Великата китайска зоологическа градина

Си Джей се разсмя. Го Гуан открай време си беше такъв – дребен, шумен и безцеремонно жизнерадостен. И огромен почитател на шанхайските клубове.

– Определено се гръмнах – призна Си Джей.

Го-Го отстъпи крачка назад.

– Господи, виж се само, момиче! Направо си жестока! Господи, как поддържаш задника си в тази идеална форма? Потя се като луд във фитнеса, а я ми виж гъза. Виж го! Все същия тъжен отпуснат задник на дребен тлъст китаец. Гадост! Какво правиш тук?

– Подготвям материал за „Нашънъл Джеографик”. А ти? Не съм те виждала, откакто работеше за мен и крадеше яйца от гнездата на алигатори по Яндзъ и бягаше от ядосаните им майки.

– Издигнах се оттогава, скъпа – каза Го-Го. – Работя за Бен Патрик в Люпилния център. Това място се нуждае от всеки експерт и докторант, до който може да се добере. – Посочи младата жена, която дискретно стоеше наблизо. – Цяла седмица обядвам с успешните кандидати. Мътните да ме вземат, от години никой не ме е наричал Го-Го. Адски се радвам да те видя, А сега трябва да бягам. Може да успеем да пийнем по чаша шардоне, след като приключиш с обиколката.

– Разбира се – каза Си Джей,

Го–Го и младата жена си тръгнаха и Си Джей се върна на масата.

– Сигурно ви е била нужна цяла армия работници – тъкмо казваше Сиймор Улф. – Как ги хранехте и настанявахте по време на строежа?

Ху посочи на североизток.

– Ако погледнете натам, ще видите покривите на няколко сгради.

Си Джей и останалите погледнаха и наистина видяха в североизточния ъгъл на долината покриви на нещо като високи жилищни блокове.

– Градът на работниците – каза Ху Тан. – Наистина цял малък град, с жилищни сгради, фитнес центрове, пазари и магазини, паркове, дори спортни игрища. Работниците ни живееха там, докато създаваха долината.

– Живееха? – попита Пери.

– Сега градът е почти пуст, грижещите се за животните живеят само в една сграда, но го поддържаме целия, защото той все още ни е полезен. Когато се отвори за света, прекрасната ни зоологическа градина ще се нуждае от друга малка армия – гидове, хотелски персонал, чистачи и пазачи, които трябва да живеят някъде.

Докато останалите се възхищаваха на града, Си Джей гледаше към един по-нисък връх на изток.

Гигантски черен император се излежаваше на корниз високо на върха. Имаше червен корем, подобно на четиримата принцове, които бе видяла.

Ху забеляза накъде се е загледала и попита:

– Доктор Камерън. Добре ли сте? Нещо тревожи ли ви? – Изглеждаше искрено загрижен. – Готова ли сте да зададете въпроса си?

Си Джей се обърна и видя, че цялата маса я гледа с очакване. Сякаш на всички им бе интересно да чуят въпроса ѝ. Погледна и Грег Джонсън – той явно изгаряше от нетърпение да я чуе.

– Да – каза тя. – Но може и да не ви хареса.

– Моля – подкани я Ху. – С радост ще отговорим на всеки ваш въпрос.

– Въпросът ми е... – каза Си Джей и се обърна в стола си. – Господин Ху, колко точно души са убили драконите досега?

14.

Ху я погледна като ударен с мокър парцал.

– Колко... какво? Колко хора са убили ли? Защо задавате такъв въпрос?

– Защото според всичко, което ни казахте досега, това животно е може би най-големият хищник, познат на света – каза Си Джей. – Всичко сочи, че е машина за убиване без равни на себе си, може би с изключение на голямата бяла акула.

Тя започна да брои на пръсти:

– Големи широки ноздри за надушване на жертвата. Ампулите на муцуната не просто надушват електричество, а са предназначени да долавят био-електрическия сигнал за опасност от бързо биещото сърце на ранено животно. Криле за преследване на жертвата, нокти за хващането ѝ, острите зъби за разкъсването. Еволюцията е чудесен майстор, господин Ху. В продължение на милиони години тя е сътворила това животно с една-единствена цел – да бъде върховният хищник. Те са създадени за три неща – лов, убиване и изяждане. Подобно на крокодилите и алигаторите. Те правят това. Съществуват за това. Освен това са умни – по дяволите, успели сте да дресирате някои от тях. Затова е и въпросът ми. Колко хора са убили досега?

Отначало Ху Тан не каза нищо. Накрая сви устни:.

– Нито един. В зоологическата градина няма нито едно нараняване или смъртен случай, причинен от дракон. И възнамеряваме нещата да продължат по този начин.

– Наистина ли? – попита Си Джей и наклони глава настрани. – Господин Ху. поставянето на два електромагнитни купола над долината е много благоразумна идея. Но поставянето на малките звукови щитове по всички превозни средства, сгради и хора ме кара да си мисля, че вашите дракони са нападали въпросните превозни средства, сгради и хора. Всъщност, щом животните стоят настрана от куполите и щитовете, това по дефиниция означава, че са си патили от тях, Животните не се страхуват от електромагнитни куполи и звукови щитове, защото могат да ги видят. А защото са изпитали болка от тях. Сериозно ли твърдите, че драконите ви са атакували някой и друг камион или сграда, но не и човешко същество?

– Да, точно това ви казвам – с безизразно лице отвърна Ху.

Си Джей го изгледа.