Вечна любов

Мери си пое дълбоко дъх. Вярваше инстинктивно на тази жена, защото двете бяха сами сред морето от тестостерон.

— Мери. Мери Лус.

Бет й подаде ръка и се усмихна.

И разкри кучешките си зъби.

Мери почувства как подът се залюля под краката й.

— Мисля, че тя ще припадне! — извика Бет и се втурна към нея. — Рейдж!

Силни ръце я подхванаха през кръста в мига, в който коленете й се подгънаха.

Последното, което чу, преди да изпадне в безсъзнание, бяха думите на Рейдж:

— Ще я занеса в стаята си.

Рейдж остави Мери на леглото си и включи слабо осветление. О, господи, защо изобщо я бе довел тук?

Когато тя се размърда и отвори очи, той я увери:

— Тук си в безопасност.

— Да бе, точно така.

— Добре, ще се погрижа да си в безопасност. Как ти се струва това?

— Сега ти вярвам. — Усмихна се леко. — Съжалявам, че припаднах. Обикновено не го правя.

— Напълно разбираемо е. Чуй, трябва да се срещна с братята си. Виждаш ли стоманената ключалка на вратата? Аз съм единственият, който има ключ, така че тук си на сигурно място.

— Онези момчета не се зарадваха да ме видят.

— Проблемът е техен. — Приглади косата й назад и я прибра зад ушите й. Искаше да я целуне, но вместо това се изправи.

Тя изглеждаше така на място в леглото му, сгушена в планината от възглавници, на която той настояваше да спи. Искаше да е тук и утре, и на следващия ден…

Това не беше грешка, помисли си. Мястото й бе тук.

— Рейдж, защо правиш всичко това за мен? Имам предвид, че не ми дължиш нищо, а и едва ме познаваш.

Защото си моя, отговори й мислено.

Запази мислите си за себе си и я погали по бузата с показалец.

— Няма да се бавя.

— Рейдж…

— Просто ми позволи да се погрижа за теб. И не се тревожи за нищо.

Затвори вратата след себе си и заключи, преди да се отдалечи по коридора. Останалите го чакаха при стълбите. Рот стоеше начело на групата. Кралят имаше сериозен, дори мрачен вид. Черните му вежди бяха сключени зад слънчевите очила.

— Къде ще се проведе срещата? — запита Рейдж.

— В кабинета ми.

След като всички влязоха, Рот седна зад бюрото. Тор го последва и застана зад него, от дясната му страна. Фюри и Зи се подпряха на тапицираната с коприна стена. Вишъс се настани в едно от креслата до камината и запали ръчно свита цигара.

Рот поклати глава.

— Имаме сериозен проблем, Рейдж. Ти наруши директна заповед. Два пъти. После доведе жена-човек в къщата, а знаеш, че е забранено…

— Тя е в опасност…

Рот удари с юмрук по бюрото толкова силно, че то подскочи от пода.

— По-добре не ме прекъсвай в този момент!

Рейдж заскърца със зъби. Застави се да изрече думите на уважение, които обикновено излизаха свободно от устата му:

— Не исках да те обидя, господарю.

— Както казвах, ти не се подчини на Тор. И утежни вината си, като доведе тук жената. Какво си мислиш, по дяволите? Искам да кажа, не си идиот, независимо от поведението, което напоследък демонстрираш. Тя е от другия свят и не биваше да узнае за нашата раса. Трябваше да знаеш, че спомените й вече са в дълготрайната й памет, а преживяното е травма за нея. И че е изложена на постоянна опасност.

Рейдж усети в гърдите му да се надига ръмжене, което просто не можеше да потисне. Звукът изпълни стаята като миризма.

— Тя няма да умре заради това.

— Да, виждаш ли, отговорността вече не е твоя. Стана моя, когато я доведе в къщата ми.

Рейдж оголи кучешките си зъби.

— Тогава ще си тръгна. Заедно с нея.

Веждите на Рот се стрелнаха нагоре.

— Сега не е моментът за отправяне на заплахи, братко.

— Заплахи? Не бих могъл да съм по-сериозен. — Успокои се, като потриваше лице и дишаше дълбоко. — Виж, снощи ние двамата бяхме нападнати от няколко лесъри. Заловиха я. Спасих я, но оставих поне един от онези убийци жив. Взеха чантата й и много добре знаеш, че ще я намерят. Дори да изтрия спомените й, няма да е в безопасност у дома си. А аз няма да позволя да стане плячка на обществото. Щом не можем да останем тук, единственият начин да я защитя е да изчезна заедно с нея. Това и ще направя.

Рот смръщи вежди.

— Значи избираш една жена пред братството?

Рейдж издиша. Господи. Не очакваше да се стигне дотук. Но предполагаше, че нещата наистина стоят така.

Неспособен да остане неподвижен, отиде до един от прозорците, които стигаха от пода до тавана. Погледна навън и видя терасираните градини, басейна и огромната хълмиста морава. Вниманието му обаче не беше фокусирано върху грижливо поддържания терен. Виждаше единствено защитата и сигурността, които вътрешният двор предлагаше.

Беше осветен от охранителните светлини. По дърветата бяха закачени камери, които записваха всяка секунда. Сензори за движение регистрираха всеки цветен есенен лист, който падаше на земята. Ако някой се опиташе да прескочи стената, щеше да бъде посрещнат от напрежение от двеста и двадесет волта и щеше да бъде изпратен в отвъдното.

Това беше най-безопасното място за Мери. Макар и да нямаше решетки.

— За мен тя не е просто някоя жена — прошепна. — Бих я взел за моя шелан, ако можех.

Някой изруга, а останалите си поеха рязко дъх.