Вечна любов

Мразеше живота, който водеше в Сиукс сити, преди да стане лесър. Беше завършил някак си гимназия, но нямаше пари да отиде дори в държавен колеж, така че възможностите му за професия и кариера бяха силно ограничени. Работата му като охранител в бар отговаряше на физическите му данни и на склонността му към насилие, но не бе особено интересна. Пияните не бяха склонни да влизат в разпри, а да проснеш на пода някой, който се е наквасил до безпаметство и бездруго не може да стои на краката си, не бе по-забавно от това да налагаш с юмруци крава.

Единственото хубаво в онзи период беше, че срещна Дженифър. Тя го беше спасила от безсмисленото еднообразие на ежедневието му и заради това той я обичаше. Тя правеше живота му драматичен, вълнуващ и непредсказуем. И всеки път, когато изпаднеше в едно от своите състояния на ярост, тя отвръщаше на ударите му, макар да бе по-дребна и да кървеше повече. Така и не разбра дали го удряше, защото бе прекалено глупава и не проумяваше, че накрая той винаги печели, или защото бе свикнала с побоите, нанасяни й от баща й. Независимо дали беше проява на глупост или на навик, той издържаше на всичките й удари и после я просваше на земята. Да се грижи с нежност за нея след преминаването на умопомрачителния гняв, бяха едни от най-хубавите моменти в живота му.

Но като всички добри неща и това имаше край. Господи, колко силно му липсваше тя! Единственият човек, който разбираше, че любовта и омразата съжителстват мирно в сърцето му. И който можеше да се справи и с двете чувства едновременно. Споменът за дългата й черна коса и стройното й тяло извикваше такъв болезнен копнеж у него, че едва ли не усещаше присъствието й до себе си.

С навлизането в Колдуел се замисли за проститутката от онзи ден. Накрая му даде онова, което му бе необходимо, макар да се бе наложило да заплати с живота си за това. И докато шофираше сега по улиците на града, той се оглеждаше за ново попадение. За нещастие, беше много по-трудно да се сдобиеш с брюнетка, отколкото с блондинка. Може би трябваше да купи перука и да кара курвите да си я слагат.

След това се замисли на колко ли души бе отнел живота досега. Първият път беше убил при самоотбрана. Вторият път беше грешка. Но третото убийство беше извършил съвсем хладнокръвно. По времето, когато се засели на Източното крайбрежие, криейки се от закона, вече знаеше това-онова за смъртта.

Дженифър току-що си бе отишла от този свят и болката в гърдите му беше прясна и мъчителна. И ако не успееше да се справи с нея, накрая щеше да го унищожи. Присъединяването му към обществото беше истинско чудо. То го бе спасило от усещането, че няма корени, беше му дало цел, върху която да се концентрира, бе послужило за отдушник на агонията му.

Но сега всички тези преимущества бяха вече минало и той се чувстваше празен. Точно както и преди пет години в Сиукс сити, преди да срещне Дженифър.

Е, почти по същия начин, помисли си господин О. и спря пред агенцията за строителна техника.

Защото по онова време все още беше жив.

— Излезе ли от ваната?

Мери се засмя, притисна телефона към другото си ухо и зарови глава още по-дълбоко във възглавниците. Беше малко след четири часа.

— Да, Рейдж.

Не можеше да си спомни да е имала в живота си друг такъв ден, посветен на удоволствията. Беше спала до късно. С храната й донесоха книги и списания. И джакузито, разбира се.

Сякаш се намираше в спа център. Е, само дето телефонът звънеше непрекъснато. Не знаеше колко пъти й се бе обадил.

— Донесе ли ти Фриц онова, за което го помолих?

— Но как е намерил пресни ягоди през октомври?

— Имаме си начини.

— И цветята са прелестни. — Погледна букета от рози, син напръстник и лалета. Пролетта и лятото, събрани в кристална ваза. — Благодаря ти.

— Радвам се, че ти харесват. Иска ми се да можех да изляза да ги избера сам. Щеше да ми достави удоволствие да открия най-съвършените. Исках да бъдат ярки и с прекрасен аромат.

— Мисията е изпълнена.

Чу мъжки гласове на заден фон. И този на Рейдж, приглушен.

— Ченге, имаш ли нещо против да използвам спалнята ти? Имам нужда от усамотение.

Отговорът беше неясен, но после чу затварянето на врата.

— Мери — каза Рейдж отново с провлечен дрезгав глас. — В леглото ли си?

Тялото й се оживи и се сгорещи.

— Да.

— Липсваш ми.

Отвори уста, но от нея не излезе нито звук.

— Още ли си на телефона, Мери? — Тя въздъхна, а той каза: — Това не звучи добре. Да не би да съм бил прекалено откровен?

Само тази седмица съм спал с осем различни жени.

О, господи. Не искаше да се влюбва в него. Не можеше да си го позволи.

— Мери?

— Просто недей… да ми казваш такива неща.

— Така се чувствам.