменете и го придърпа към устните си. Той остана неподвижен за миг, може би изненадан от силата й, но после я дари с дълбока и дълга целувка. Само след секунди тя беше напълно гола, пижамата, чорапите и бикините й бяха захвърлени на пода.

Той я галеше от главата до бедрата, а тялото й следваше дланите му, повдигаше се, извиваше се, наслаждаваше се на усещането за голотата му до гърдите и корема й, на ласката на деликатната материя на скъпите му панталони по чувствителната кожа на краката й. Изпитваше неутолим копнеж, чувстваше се замаяна, докато той обсипваше шията й с целувки и се спускаше надолу към гърдите й. Повдигна глава и загледа как описва с език кръгове около зърното й, преди да го поеме в устата си. Докато го смучеше, ръката му я галеше от вътрешната страна на бедрата.

А после докосна сърцевината й. Тя се надигна под дланта му и започна да диша на пресекулки. Той нададе силен стон, от който гърдите му завибрираха.

— Сладка Мери, ти си точно такава, каквато си представях. Мека… влажна. — Гласът му беше дрезгав, издаваше каква воля му е необходима, за да контролира страстта си. — Отвори краката си широко за мен. Още малко. Точно така, Мери. Толкова е… о, да.

Плъзна първо един, а после два пръста в нея.

Беше минало много време, но тялото й знаеше какво да очаква. Задъхана, впила нокти в раменете му, Мери гледаше как езикът му си играе с гръдта й, докато пръстите му се движат навътре и навън, а палецът му масажира малката точка на удоволствието й. И тя избухна. Силата на освобождението й я изпрати в празно пространство, в което съществуваха само пулсациите на оргазма и бяла горещина.

Когато се върна оттам, полупокрити от натежалите клепачи, очите на Рейдж я гледаха сериозно, лицето му беше напрегнато и мрачно. Беше като непознат, много отдалечен от нея.

Тя протегна ръка към захвърленото одеяло, за да се покрие, защото тениската нямаше да й свърши работа. Движението я накара да осъзнае, че пръстите му все още проникват в нея.

— Толкова си красива — каза той с все същия дрезгав глас. Последната дума я накара да се почувства още по-неудобно.

— Остави ме да стана.

— Мери…

— Моментът е доста неловък. — Тя се опита да се надигне, но така само го почувства още по-ясно.

— Погледни ме, Мери.

Тя го изгледа втренчено, обзета от гняв и разочарование.

Бавно, той отдръпна ръката си и поднесе двата окъпани във влагата й пръсти към устата си. Устните му се разтвориха и с наслада той засмука любовните й течности. Затвори блестящите си очи, докато преглъщаше.

— Ти си невероятно красива.

Дъхът й замря. А после, когато той се плъзна надолу по тялото й и постави глава между краката й, тя задиша учестено. И се напрегна, защото той се опита да разтвори краката й.

— Не ме спирай, Мери. — Целуна я по пъпа, после и по бедрата, разтвори ги широко. — Искам да поема по-голяма част от теб в устата си, да вкуся повече от теб, да те погълна.

— Рейдж, аз… — О, господи!

Езикът му беше като топла влага, която гали сърцевината й и предизвиква хаос в нервната й система. Той повдигна глава и я погледна. После отново я наведе и продължи ласките.

— Убиваш ме — каза той и дъхът му я погали точно там, където беше съсредоточен копнежът й. След това я погали и с лице и брадата му извика трепетни вълни в тялото й.

Тя затвори очи. Струваше й се, че удоволствието ще я разкъса.