Великата китайска зоологическа градина

– Уви, господин Линч стана свидетел на подобен инцидент, С по-малко смъртни случаи, но въпреки това грозна работа.

Отзад се чу боричкане, последвано от писклив мъжки глас.

– Не ме докосвай, шибан невежа такъв!

Го-Го беше избутан напред от един китайски войник.

– Го-Го... – промълви Си Джей, когато погледите им се срещнаха.

– Си Джей! Някакъв кретен казал на полковник Бао, че се познаваме, и полковникът реши, че трябва да умра с вас. Не можел да ми има доверие, че ще си трая. И знаеш ли какво? – Го-Го се изплю по пазача си. – Мръсният кучи син беше прав! Щях да разкажа.

– Благодаря, Го-Го – каза Си Джей.

В същото време мислите ѝ препускаха. Китайците щяха да ги убият и да нахранят крокодилите с телата им. Трябваше да действа бързо.

Двамата с Хамиш още вървяха един до друг – Си Джей отдясно, Хамиш отляво, следвани от двама китайци с автомати, Джонсън и Сайм бяха на няколко метра пред тях.

– Хамиш – прошепна тя. – Чантата банан още ли е у теб?

– Да? Защо?

– Броя до три и искам да извадиш запалката, да я запалиш и да я задържиш в дясната си ръка на височина на гърдите.

– Защо...

– Просто го направи и бъди готов да бягаш. На три. Едно... две... три... Давай!

Хамиш изпълни нареждането, макар да не знаеше защо. С бързината на светкавица той бръкна в чантата банан, извади запалката „Зипо” с логото на Великата драконова зоологическа градина, вдигна я на нивото на гърдите си, щракна...

... а Си Джей се извъртя като някакъв стрелец от уестърн, извади от своята чанта малък спрей, насочи го към двамата войници и натисна бутона.

Това беше лакът за коса.

Но когато струята минеше през пламъка на запалката, флаконът се превръщаше в миниатюрна огнехвъргачка.

Огненият език избълва от малката бутилка и обгърна войниците. Пламъците достигнаха лицата и гърдите им...

... както и закачените на коланите им гранати.

Пламналите войници експлодираха заедно с гранатите. Двамата просто изчезнаха. В един миг бяха тук, в следващия ги нямаше.

Междувременно Си Джей се беше хвърлила върху дъските и бе повлякла Хамиш със себе си. Над главите им полетяха, кървави части от тела.

И тогава се случи нещо което Си Джей не беше очаквала.

От силата на взрива дървената пътека под тях рухна и всички се озоваха в соленото блато където ги очакваха крокодилите.

34.

Си Джей потъна във вонящото блато и за кратък момент в света се възцари пълна тишина.

После покрай нея се понесе редица страховити зъби, последвани от дълго покрито с плочки тяло, ципести крака с нокти и могъща опашка. Мигновен спомен за подобна сцена предизвика прилив на адреналин в тялото ѝ и тя зарита, докато не стигна дъното.

Изправи се и главата ѝ се подаде на повърхността. Водата беше дълбока само до гърдите.

Видя, че пътеката е рухнала в средата, а по краищата ѝ танцуват пламъци. Горящата плът на двамата експлодирали китайски войници се бе пръснала из околните тръстики.

Спътниците ѝ – Хамиш, Джонсън, Сайм, Го-Го и Улф – се подадоха над водата, също изпълнени с ужас. Показаха се и останалите четирима китайци – капитан Вонг, двамата войници, които се канеха да убият Улф, и редникът, който бе довел Го-Го.

Си Джей видя паниката на лицето на Улф, разбра, че се кани да побегне, и викна:

– Улф! Недей! Стой на място! Подгонват онези, които бягат!

Въпреки очевидния си ужас Улф се подчини. Остана неподвижен, докато двамата войници до него отчаяно газеха през водата, мъчейки се да се доберат до дървената пътека, Крокодилите незабавно се насочиха към тях.

Бяха много по-бързи от всеки човек във водата. Настигнаха безпомощните войници и ги завлякоха под повърхността, докато те крещяха с пълно гърло.

Си Джей ахна от бързината на атаката.

По принцип единаци, крокодилите понякога ловуваха „на тълпа”; при наличието на много храна – на–пример когато зебри пресичат река – се събираха заедно. Но почти винаги избираха плячката си по края на стадото, обикновено по-бавните или по-младите индивиди, които изпадаха в паника и побягваха.

Стрелбата накара Си Джей да се обърне. Редникът, който пазеше Го-Го, стреля с пистолета си по приближаващ крокодил. Влечугото се отклони, докато куршумите улучваха тръстиките около него, след което войникът рязко беше завлечен под повърхността. Изчезна сред водни пръски, надавайки изненадан крясък, който замлъкна почти моментално.

Си Джей отново се обърна – и видя, че капитан Вонг върви през водата право към нея, е вбесена физиономия вдигнал 9-милиметровия си пистолет към лицето ѝ. Точно в същия миг водата се раздвижи и тя разбра, че движението на капитана е привлякло вниманието на крокодил.

Тя сграбчи ръката с пистолета и приложи на капитана хватка от джуджицу – хвърли го право на пътя на приближаващия крокодил.

Огромният крокодил – а беше наистина огромен – сключи могъщите си челюсти около главата на Вонг и с невероятна жестокост дръпна капитана от Си Джей и тя падна назад във водата, държейки тъпо пистолета.