Вечна любов

Рейдж отвори вратата, готов да каже на чукащия, независимо кой беше, да върви по дяволите. Имаше чувството, че на двамата с Мери им предстои спор и искаше да приключат с разногласията.

От другата страна стоеше Тор. Имаше вид на зашеметен с парализиращ пистолет.

— Какво ти се е случило? — попита Рейдж, пристъпи в коридора и притвори вратата.

Тор подуши въздуха, който идваше откъм спалнята.

— Господи, маркирал си я, нали?

— Имаш ли проблеми с това?

— Не. Това дори улеснява нещата, в известен смисъл. Има послание от Скрайб Върджин.

— Предай ми думите й.

— Трябва да си с останалите, за да чуеш…

— По дяволите. Искам да знам сега, Тор.

Братът заговори на древния език, а когато свърши, Рейдж си пое дълбоко дъх.

— Дай ми десет минути.

Тор кимна.

— Събрали сме се в кабинета на Рот.

Рейдж се върна в стаята и затвори вратата.

— Чуй, Мери, имам работа. Ще бъда с братята си и е възможно да не се прибера довечера.

Тя замръзна и извърна поглед.

— Не става въпрос за жени, кълна се. Обещай ми, че ще бъдеш тук, когато се върна. — Тя се поколеба. Той отиде до нея и я погали по бузата. — Каза, че нямаш назначени прегледи преди сряда. Има ли значение още една нощ? Ще можеш да прекараш повече време във ваната. Нали това ти достави голямо удоволствие?

Тя се усмихна леко.

— Ти си манипулатор.

— Предпочитам да мисля за себе си като за умел стратег, който внимателно планира крайния резултат.

— Ако остана още един ден, ти ще се опиташ да ме уговориш за още един и още един…

Той се наведе и я целуна страстно. Искаше му се да има повече време, копнееше да бъде с нея, преди да тръгне. Но, по дяволите, дори да разполагаше с часове, нямаше да може. Странното жужене и напрежението се засилваха и тялото му скоро щеше да експлодира.

— Обичам те — каза той и се отдръпна. Взе часовника си и го постави в дланта й. — Пази го вместо мен.

Отиде до гардероба и прегледа дрехите си. Откри церемониална черна тога, скрита зад два чифта пижами, които никога нямаше да облече. Загърна голото си тяло с тежката коприна и я стегна в кръста с колан от дебело сплетено въже. Когато излезе, Мери каза:

— Изглеждаш така, сякаш отиваш в манастир.

— Кажи ми, че ще бъдеш тук, когато се върна.

След кратък миг тя кимна.

Той покри главата си с качулката.

— Това е добре.

— Какво става, Рейдж?

— Просто ме чакай. Моля те. — Спря се на прага, за да я погледне за последен път, преди да излезе.

Това бе първото им сбогуване, което предизвикваше болка. Първата им раздяла, след която той щеше да усети колко много го отдалечават от нея времето и преживяното. Знаеше, че тази нощ ще му бъде трудно да премине отвъд. Просто се надяваше, че когато излезе от другата страна, няма да носи за дълго със себе си следите от наказанието. И че тя ще е все още с него.

— Ще се видим по-късно, Мери — каза той и я заключи в стаята си.

Влезе в кабинета на Рот и затвори след себе си двойните врати. Всички братя бяха там. Никой не говореше. В стаята се усещаше всеобщото безпокойство — като миризмата на втрит в кожата спирт.

Рот излезе иззад бюрото. Изглеждаше толкова суров и безкомпромисен, колкото и Тор. Усещаше погледът му да го пронизва, скрит зад слънчевите очила.

— Братко.

Рейдж сведе глава.

— Господарю.

— Облякъл си робата. Като че ли искаш да останеш с нас.

— Разбира се, че искам.

Рот кимна. Само веднъж.

— Чуй словото тогава. Според Скрайб Върджин си нарушил законите на братството два пъти. Първия път като не си се подчинил на заповедта на Тор и втория — като си довел на наша територия човек. Ще бъда откровен с теб, Рейдж — тя иска да отмени моето решение относно Мери. Нейното желание е жената да си отиде оттук.

— Знаеш до какво ще доведе това.

— Казах й, че си готов да ни напуснеш.

— И това вероятно е повдигнало духа й — усмихна се иронично Рейдж. — От години се опитва да се отърве от мен.

— Е, сега изборът е твой, братко. Ако искаш да останеш с нас и жената да бъде приютена сред тези стени, Скрайб Върджин изисква да приемеш райт.

Ритуалът, чрез който се изкупваше кръвната обида, беше логично наказание. Щом райт бъдеше предложен и приет, оскърбителят позволяваше на оскърбения да избере оръжието и да му нанесе удар, без да се защитава. Оскърбената страна можеше да избере всичко — от нож и бокс до огнестрелно оръжие, но раната не трябваше да бъде смъртоносна.

— В такъв случай, съм готов — каза Рейдж.

— В ритуала трябва да участва всеки един от нас.

В стаята отекна колективен стон. Някой измърмори:

— По дяволите!

— Приемам.

— Да бъде волята ти, братко.

— Но… — В гласа на Рейдж несъмнено се долавяше по-твърда нотка. — Приемам ритуала само при условие, че Мери ще остане тук толкова дълго, колкото пожелая.

— По този въпрос постигнахме споразумение със Скрайб Върджин. Но трябва да знаеш, че тя се съгласи едва след като я уверих, че искаш да вземеш жената за своя шелан. Мисля, че бе шокирана, че през главата ти минава мисълта за подобен брак. — Рот хвърли поглед през рамо. — Тормент ще избере оръжието, което всички ние ще използваме.

— Тройният камшик — каза Тор тихо.