Вечна любов

— Кажи ми отново колко си нещастен, че не спим заедно — каза сухо.

— Страдам отчаяно. Желанието ми причинява болка. Непрекъснато съм възбуден. Обезумял съм от страст. Неудовлетворен съм.

— Това е добре — засмя се тя леко. — Господи, аз съм истинска кучка, нали?

— Не. Ни най-малко.

В стаята се възцари тишина. Накрая той легна на една страна и се сви, подложил ръка под главата си. Тя въздъхна.

— Не очаквам от теб да спиш на пода.

— Така е по-добре.

— За бога, Рейдж, ела тук.

Гласът му беше нисък, подобен на тихо ръмжене.

— Ако се върна в леглото, ще се устремя към онова сладко местенце между краката ти. И този път не само с ръце и език. И ще се случи същото — тялото ми върху твоето и всеки втвърден сантиметър от мен отчаяно ще копнее да проникне в теб.

Долови наситената с чувственост миризма на възбудата й и въздухът между тях се изпълни с предчувствие за секс. Тялото му отново се напрегна като опъната тетива.

— Мери, по-добре ще е да не съм до теб. Ще се върна, след като заспиш.

И излезе, преди тя да е произнесла и дума повече. Затвори вратата след себе си и се облегна на стената в коридора. Чувстваше се по-добре сега, когато по-слабо долавяше аромата й.

Чу смях, вдигна глава и видя Фюри да се приближава бавно.

— Изглеждаш напрегнат, Холивуд. Както и напълно гол.

Рейдж се прикри с ръце.

— Не знам как го понасяш.

Братът спря и горещото ябълково вино в чашата му се развълнува от рязкото движение.

— Кое?

— Въздържанието.

— Не ми казвай, че избраната от теб жена не те желае.

— Не е в това проблемът.

— Защо тогава си навън в коридора, възбуден?

— Не искам да й причиня болка.

На лицето на Фюри се изписа изненада.

— Огромен си, вярно, но никога досега не си наранявал някоя жена. Или поне аз не знам да е имало такъв случай.

— Не е това… Желая я така силно, че… Зареден съм с енергия.

Фюри присви жълтите си очи.

— Говориш за звяра?

Рейдж извърна поглед.

— Да.

Братът подсвирна, но звукът прозвуча зловещо.

— Е… по дяволите, по-добре бъди внимателен. Искаш да й покажеш, че я цениш, което е прекрасно. Но трябва да запазиш самоконтрол, защото, в противен случай, наистина ще я нараниш. Влез в схватка с някого или намери някоя друга жена, ако е необходимо, но се погрижи да останеш спокоен. И ако се нуждаеш от трева, ела при мен. Ще ти дам от моята, няма проблем.

Рейдж си пое дълбоко дъх.

— Ще пропусна тревата засега. Ще ми заемеш ли анцуг и маратонки? Ще се опитам да се докарам до пълно изтощение.

Фюри го потупа по гърба.

— Хайде, братко, ще бъда повече от щастлив да ти спася задника.

25.

Светлината на следобеда гаснеше. О. даде булдозера на заден ход, като внимаваше да избегне купчината пръст.

— Готов ли си за тръбите? — извика У.

— Да. Спусни една. Да видим дали ще прилегне.

Спуснаха вертикално в дупката една гофрирана метална канализационна тръба, дълга около два метра и с диаметър един метър. Прилегна перфектно.

— Да спуснем и другите две — каза О.

След двадесет минути трите тръби бяха наредени. С помощта на булдозера О. буташе пръстта обратно в дупката, докато двама други лесъри придържаха тръбите.

— Изглежда добре — каза У., крачейки в кръг. — Дяволски добре. Но как ще вкарваме и изкарваме цивилните?

— С алпийска сбруя и въжета. — О. изгаси двигателя и надникна в една от тръбите. — Можем да ги купим от спортния магазин. Достатъчно силни сме да изтегляме цивилните, дори да са тежки като трупове. Освен това, те ще бъдат упоени или изтощени, или пък ще изпитват силна болка, така че няма да се съпротивляват.

— Идеята е страхотна — измърмори У. — Но с какво ще запушим тръбите?

— С метални капаци с тежест в средата. — О. вдигна поглед към синьото небе. — След колко време мислиш, че ще е готов покривът?

— В момента издигаме последната стена. После ще остане само да поставим покривните греди и да закрепим таванските прозорци. Няма да ни е необходимо много време да положим битумните керемиди, а готовите стени вече са покрити с изолация. Ще преместя инструментите тук, ще донеса маса и утре вечер ще сме готови.

— Капаците за таванските прозорци ще бъдат ли монтирани дотогава?

— Да. Ще бъдат подвижни, така че ще могат да се отварят.

Господи, тази наглед дребна подробност щеше да се окаже много полезна. Слънчевата светлина беше най-добрият помощник на лесърите. Само да проникнеше през някоя пролука и — готово! — не оставаше нищо от вампирите.

О. кимна към пикапа.

— Ще върна булдозера на фирмата, която ни го даде под наем. Имаш ли нужда от нещо, което да донеса от града?

— Не. Имаме всичко необходимо.

На път за Колдуел, с машината в каросерията на пикапа, О. имаше достатъчно причини да е в добро настроение. Строежът на сградата вървеше добре. Групата го приемаше за свой водач. Господин Х. не беше повдигал отново въпроса за отряд Бета. Но не, той се чувстваше… мъртъв. Каква ирония! Та нали вече три години не бе жив.

Само веднъж досега се бе чувствал по този начин.