Великата китайска зоологическа градина

Не можеше да откъсне поглед от съществото.

В него имаше някаква застрашителна прелест. Пропорциите му бяха просто съвършени. Дори в начина, по който стоеше, имаше достойнство и великолепие. Създанието бе гордо. И прекрасно.

Може би най-прекрасното нещо, което Си Джей бе виждала.

Ху Тан се усмихна.

Беше виждал тази реакция и преди и несъмнено му предстоеше да я вижда още много пъти.

Новодошлите винаги бяха поразени от първата среща с дракон. Същото бе станало и със самия него.

Изпълни го дълбоко задоволство. Беше заложил репутацията си на тази зоологическа градина – даже нещо повече, цялата си кариера. На заседанията на Политбюро бе отвръщал на възраженията на по-старите членове на Партията е довода, че Китай се нуждае от подобно място – място на чудеса, радост и щастие, ако искат да зад минат Съединените щати като основна сила на планетата.

И беше успял. Великата драконова зоологическа градина на Китай щеше да направи Ху Тан велик. И по-точно, да го направи следващия президент на Китай.

– Дами и господа – каза той, – представям ви вашия първи дракон. Представям ви Лъки.

9.

На сцената до Ху се появи някаква китайка.

Беше облечена във футуристичен костюм – прилепнал гащеризон и кожено яке на черни и жълти ивици, отговарящо на оцветяването на дракона. В черната ѝ коса също имаше електриково жълти ивици. Си Джей забеляза, че якето не е просто декоративен аксесоар, а има функционалните характеристики на якетата на мотоциклетистите – дебели подплънки на лактите и подплатен гръб.

На лявото ухо на жената имаше слушалка с микрофон. Когато заговори, гласът ѝ бе усилен от високоговорителите около амфитеатъра.

– Здравейте на всички – каза тя. – Аз съм Им и съм главният надзирател на драконите ъ зоологическата градина. Въпреки че е женска, стоящата пред вас Лъки може да се нарече Жълтодрех принц.

Им наду някаква странна на вид свирка.

Моментално още четири дракона се спуснаха от небето и кацнаха с тежко тупване около нея.

Новопоявилите се бяха с размерите на Лъки, но с различни цветове. Имаха абсолютно черни гърбове и яркочервени кореми. Гребените им бяха. алени, но всеки имаше уникални червени петна по иначе черните им глави. Пръхтяха като коне и пристъпваха от крак на крак. Опашките им се мятаха зад тънките, покрити с набраздени плочи мускулести тела. Си Джей забеляза, че те също имат означения на левите си задни крака – R-22, R-23, R-24 и R-25.

Докато зрителите зяпаха. Им хвърли на всеки дракон някакви лакомства – приличаха на умрели плъхове. Драконите ги уловиха във въздуха и ги погълнаха подобно на изнасящи представление тюлени.

„Господи – помисли Си Джей, – Дресирали са ги!”

Обърна се да види как приемат това спътниците ѝ.

Улф и „Пери зяпаха с увиснали ченета. Хамиш беше като хипнотизиран. Американският посланик изглеждаше доволен от представлението. Помощникът му Грег Джонсън (Си Джей почти беше забравила за него – явно много го биваше да остава незабележим) се взираше в драконите с присвити очи, сякаш ги преценяваше.

Им отново включи микрофона си подобно на укротител в зоопарк.

– А тези четирима красавци са Червеногърди принцове. Във Великата зоологическа градина ще видите дракони с три размера. Най-големите са императори. Те са приблизително с размерите на голям пътнически самолет. След това са царете, големи колкото автобуси. Накрая са тези, принцовете. Както виждате, те са горе-долу колкото коне. Принцовете тежат около един тон.

При тези думи Лъки леко подскочи и се приземи с трясък.

Публиката се разсмя.

– Максималната им скорост при полет е сто и шейсет километра в час...

Лъки полетя с широко разперени криле и изненадваща скорост и описа кръг над амфитеатъра.

– … или сто мили в час за онези, които не са свикнали с метричната система – добави с усмивка Им, – Но като се има предвид голямото количество енергия, необходимо за оставането във въздуха, драконите могат да летят само на кратки разстояния, най-много няколко километра. Предимно се реят. Затова не могат да пресичат океани. Всъщност открихме, че едно от нещата, които не понасят, е солената вода. Ненавиждат я.

Лъки отново кацна до Им, която ѝ подхвърли ново лакомство. Жълтият дракон с радост улови и погълна наградата.

– Скептиците, които се съмняваха в съществуването на дракони, винаги са питали как е възможно нещо толкова голямо да полети – продължи Им.» – Вече знаем как. Първо, както виждате, драконите не са тежки и тромави зверове – те са стройни и леки. Второ, подобно на птеродактилите, те имат особена костна структура – костите им не са съвсем кухи, а са изпълнени с гъста мрежа от плътен лек кератин. Това ги прави изключително яки и в същото време леки. И трето, раменните им мускули и фасциите, или сухожилията, които свързват крилете към телата, са невероятно силни. Така получаваме животно, което може…

– Момент. Извинете. Ами зрението им? – нe се сдържа Си Джей. – Доколко остро е зрението им?

Им като че ли се смути за момент от прекъсването, но бързо се овладя.