Вечна любов

О, по дяволите. Щеше доста да боли. Чуха се още няколко прошепнати ругатни.

— Така да бъде — каза Рот.

— Ами звярът? — запита Рейдж. — Може да излезе на бял свят, ако изпитвам силна болка.

— Скрайб Върджин ще бъде там. Каза, че може да го обуздае.

Да, разбира се. Нали чудовището беше нейна рожба.

— Ще изпълним ритуала тази вечер, нали? — Рейдж огледа събралите се в стаята. — Искам да кажа, няма причина да чакаме.

— Ще отидем в Гробницата сега.

— Добре. Да приключваме с това.

Зейдист излезе първи от стаята, след като всички станаха и започнаха тихо да обсъждат подробностите. Тор имаше нужда от роба — дали някой нямаше излишна? Фюри обяви, че ще донесе оръжията. Ви предложи всички да отидат до Гробницата с „Кадилак“-а.

Последното предложение беше добро. Щяха да имат нужда от превозно средство, за да го приберат у дома след приключването на ритуала.

— Братя мои! — каза той.

Всички спряха да говорят и дори да се движат. Погледна всеки един от тях и забеляза колко мрачни са лицата им. Не им се искаше да правят това и той ги разбираше. За него би било непоносимо да причини болка на когото и да е от тях. Чувстваше се много по-добре от другата страна.

— Имам една молба, братя. Не ме връщайте обратно тук. Заведете ме някъде другаде. Не искам Мери да ме види в такова състояние.

Отговори му Вишъс.

— Можеш да останеш в Дупката. Двамата с Бъч ще се грижим за теб.

Рейдж се усмихна.

— Два пъти за по-малко от седмица. След като това приключи, ще можете да кандидатствате за медицински сестри.

Ви го потупа по рамото, после излезе. Тор го последва, след като стори същото. Като мина покрай него Фюри го прегърна. Рот се спря, преди да излезе.

Тъй като кралят запази мълчание, Рейдж го стисна над лакътя.

— Знам, господарю. Щях да се чувствам по същия начин, ако бях на твое място. Но аз съм здрав и силен. Ще издържа наказанието.

Рот взе лицето му в дланите си и наклони главата му надолу. Целуна го по челото, запазвайки дълго контакта между тях — знак на уважение, оказано от краля на воина, потвърждение за тяхната връзка.

— Радвам се, че ще продължиш да бъдеш един от нас — каза Рот тихо. — Не бих искал да те изгубя.

След около петнадесет минути се събраха отново в двора до „Кадилак“-а. Всички бяха боси и облечени в черни роби. Качулките покриваха главите им и беше трудно да бъдат разпознати. С изключение на Фюри. Изкуственият му крак се подаваше, а през рамо бе преметнал голям сак. Без съмнение, в него носеше не само оръжието, но и бинтове и лейкопласт.

Шофираше Ви. Всички мълчаха, докато автомобилът навлизаше в гънките на планината, гъсто обрасли с борове и бучиниш. Пътят се виеше като прашна тясна линия сред вечнозелените дървета.

Рейдж не можеше повече да понася напрегнатото мълчание.

— О, за бога, братя. Няма да ме убиете. Не може ли да сме малко по-весели?

Никой не го погледна.

— Ви, защо не пуснеш някое парче на „Фифти сент“ или „Лудакрис“? Тишината е досадна.

Смехът на Фюри долетя откъм робата вдясно.

— Само ти можеш да се опиташ да превърнеш това събитие в парти.

— По дяволите, нали всички отдавна искахте да ми го върнете за някои мои издънки. Това е щастливият ви ден. — Потупа Фюри по бедрото. — Хайде, братко, на теб от години ти правя подмятания, че страниш от жените. А теб, Рот, така те вбесих преди два месеца, че заби кинжала си в стената. Ви, та ти онзи ден ме заплаши, че ще ме пребиеш. Не помниш ли? Когато ти казах какво мисля за идиотската ти козя брадичка.

Ви се засмя.

— Трябваше да направя нещо, за да ти затворя устата. След като си пуснах брада, при всяка наша среща ме питаше дали не съм си разменял френски целувки с някой ауспух.

— Да, и все още съм убеден, че правиш френска любов на моя „Понтиак“, копеле.

Това отприщи словесен поток. Всички започнаха да разказват истории, в които главен герой бе Рейдж, но говореха високо, един през друг, и никой никого не чуваше.

Докато братята му изпускаха парата, Рейдж се облегна назад и се загледа в нощта. Надяваше се, че Скрайб Върджин знае какво прави, защото ако звярът се освободеше в Гробницата, братята му щяха здравата да загазят. И накрая може би щеше да се наложи да го убият.

Смръщи вежди и се огледа. Забеляза Рот зад себе си. Разпозна го, защото видя кралския пръстен с черния диамант на средния му пръст.

Обърна глава и прошепна:

— Господарю, моля те за услуга.

Рот се наведе напред. Гласът му бе дълбок и равен:

— От какво имаш нужда?

— Ако не… успея да преживея изпитанието, независимо по каква причина, искам да наглеждаш Мери.

Качулката кимна. Кралят отговори на древния език:

— Кълна се да удовлетворя желанието ти. Ще се отнасям с нея като с родна сестра и ще се грижа за нея като за всяка друга жена от семейството ми.

Рейдж издиша.

— Това е добре.

Малко след това Ви спря „Кадилак“-а в малка просека. Слязоха и се разпръснаха — оглеждаха се, ослушваха се, напрягаха сетивата си.