Вечна любов

Рейдж потрепери и започна да се движи с непоколебим ритъм — проникваше, а после се отдръпваше. И пак, и пак…

— Чувствам, че си създадена за мен — каза той, а тласъците и ласките само потвърждаваха думите му. — Съвършена си.

Прекрасният чувствен аромат, който се излъчваше от тялото му, се засилваше с нарастващата мощ на движенията му и накрая тя нямаше сетива за нищо друго, освен за него.

Извика името му, като стигна до върха, и почувства, че той прехвърли билото заедно с нея. Освобождението му бе мощно като тласъците му, тялото му потръпна и се изля в нейното.

След това легнаха настрани, с лице един към друг. Той я притисна към себе си — толкова силно, че долавяше ударите на сърцето му.

Затвори очи и заспа, изтощена. Сънят й бе така дълбок и безпаметен, че можеше да се сравни със смъртта.

29.

Същата нощ, когато слънцето залезе и щорите се вдигнаха, Мери реши, че би могла да свикне със секса. Но не и с храната — не можеше да хапне и залък повече. Постави пръсти върху ръката му, за да спре вилицата с картофеното пюре, която се приближаваше към устата й.

— Не, не мога повече — каза тя и се облегна на възглавниците. — Стомахът ми ще се пръсне.

С усмивка на устните, той взе подноса с чиниите и го остави на нощното шкафче, а после отново седна до нея. Нямаше го през по-голямата част от деня и тя предположи, че е бил зает. Беше благодарна, защото успя да поспи. С всеки изминал ден изтощението я обземаше с по-голяма сила. Усещаше как болестта става все по-силна, а тя — по-слаба. Тялото й трябваше да полага усилия, за да се справи с всекидневието, болките, макар и слаби, се появяваха и изчезваха внезапно. Синините също се бяха върнали — черни и сини кръгчета разцъфтяваха под кожата й с тревожна бързина. Рейдж изпита ужас, като ги видя. Беше убеден, че я е наранил по време на секса. Трябваше доста да го убеждава, за да го накара да разбере, че вината не е негова.

Мери насочи вниманието си към Рейдж. Не искаше да мисли за болестта, нито за прегледите, които й предстояха съвсем скоро. Господи, той не изглеждаше по-добре, макар да кипеше от енергия и да не губеше сили като нея. Беше неспокоен. Седнал на леглото до нея, търкаше бедрата си с длани — като че ли имаше обрив, причинен от отровен бръшлян или варицела.

— Мери, ще ми позволиш ли да направя нещо за теб?

Макар сексът да бе последното, което би й хрумнало, тя изгледа бицепсите, които издуваха черната му риза.

— Мога ли да избера какво да бъде?

От гърлото му излезе тихо ръмжене.

— Не бива да ме гледаш така.

— Защо?

— Защото ми се иска да те покрия с тялото си.

— Не се бори с желанието си.

Зениците му проблеснаха в бяло — като две миниатюрни зарчета. Това бе най-странното у него. От очите му внезапно започваше да струи бледа, слаба светлина.

— Защо става така с очите ти? — попита Мери.

Мускулите на раменете му изпъкнаха, когато постави ръце върху бедрата си и се стегна. После се изправи рязко и закрачи из стаята. Тя усещаше енергията, която се излъчваше от него.

— Рейдж?

— Няма нужда да се тревожиш.

— Твърдата и гневна нотка в гласа ти ми подсказва, че може би има.

Той й се усмихна и поклати глава.

— Не. Няма. А сега да се върнем на въпроса какво искам да направя за теб. Нашата раса разполага с добър лекар. Името му е Хавърс. Ще ми позволиш ли да му осигуря достъп до медицинското ти досие? Може би нашата наука ще успее да ти помогне.

Мери смръщи вежди. Лекар, който е вампир. Алтернативна терапия.

Да, но какво би могла да изгуби?

— Добре. Само че не знам как да направя копия…

— Брат ми Ви е бог в областта на компютрите. Може да пробие всякакви защити, а повечето от документацията трябва да е онлайн. Имам нужда само от имената на болниците и датите, ако ги помниш.

Той взе лист и химикалка и тя му продиктува клиниките, където се бе лекувала, както и имената на лекарите. След като записа всичко, той остана втренчен в листа.

— Какво? — запита тя.

— Списъкът е толкова дълъг. — Вдигна поглед към нея. — Много ли беше зле, Мери?

Първият й импулс беше да му каже истината — че е преминала през две сесии химиотерапия и присаждане на костен мозък. И че едва ги е преживяла. Но после се сети за изминалата нощ, когато бе изгубила контрол над чувствата си. В момента бе като сандък с динамит и болестта й изглежда беше идеалният детонатор. Последното, от което имаше нужда, беше отново да потъне в отчаяние. Нищо добро не беше станало последните два пъти, в които беше загубила самообладание. Първия път се бе разплакала пред него. Втория… Това, че го бе ухапала по устната, бе най-незначителната част от случилото се.

Сви рамене и макар да не искаше, излъга:

— Не беше кой знае какво, но се радвах, когато свърши.

Той присви очи.

И точно тогава някой почука на вратата. Погледът на Рейдж не трепна, независимо че почукването бе доста настоятелно.

— Някой ден ще се научиш да ми имаш доверие.

— Но аз ти вярвам.

— Глупости. Ще ти подскажа нещо. Не обичам да ме лъжат.

Силните удари бяха подновени.