Вечна любов

Тя затвори очи и престана да мисли за чувствата и реакциите му. Ако не го направеше, щеше да се отдалечи от оргазма, който главоломно наближаваше. Защото, като го погледнеше, й се доплакваше.

Не след дълго избухна. Освобождението дойде с мощен тласък, разтърси я, не можеше вече нито да вижда и чува, нито да диша, сърцето й спря. Отпусна се тежко, изцедена върху него.

Когато дишането й се нормализира, усети, че той я гали нежно по гърба и тихо й шепне думи на обич.

Почувства срам и в очите й бликнаха сълзи.

Независимо какво бе правил тази нощ, не заслужаваше да бъде използван, а точно това бе направила тя. В началото бе завладяна от гняв, а после се бе изолирала от него точно преди оргазмът да дойде и отказваше дори да го погледне. Беше се отнесла с него като със секс играчка.

— Съжалявам, Рейдж. Аз… съжалявам.

Понечи да стане и осъзна, че той е все още твърд и напрегнат вътре в нея. Не беше свършил. О, господи, това не беше хубаво. Рейдж стисна силно бедрата й.

— Никога не съжалявай, че бяхме заедно.

Тя го гледаше право в очите.

— Чувствам се така, сякаш съм те изнасилила.

— Бях повече от готов. Всичко е наред, Мери. Ела тук, позволи ми да те целуна.

— Как можеш да понасяш близостта ми?

— Единственото, което не бих могъл да понеса, е да си тръгнеш.

Хвана китките й и я накара да се наведе към него. Устните им се срещнаха, той я прегърна здраво, притисна я към себе си. Промяната в положението на тялото й я накара остро да го почувства — беше така пълен, че щеше да избухне всеки момент, и така твърд, че усещаше неволните му потръпвания.

Залюля леко бедра, повдигна ги към нея и отметна косата й назад с големите си длани.

— Няма още дълго да издържа на огъня, който ме изгаря. Издигаш ме до небесата. Но докато мога да се контролирам, искам да любя тялото ти с моето.

Движеше бедра нагоре и надолу, издърпваше се навън, плъзгаше се вътре. А тя се топеше около него. Удоволствието беше дълбоко и безкрайно. Плашещо.

— Целува ли жените, с които прави секс тази вечер? — запита тя грубо.

— Не, никога не ги целувам. Не искам. И няма да търся повече други жени, Мери. Докато си част от живота ми, ще намеря друг начин да запазвам самоконтрол. Не искам никоя друга, освен теб.

Тя го остави да смени положението на телата им. Сега той беше върху нея и горещата му и масивна възбуда я изпълваше. Целуна я нежно, погали я с език, приласка я с устни. Беше безкрайно нежен, макар да бе огромен и да притежаваше сила, която можеше да я разполови.

— Няма да продължавам, ако не ме искаш — прошепна, заровил лице във врата й. — Ще се отдръпна веднага.

Тя прокара длани нагоре по гърба му и почувства потрепването на мускулите му и повдигането и спускането на ребрата му при всяко вдишване и издишване. Пое си дълбоко дъх и долови прекрасен, еротичен мирис. Тъмен и загадъчен, пикантен и сластен. И почувства влагата между краката й — като че ли ароматът бе докосване или целувка.

— Каква е тази възхитителна миризма?

— Аз — прошепна той с устни, долепени до нейните. — Така става, когато мъжкият вампир се обвърже. Нямам контрол над това. Ако ме оставиш да продължа, ароматът ще погали кожата ти, ще се вплете в косата ти и ще проникне в теб.

Като каза това, той влезе с тласък дълбоко в нея. Тя изви тяло, за да усети по-добре удоволствието и остави горещината да обгърне цялото й тяло.

— Няма да мога да преживея още една такава нощ — каза тихо и печално. Повече на себе си, отколкото на него.

Той застина напълно неподвижен, после хвана ръката й и я постави върху сърцето си.

— Никога повече няма да докосна друга жена, Мери. Кълна се в честта си.

Погледът му беше сериозен и тя разбра, че може да разчита на дадената дума. Но облекчението, което изпита, предвещаваше проблеми.

— Няма да се влюбя в теб — каза. — Не мога да си го позволя. Няма.

— Всичко е наред. Моята любов е достатъчна и за двама ни. — Отново проникна дълбоко в нея, изпълни я.

— Но ти не ме познаваш. — Захапа го нежно по рамото, а после засмука леко плътта му. Специалният аромат изпълни устата й, вкусът на кожата му бе като музика за езика й.

— Напротив. — Той се отдръпна и я погледна убедително с ясните си и чисти очи. — Ти ме предпази от слънчевите лъчи, срещу които съм беззащитен. Погрижи се за мен, въпреки че се страхуваше. Даде ми храна. Знам още, че си воин, че си надарена с огромни сили за оцеляване, че си уокър. И че гласът ти е най-прекрасният звук за ушите ми. — Целуна я нежно. — Знам всичко за теб. И всичко, което виждам, е красиво. Мое.

— Не съм твоя — прошепна тя.

Отричането не го смути.

— Прекрасно. Щом не мога да те имам, ти ще си тази, която ще взема. Вземи ме целия или част от мен, както пожелаеш. Само, моля те, вземи нещо.

Тя го погали по лицето и каза:

— Не се ли страхуваш от болката?

— Не. Но ще ти кажа от какво се страхувам най-много. Да не те изгубя. — Спря поглед на устните й. — Искаш ли да престана? Защото ще го направя.

— Не. — С отворени очи, Мери съедини устните си с неговите и плъзна език в устата му.