Вечна любов

Ерекцията му се изправи още повече, приемайки, че предложението се отнася до нея.

— Какво по-точно искаш да докоснеш?

— Татуировката.

Господи, беше така близо до него, а и този неин глас — толкова сладък и красив, като магия… Обаче напрегнатото жужене в тялото му го караше да се чувства неспокоен.

След като не получи отговор, тя прошепна:

— Няма значение. Аз…

— Не. Просто… — По дяволите. Не му харесваше хладната нотка в гласа й. — Всичко е наред, Мери. Прави, каквото ти харесва.

Чу прошумоляването на чаршафите. Усети раздвижването на матрака. А после пръстите й го погалиха по рамото. Постара се да не издаде трепването си.

— Къде си направи тази татуировка? — прошепна и проследи очертанията на проклятието. — Майсторството е необикновено.

Цялото му тяло се напрегна, тъй като усещаше съвсем ясно къде тя докосва звяра. Сега ръката й се беше спряла на левия му преден крак, а той го знаеше, защото собственият му крайник тръпнеше.

Затвори очи. Чувстваше се като в капан — уловен някъде между удоволствието от докосването й и съзнанието, че флиртува с гибелта си. Вибрациите и огънят, който го изгаряше, се засилваха и извикваха на бял свят най-тъмните му и разрушителни страсти.

Пое си въздух през зъби, докато тя галеше хълбока на звяра.

— Кожата ти е толкова гладка — каза Мери и прокара длан по гръбнака му.

Замръзнал, неспособен дори да диша, той се молеше да постигне самоконтрол.

— И… е, няма значение. — Отдръпна ръката си. — Мисля, че е красив.

Оказа се върху нея още преди да е осъзнал, че е помръднал. И не беше джентълмен. Пъхна със сила бедрото си между краката й, прикова ръцете й над главата, покри устата й със своята. Тя изви тяло в дъга към него, а той сграбчи нощницата й и я вдигна нетърпеливо и грубо нагоре. Щеше да я обладае. Сега, в този момент и в собственото си легло — точно както искаше.

А тя щеше да бъде съвършена.

Бедрата й отстъпиха пред натиска му и се разтвориха широко. Подканваше го, подлудяваше го. Произнесе името му с дрезгав шепот. Този тих и нежен звук предизвика у него разтърсващи тръпки, които замъглиха зрението му. По ръцете и краката му плъзнаха горещи пулсации. Бе обзет от една-единствена мисъл — да я вземе. Събудени бяха животинските му инстинкти, не му беше останала и капка цивилизованост. Беше като подивяло животно и…

Беше на ръба на унищожителната експлозия — предвестник на проклятието.

Ужасът му даде сили да скочи от леглото. Запрепъва се несигурно из стаята и се удари в стената.

— Рейдж!

Той се отпусна тежко на пода и покри лицето си с треперещи ръце. Знаеше, че зениците му са побелели. Тялото му се тресеше толкова силно, че думите излизаха от устата му на пресекулки.

— Изгубил съм си ума… Това е… По дяволите, не мога… Трябва да стоя далеч от теб.

— Защо? Не искам да спираш…

Той я прекъсна.

— Умирам от желание по теб, Мери. Така дяволски съм… жаден за теб. Но не мога да те имам. Няма да те… взема.

— Рейдж! — извика тя така, сякаш искаше да достигне до съзнанието. — Защо?

— Ти не ме желаеш. Повярвай ми, наистина не ме искаш такъв.

— Не е така, по дяволите.

Нямаше да й каже, че звярът в него се надига, готов да излезе на бял свят. Предпочиташе да предизвика у нея отвращение, отколкото страх.

— Само тази седмица вече съм бил с осем различни жени.

Настъпи дълга тишина.

— Мили… боже!

— Не искам да те лъжа. Никога. Така че, нека бъдем наясно. Правя доста анонимен секс. Бил съм с толкова много жени, които въобще не са ме интересували. И не искам да си помислиш, че някога бих те използвал по този начин.

Усещаше, че зениците му отново са черни, затова я погледна.

— Кажи ми, че поне практикуваш безопасен секс — прошепна тя.

— Когато жените ме помолят, да.

Очите й мятаха мълнии.

— А когато не го направят?

— Не мога да прихвана дори обикновен грип от тях. Нито СПИН, хепатит С или някоя друга болест, предавана по полов път. Човешките вируси не могат да ни засегнат.

Тя издърпа завивките до брадичката си.

— А как можеш да си сигурен, че не са забременели? Или хората и вампирите…

— Възможно е двете раси да имат поколение, но се случва рядко. А за мен е очевидно кога жената може да забременее. Подушвам го. Ако е в такъв период или е близо до него, не правя секс с нея. Въобще. Децата ми, когато реша да имам, ще се родят в безопасност в моя собствен свят. И ще обичам майка им.

Мери извърна поглед. Очите й бяха стъклени, невиждащи. Той вдигна поглед, за да разбере в какво се е втренчила. В картината на Мадоната с младенеца, окачена над шкафа.

— Радвам се, че беше откровен с мен — каза тя накрая. — Но защо трябва да бъде с непознати? Защо да не е с някого, когото… Всъщност не ми отговаряй. Не е моя работа.

— Предпочитам да бъде с теб, Мери. За мен е… мъчение да не съм в теб. Желая те толкова силно, че е непоносимо. — Издиша шумно. — Но можеш ли искрено да ми заявиш, че ме желаеш сега? Макар че… По дяволите, дори да ме искаш, има и нещо друго. И преди ти казах, че имаш страшно въздействие над мен. Страхувам се, че ще изгубя контрол. Никоя друга жена не ме е карала да се чувствам така.

Поредната дълга пауза в разговора. Наруши я тя.