Вечна любов

Особено ясно си представи секса.

Покри лицето си с длани. Днес щеше да си отиде у дома. Щеше да опакова багажа си и да си тръгне. Той не можеше да я застави да остане — тя не беше негова отговорност само защото според него беше така.

Водата спря да тече.

Тишината в стаята я потискаше и сякаш изсмукваше всичкия въздух. Не можеше да диша. Задъхваше се, задушаваше се… Отметна завивките и се втурна към вратата. Хвана здраво бравата и се опита да освободи ключалката. Натискаше и дърпаше с всички сили, а косата й се развяваше около лицето.

— Мери — каза Рейдж иззад нея.

Тя подскочи и започна да се бори още по-яростно с вратата.

— Пусни ме. Трябва да изляза… Не мога да остана тук, в тази стая, с теб. Не мога да бъда… с теб. — Усети ръцете му върху раменете си. — Не ме докосвай!

Запрепъва се из стаята и накрая се сви в далечния ъгъл, осъзнала, че няма къде да отиде и няма начин да избяга. Той стоеше пред вратата. Имаше чувството, че волята му я държи заключена.

Хваната в капан, скръсти ръце пред гърдите си и се подпря на стената, за да не се свлече на пода. Не знаеше какво ще направи, ако отново я докосне.

Той дори не се опита.

Седна на леглото с хавлия, омотана на кръста, и все още мокра коса. Прокара длан по лицето и брадичката си. Изглеждаше ужасно, но тялото му все още бе най-красивото нещо, което бе виждала. Представи си ръцете на други жени да хващат мощните му рамене — точно като нея. Видя го да доставя удоволствие на други тела, както на нейното.

Разкъсваше се между желанието да благодари на Бога, че не е спала с него и разочарованието, че след като бе имал толкова много жени, отказваше да прави секс с нея.

— Колко бяха? — запита. Гласът й бе толкова дрезгав, че едва се долавяха думите й. — Кажи ми, хубаво ли ти беше? Не се налага да питам дали на тях им е харесало. Знам колко умел любовник си.

— Сладка… Мери — прошепна той. — Ако ми позволиш да те прегърна, ще го направя. Господи, в този момент съм готов да убия, за да те взема в прегръдките си.

— Никога повече не се приближавай до мен! Е, колко бяха? Две? Четири? Шест?

— Наистина ли искаш да знаеш подробности? — Гласът му бе нежен и толкова тъжен, че всеки миг щеше да се прекърши. Неочаквано и рязко оброни глава на гърдите си. Имаше вида на съсипан от мъка човек. — Не мога… Няма да излизам повече, за да върша такива неща. Ще намеря друг начин.

— Какъв? — запита остро тя. — След като със сигурност няма да спиш с мен, възнамеряваш да използваш ръката си, може би?

Той си пое дълбоко дъх.

— Помниш ли татуировката на гърба ми? Тя е част от мен.

— Нищо няма значение. Ще си тръгна днес.

Той обърна глава към нея.

— Не, няма.

— Напротив.

— Ще ти дам тази стая. Няма да ме виждаш. Но никъде няма да ходиш.

— И как ще ме спреш? Ще ме заключиш тук?

— Ако се налага, да.

Тя трепна.

— Не говориш сериозно.

— Кога е следващият ти преглед?

— Не е твоя работа.

— Кога?

Силният му гняв охлади малко чувствата й.

— В… сряда.

— Ще се погрижа да отидеш.

Тя го гледаше втренчено.

— Защо постъпваш така с мен?

Раменете му се повдигнаха и спуснаха.

— Защото те обичам.

— Моля?

— Обичам те.

Самоконтролът на Мери се изпари, пометен от пристъп на силен гняв, който я накара да онемее. Обичаше я? Та той дори не я познаваше. А и спеше с други жени… У нея закипяха ярост и разочарование, защото си представи как прави секс с някоя друга.

Изведнъж Рейдж скочи от леглото и тръгна към нея. Като че ли долавяше ясно чувствата й и те му бяха дали енергия.

— Знам, че си ядосана и уплашена, че изпитваш болка. Изкарай си го на мен, Мери. — Хвана я през кръста, за да й попречи да избяга. Въпреки това тя се опита да се отскубне. — Позволи ми да взема болката ти. Да я усетя. Удари ме, ако трябва.

По дяволите, изкушаваше се да го направи. Това като че ли бе единственият начин да пренасочи гнева, който я изпълваше. Обаче не беше животно.

— Не. А сега ме пусни!

Той я хвана за китката, а тя се опита да се освободи, като включи в борбата цялото си тяло. Противопоставяше се, докато накрая не й се стори, че ръката й ще излезе от ставата. Рейдж я обуздаваше с лекота и въртеше дланта й така, че свитите й пръсти да са винаги обърнати към него.

— Използвай ме, Мери. Нека поема болката ти. — С бързо движение той се одраска по гърдите с ноктите й, а после обхвана лицето й с длани.

— Нека аз кървя вместо теб… — Устните му погалиха нейните. — Освободи се от гнева си.

И, Господи, тя го ухапа. По долната устна. Просто заби зъби в плътта му.

Усети греховна сладост върху езика си, а Рейдж нададе стон на одобрение и притисна тялото си в нейното. По вените й потече нова, неспокойна енергия — като да беше яла прекалено много шоколад. Мери извика.