Великата китайска зоологическа градина

– Драконите живеят в дълбоки пещери, така че очите им са пригодени за нощно виждане. Ирисите им са подобни на котешките и имат tapetum lucidum, също като при котките и другите нощни животни. Това е отражателният слой зад ретината, благодарение на който светлината може да се използва отново. Светлината се измерва с единица, наречена лукс. Един лукс е приблизително количеството светлина, което има по време на здрач. Чистата лунна светлина е една трета от лукса. Десет на минус девета лукса е онова, което се нарича непрогледен мрак. Нашите дракони виждат идеално в тези условия. Това отговаря ли на въпроса ви?

Си Джей кимна.

Им продължи нататък, явно до вол на, че може да се върне към сценария.

– И така...

– А могат ли да долавят електричество? – бързо попита Си Джей. Въпросът ѝ накара другите американци да я изгледат странно.

Им се намръщи и погледна Ху, който кимна.

– Да. Да, могат да долавят електрически импулси – каза Им. Откъде разбрахте?

Си Джей кимна към дракона.

– От онези трапчинки по муцуната. Това са така наречените ампули, ампули на Лоренцини. Акулите също ги имат. Те са много полезно еволюционно средство за хищниците, един вид шесто чувство, Всички животни, включително и ние, излъчват слаби електрически полета поради биещите ни сърца. Сърцето на ранено животно бие по-бързо, което изкривява полето.

Хищник с такива ампули, като акулата или някой от драконите ви, може да долови това изкривяване и да се насочи по него към раненото животно. Все едно надушва електрическата енергия.

– Те са забележителни в много отношения – каза Им.. И добави, явно според сценария си: – Всъщност едно oт най-забележителните неща у тях е захапката им.

И отстъпи настрани. На сцената зад нея имаше някакъв покрит с плат предмет. Им махна плата и видяха чисто нов велосипед.

– А стига бе... – прошепна Хамиш. – Не и велосипеда.. Страхотно...

– Захапката на куче е около двайсет и три килограма на квадратен сантиметър – каза Им. – Захапката на соленоводен крокодил е триста и петдесет килограма на квадратен сантиметър. Драконът принц има захапка от хиляда килограма на квадратен сантиметър. Ето, вижте.

Един от драконите с червени, кореми мързеливо излезе напред. Имаше големи червени петна по главата и муцуната и създаваше впечатлението, че иначе черната му глава е била потопена в кофа червена боя.

Съществото погледна Им по начин, който можеше да се опише единствено като нагъл... и не направи нищо.

Просто продължи да си стои.

И тогава cе случи нещо, което не убягна единствено на Си Джей – мястото ѝ бе под такъв ъгъл, че тя видя как Им вади от колана си малко жълто дистанционно и го показва на дракона.

Щом видя устройството, драконът тутакси се обърна и небрежно захапа велосипеда, който се смачка в масивните му челюсти като кутия от безалкохолна. напитка.

Публиката ахна.

– Леле-мале – възкликна Ейрън Периш

Драконът изплю велосипеда и се върна на мястото си; раздвоената му опашка се плъзгаше зад него.

Си Джей обаче мислеше единствено за жълтото дистанционно, което беше накарало дракона да действа. Дресираните животни реагираха на стимули – на награди и лакомства, но най-вече на болка. Тя се запита що за стимул създава дистанционното и предположи, че отговорът е болка.

Им се поклони.

– Благодаря, дами и господа. А сега ви оставям отново на заместник-директора.

Шан излезе напред.

– Ще ви задам един въпрос – какво всъщност е дракон! Митовете за гигантски крилати змии съществуват от хиляди години. Подобно на много други неща, първоначално те възникнали в Китай. Първият китайски мит за дракон може да се отнесе към четири хиляди и седемстотната година преди нашата ера, както показва една статуетка на дракон от култура Яншао.

На плазмения екран зад него се появи хронологии– на графика. В горния ѝ ляв край светна надпис 4700 пр. н.е. Китай.

– Вавилонският цар Гилгамеш се сражавал със свирепия дракон Хумбаба, както е описано в епоса, носещ неговото име. Гилгамеш е живял някъде около две хиляди и седемстотната година преди нашата ера.

На графиката се появи надпис 2700 пр. н.е. ВАВИЛОН/ПЕРСИЯ.

– Древните гърци разказват как по време на единайсетия от общо дванайсетте си подвизи Херакъл се сражавал с дракон, за да открадне ябълките на Хесперидите. Повечето учени смятат, че Херакъл е живял някъде около хиляда двеста и петдесета година преди нашата ера.

На екрана светна надпис 1250 пр. н.е. ГЪРЦИЯ.

– От около стотната година преди нашата ера и в продължение на следващите хиляда и петстотин години няколко централноамерикански култури, сред които ацтеките и майте, почитали летяща змия на име Кетцалкоатл. Разбира се. Обединеното кралство отдавна възхвалява храбростта на свети Георги, който сразил дракон не в Англия, а в Либия някъде около триста години след Христа, През осми век. скандинавците съчинили историята за Беоулф и огнедишащия дракон, а през тринайсети век. викингите пеели за Фафнир.