Вечна любов

Рейдж притисна езика си в нея, след това хвана горещата й плът между устните си, засмука, започна леко да я подръпва и да я потупва с език. Тялото й се изви в дъга и се повдигна от пода, едната му ръка я подхвана през кръста, а другата започна да я гали по долната част на корема. Не й даваше да помръдне, докато я водеше към върха, не я изпускаше, колкото и силно да се мяташе тялото й.

— Погледни ме, Мери.

Тя се подчини и зърна розовият му език да гали нейната женственост. И това беше достатъчно. Освобождението я разтърси, но той не спря ласките. Като че ли готовността му никога нямаше да пресъхне, а техниката му да се изчерпи.

Накрая, тя протегна ръка към него. Имаше нужда да почувства как огромната му възбуда я изпълва. Той устоя, а после отново, с кучешките си зъби, я накара да изпита греховното удоволствие. Наблюдаваше оргазма й, блестящите му синьо-зелени очи бяха втренчени в нея от пролуката между разтворените й крака. Бяха толкова блестящи, че хвърляха сенки. След като всичко приключи, тя произнесе въпросително името му с дрезгав глас.

С плавно движение той се изправи и се отдръпна. А когато се обърна, дъхът излезе измежду устните й със свистене.

Великолепна, многоцветна татуировка покриваше целия му гръб. Дракон, вдъхващо страх и ужас създание с мощно тяло и крайници, завършващи с пет остри нокътя. Звярът я гледаше — като че ли безжизнените му бели очи наистина можеха да виждат. Докато Рейдж крачеше из стаята, митичното същество се движеше ведно с мускулите и кожата му и излъчваше заплаха.

Като че ли иска да се освободи, помисли си тя.

Почувствала въздушно течение, Мери се загърна в одеялото. Когато вдигна поглед, Рейдж стоеше в другия край на стаята.

А драконът продължаваше да я гледа втренчено.

23.

Рейдж крачеше из дневната в напразни опити да потуши изгарящото го желание. Беше му достатъчно трудно да контролира тялото си и преди да я вземе в устата си. А сега, когато знаеше какъв е вкусът й, гръбнакът му беше обзет от огън, чийто пламъци се разпространяваха до всеки негов мускул. Кожата му беше настръхнала, копнееща допир.

Потри длани една в друга. Ръцете му трепереха неконтролируемо.

Господи, трябваше да се отдалечи от мириса на секс, който се излъчваше от нея. Да не я гледа. Да избяга от съзнанието за това, че може да я вземе сега, когато тя с готовност би му позволила.

— Мери, трябва да остана сам за малко. — Хвърли поглед на вратата на банята. — Ще вляза там. Ако някой се приближи до къщата или чуеш нещо необичайно, искам веднага да ме повикаш. Но, така или иначе, няма да се бавя.

Затвори вратата след себе си, без да я погледне.

Огледалото над мивката отрази белия блясък на зениците му.

О, господи, не можеше да позволи на промяната да настъпи сега. Ако звярът се освободеше…

Страхът за безопасността на Мери накара сърцето му да затупти бясно, а това с нищо не му помагаше.

По дяволите. Какво трябваше да направи? И защо се случваше това? Защо…

Престани. Просто спри да мислиш. Не позволявай на паниката да те обземе. Запази спокойствие. Остави вътрешният си двигател да работи на празни обороти. И тогава ще можеш да се тревожиш, колкото искаш.

Спусна капака на тоалетната и седна върху него, поставил длани на коленете си. Застави мускулите си да се отпуснат, после насочи усилията на волята си към белите дробове. Започна бавно да поема въздух през носа и да издиша през устата, концентрира се върху дишането си.

Вдишване, издишване. Вдишване, издишване.

Светът изчезна, а с него се стопиха и всички звуци, гледки и миризми. Остана само дишането му.

Само дишането му.

Само дишането му.

Само…

Когато се успокои, отвори очи и вдигна ръце. Бяха престанали да треперят. Бърз поглед в огледалото го увери, че зениците му отново са черни. Подпря ръце на мивката и отпусна тежестта на тялото си върху тях.

Откакто беше прокълнат, сексът му помагаше да се справи със звяра. Обладаването на някоя жена беше достатъчен стимул да стигне до оргазъм, но възбудата никога не нарастваше до такова ниво, че да освободи чудовището. То нямаше никакъв шанс.

С Мери обаче всичко беше различно. Не мислеше, че може да се контролира достатъчно, та да влезе в нея, а още по-малко — да стигне до оргазъм. Проклетото странно вибриране вътре в него, което тя извикваше, бързо докарваше сексуалната му възбуда до опасното ниво.

Пое си дълбоко дъх. Единственото хубаво нещо беше, че поне можеше да възвърне самоконтрола си също толкова бързо. Ако се отдалечеше от нея, ако успееше да овладее нервната си система, можеше да намали чувството до поносима степен. Слава богу.

Рейдж използва тоалетната, после изми лицето си и се подсуши с хавлията за ръце. Отвори вратата, напрегнат и призовал на помощ всичките си сили. Имаше чувството, че когато види Мери, усещането ще се върне, макар и не със същата сила.

Така и стана.