Вечна любов

Краката й докоснаха пода и тя се върна в реалността.

— Мери?

— О, да… да, добре съм. — Направи крачка встрани. Огледа се. И силно се изчерви. — Просто съм… да, ще си легна пак.

— Почакай малко. — Рейдж съблече дългото си кожено палто, свали кобура от гърдите си, после и колана. — Ела при мен. Хареса ми как ме посрещаш у дома.

Разпери широко ръце и тя се сгуши между тях, притисна се силно в него, долови дишането му. Тялото му беше топло и от него се излъчваше прекрасен мирис — на свеж въздух и чиста пот.

— Не очаквах да си будна — прошепна той и прокара длан нагоре и надолу по гърба й.

— Не можах да заспя.

— Казах ти — тук си в безопасност, Мери. — Пръстите му се спряха в основата на врата й и започнаха да я масажират. — По дяволите, напрегната си. Сигурна ли си, че си добре?

— Да. Наистина.

Ръката му престана да се движи.

— Някога отговаряла ли си искрено на този въпрос?

— Току-що. — Приблизително.

Той поднови ласките.

— Ще ми обещаеш ли нещо?

— Какво?

— Ще ми кажеш ли когато не си добре? — В гласа му долови закачлива нотка. — Знам, че си силна, така че няма да се тревожа прекалено. И ти не трябва да се безпокоиш, че ще полудея от тревога.

Тя се засмя.

— Обещавам.

Той постави длан под брадичката и повдигна лицето й нагоре. Гледаше я сериозно.

— Ще ти напомням за това. — Целуна я по бузата. — Ще сляза в кухнята да хапна нещо. Искаш ли да дойдеш с мен? Сега в къщата е спокойно. Братята са още навън.

— Разбира се. Само да се преоблека.

— Просто наметни някой от моите халати. — Отиде до шкафа и извади дреха от мека черна материя с размерите на палатка. — Харесва ми идеята да носиш нещо мое.

Помогна й да се облече, а на лицето му играеше самодоволна мъжка усмивка. Тя й казваше, че му принадлежи. И, по дяволите, перфектно му подхождаше.

Когато приключиха с леката среднощна закуска и се върнаха в стаята му, Рейдж откри, че му е трудно да се концентрира. Странното жужене отново го изпълваше, беше по-лошо от всякога. Беше силно възбуден, тялото му гореше в пламъци и той се страхуваше, че кръвта във вените му ще пресъхне.

Мери се върна в леглото, а той взе набързо душ и се запита дали не е по-добре да облекчи ерекцията си, преди да се върне в стаята. Членът му беше твърд, силно напрегнат и страшно го болеше, а водата, която се стичаше по тялото му, го караше да мисли за докосванията на Мери. Погали го с ръка и си спомни как тя извиваше тяло към устата му, докато той доставяше удоволствие на нежните й тайни места. Свърши след по-малко от минута. Самотният оргазъм не му помогна. Тялото му като че ли знаеше, че истинското освобождение е в спалнята и нямаше намерение да позволи да му пробутват заместители.

Изруга, спря душа, подсуши се и отиде до гардероба. Като се молеше Фриц да се е погрижил за абсолютно всичко, започна да търси и откри — благодаря ти, Господи — пижама, която никога досега не бе използвал. Облече я и отгоре, за всеки случай, се наметна с халат в същия цвят.

Направи гримаса — чувстваше се така, сякаш е облякъл поне половината дрехи в гардероба си. Но нали това бе целта му.

— Да не ти е горещо? — попита той, след като запали от разстояние една свещ и изключи осветлението.

— Не, перфектно е.

А на него му се струваше, че се намира в тропиците. Температурата се повиши още повече, като приближи до леглото. Седна възможно най-далеч от нея.

— Мери, след около час, в четири и четирийсет и пет, ще чуеш как външните щори се спускат, за да изолират светлината на деня. Плъзгат се по улеи и шумът не е чак толкова силен, но не искам да се стреснеш.

— Благодаря.

Рейдж легна върху завивката и кръстоса глезените си. Всичко извикваше раздразнение у него — горещината в стаята, пижамата, халатът. Сега разбираше как се чувстват подаръците, обвити в хартии и панделки — задушаваха се.

— Така облечен ли спиш обикновено? — попита тя.

— Да.

— Тогава защо халатът е все още с етикета?

— В случай че поискам още един такъв.

Обърна се с гръб към нея, после отново легна по гръб и втренчи поглед в тавана.

След минута опита по корем.

— Рейдж. — Гласът й бе прекрасен в полумрака и тишината.

— Какво?

— Спиш гол, нали?

— Да.

— Виж, можеш да се съблечеш. Голотата ти няма да ме обезпокои.

— Не искам да се чувстваш… неудобно.

— Много повече ме смущава непрекъснатото ти обръщане насам-натам. Чувствам се като палачинка, която подмятат нагоре-надолу.

По всяко друго време щеше да се засмее на тона, с който му говореше — сякаш беше майка, която се опитва да вразуми непослушното си дете, но горещата издутина между краката му изсмукваше чувството му за хумор.

О, по дяволите, ако мислеше, че дрехите ще му помогнат да се контролира, значи си бе изгубил ума. Желаеше я така отчаяно, че с изключение на метална ризница, нищо, което би могъл да облече, не би имало никакво значение.

Изправи се и се съблече — с гръб към нея. С известна доза финес и грация успя да се пъхне под завивките, без да й позволи да види демонстрацията на желанията му. Нямаше нужда тя да знае за чудовищната му възбуда.

Отново легна с гръб към нея.

— Мога ли да я докосна?