Вечна любов

Два дълги кинжала с черни остриета, които прибра в ножниците на гърдите си с дръжките надолу. Лъскав пистолет, чийто пълнител провери с бързи и уверени движения, преди да го сложи в кобура на бедрото си. Шурикени и матовочерни пълнители, които затъкна в колана си. И още един по-малък нож, който скри някъде. Свали от закачалката дългото си черно кожено палто, облече го и потупа джобовете. Извади още един пистолет от металния шкаф с оръжията, огледа го набързо и го скри в кожените гънки. Пусна още няколко шурикена в джобовете си. И още една кама.

Обърна се с лице към нея, а тя започна да отстъпва.

— Не ме гледай така, сякаш съм непознат, Мери. Под всичко това съм пак самият аз.

Тя не спря, докато не се удари в леглото.

— За мен си непознат — прошепна тя.

Лицето му стана твърдо като камък, а гласът му — безизразен.

— Ще се върна преди зазоряване.

Излезе без никакво колебание.

Мери не знаеше колко дълго е седяла с поглед, втренчен в килима. Но когато вдигна глава, отиде право до телефона и грабна слушалката.

24.

Бела отвори вратичката на фурната, хвърли поглед на вечерята и се предаде.

Каква отврат.

Грабна две кухненски кърпи и извади тавичката с рулото „Стефани“. То се беше свило и вече не заемаше целия съд, а отгоре бе почерняло и напукано. Не ставаше за ядене. Беше по-подходящо за строителен материал, отколкото за вечеря. Още няколко подобни готварски постижения и малко хоросан и щеше да има стената около терасата, която искаше.

Затвори вратичката с хълбок. Беше готова да се закълне, че супермодерната печка „Викинг“ я гледа гневно. Лошите чувства бяха взаимни. Брат й беше обзавел къщата й и се бе постарал тя да има само най-доброто. Ривендж винаги вършеше нещата по този начин. За него нямаше никакво значение, че тя предпочита да има старомодна кухня и скърцащи врати и да гледа с обич как домът й остарява заедно с нея. Бог да й е на помощ, ако възрази срещу всичките тези мерки за сигурност. Единственият начин да й разреши да се премести беше да го остави да се погрижи домът й да бъде защитен от пожар и куршуми, да го направи непревземаем като музей.

Да, не беше много весело да имаш брат, който обича да командва и е с манталитета на надзирател.

Взе тавата и тръгна към френския прозорец. И в този миг звънна телефонът.

Вдигна слушалката с надеждата да не е Ривендж.

— Ало?

След кратка пауза, чу:

— Бела?

— Мери! Звънях ти по-рано през деня. Изчакай за секунда да нахраня енотите. — Остави телефона на масата, излезе бързо в двора, изсипа храната и се върна. Пусна тавата в мивката и вдигна отново слушалката. — Как си?

— Бела, трябва да те попитам нещо. — Гласът на приятелката й беше напрегнат.

— Разбира се, Мери. Какво не е наред?

— Ти… една от тях ли си?

Бела се отпусна тежко на един от столовете до масата.

— Питаш дали съм различна от теб?

— Да.

Бела погледна към изкуственото езеро, в което плаваха рибки. Досега всичко тук бе толкова спокойно, помисли си.

— Да, Мери. Различна съм.

По линията до нея долетя въздишка.

— О, слава богу!

— Не мислех, че за теб ще бъде облекчение да го знаеш.

— Така е. Аз… Наистина трябва да поговоря с някого. Толкова съм объркана.

— Каква е причината? — Чакай малко. Защо изобщо водеха този разговор. — Мери, откъде знаеш за нас?

— Рейдж ми каза. И дори ми направи демонстрация.

— Искаш да кажеш, че не е изтрил… Ти го помниш?

— Аз съм в жилището му.

— Какво?

— Да. Аз съм в къщата му. С още няколко вампири… Господи, тази дума… — Прочисти гърлото си. — Тук има още петима, които са точно като него.

Бела покри устата си с длан. Никой не можеше да живее заедно с членовете на братството. А и тази жена беше представител на човешката раса.

— Мери, как… се случи това?

Бела беше шокирана от разказа на приятелката си.

— Ало? Бела?

— Съжалявам, аз… Добре ли си?

— Да, така мисля. Поне в момента. Виж, трябва да знам. Защо ни събра нас двамата с Рейдж?

— Той те видя и те… хареса. Обеща ми, че няма да те нарани, което беше единствената причина да се съглася да му уредя среща с теб.

— Кога ме е видял?

— В нощта, когато заведохме Джон в учебния център. Или нямаш спомен за това?

— Нямам, обаче Рейдж ми каза, че съм ходила там. Джон… също ли е вампир?

— Да. Времето за преобразяването му наближава, затова и се намесих. Ще умре, ако в този момент някоя от нас не е с него. Има нужда от женски вампир, от когото да пие.

— Разбрала си го в нощта, когато се запознахте.

— Да. — Бела подбра внимателно думите си. — Мери, воинът добре ли се отнася с теб? Нежен ли е?

— Грижи се за мен. Защитава ме. Но нямам представа защо го прави.

Бела въздъхна. Мислеше, че тя знае. Като се имаше предвид до каква степен воинът бе обсебен от Мери, най-вероятно се е обвързал с нея.

— Ще се върна скоро у дома — казваше приятелката й. — След два дни.

Бела не беше толкова сигурна в това. Мери беше навлязла много по-дълбоко в техния свят, отколкото предполагаше.

О. маневрираше с булдозера в мрака с мисълта, че миризмата на изгорели газове е отвратителна.

— Добре. Готови сме! — извика У.