Великата китайска зоологическа градина

– Дами и господа – започна Ху, – благодаря, че сте с нас в този паметен ден. Днес ще видите проект, какъвто не сте виждали никога. Проект на стойност двеста четирийсет и четири милиарда, по който се работи от четирийсет години. Строежът на зоологическата градина се пазеше в абсолютна тайна, защото когато бъде представена на света, тя ще предизвика огромна сензация.

– Зная какво си мислите – продължи Ху Тан след кратка пауза. – Мислите си, че така и така има стотици зоологически градини, защо тогава е нужна още една. И наистина, може ли Китай да покаже зоологическа градина, каквато не е виждана досега? Дами и господа... ето какво можем да покажем.

В същия момент скоростният влак излетя от тунела и пред Си Джей се разкри смайваща гледка.

Влакът се носеше по огромен мост над клисура, широка сто и двайсет метра и дълбока сто и петдесет. Но макар да беше живописна, не клисурата привлече вниманието ѝ.

От другата страна се издигаше колосално образувание, наподобяващо вулкан, с високи склонове, които сякаш обгръщаха огромна долина. Изглеждаше с правоъгълна форма, като всяка страна бе дълга много километри.

В центъра на правоъгълния кратер се издигаше висок планински връх, сякаш взет от някаква приказка.

И около този връх лениво се носеха седем огромни същества, много по-големи от всяко летящо създание, известно на Си Джей.

Дори от това разстояние – влакът все още се намираше поне на няколко километра от кратера – ясно можеха да се различат очертанията им – гладки змиеподобни тела, дълги стройни шии, глави с рога и, което бе най-поразителното, огромни криле, подобни на крилете на прилеп.

Пет от създанията сигурно бяха с размерите на автобус, а другите две бяха още по-големи – може би колкото малък пътнически самолет.

– Божичко... – промълви Улф и ченето му увисна.

– Леле... – ахна Хамиш.

Си Джей също не можеше да повярва, но създанията бяха пред очите ѝ, взети сякаш от някакъв мит.

Взираше се в дракони.

– Дами и господа – каза с усмивка Ху. – Добре дошли в нашата зоологическа градина. Добре дошли във Великата китайска драконова градина.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ. Легендата за дракона

Вълшебните приказки пречистват и придават по-приемлив вид на истинските истории.

В приказките рицарите са доблестни, гладко обръснати и с блестящи доспехи, докато в действителност са били мръсни вонящи насилници и главорези. Замъците са бляскави и разкошни, докато всъщност са представлявали мрачни крепости.

Ако драконите са били истински, то най-вероятно не са били грациозни, красиви и благородни създания, а мръсни, грозни и злонрави влечуги.

Крейг Фъргъсън, „Силата на мита”

(Сидни, „Моментум”, 2013)

6.

Докато влакът се носеше устремно към кратера, заместник-директорът Шан бързо облече нов блейзър.

Дрехата беше яркочервена като предишната, но с различна емблема на гърдите – златен дракон, свит в златен кръг на фона на китайското знаме. Около изображението имаше надпис Великата драконова зоологическа градина на Китай.

На гостите бяха раздадени червени папки със същото лого.

Си Джей беше заинтригувана, но и объркана. Двамата домакини бяха изпълнили пред очите ѝ внимателно подготвен номер.

Изпита и леко раздразнение, когато забеляза самодоволните физиономии на телевизионната репортерка Син Сили и хората ѝ, които заснемаха изненаданата ѝ реакция. В съзнанието ѝ отекна ехидната забележка на Син, че Си Джей няма още дълго да е сред водещите експерти по големи влечуги в света.

Ху Тан закрепи с карфица логото на парка на ревера си и каза:

– Трябва да се извиня за фалшивите надписи на гарата и униформите на хората ни, но това бе нужно, за да запазим зоологическата градина в тайна. Както ще видите, измамата си заслужава.

След пет минути скоростният влак влезе в гара пред централния вход на Великата драконова зоологическа градина на Китай.

Сградата беше великолепна.

Издадена от склоновете на огромния кратер, тя представляваше величествена бяла постройка, подобна на кръстоска между замък и космически кораб. Височината ѝ бе поне четирийсет етажа. Две кули се извисяваха към небето от покрива в двата края на централната постройка.

Стените бяха от блестящ бял мрамор и безупречно гладки, сияещи от отразената слънчева светлина. Не можеше да се види нито един ръб – всичко бе от заоблен мрамор, стъкло и стомана. Истински постмодерен шедьовър.

Дълъг сребрист мост над ров водеше до величествена сребриста порта, през която се влизаше в невероятната сграда. В момента мостът бе спуснат.