Великата китайска зоологическа градина

Обърна се и видя как крокодилът се превърта отново и отново, без да пуска главата на Вонг, мяташе тялото му като парцалена кукла. Това беше превъртането на смъртта. Крокодилът не те удушава със захапване на сънната артерия, както прави лъвът. Не, той те върти във водата докато не се удавиш. После те яде на спокойствие.

Си Джей бавно се дръпна от екзекуцията, извършвана точно пред нея. Видя, че другите са недалеч от полуразрушената пътека.

– Всички, качете се бавно и заедно на пътеката. Трябва да останем заедно. Никакво тичане и никакво отделяне от групата.

И така всички поеха бавно, притиснати един до друг, към пътеката.

Междувременно най-малко пет крокодила пируваха с четиримата китайски войници, а може би шест други гледаха от тръстиките.

– Натам – прошепна Си Джей, докато вървеше през дълбоката до гърдите вода, и посочи края на пропадналата пътека, от другата страна на микробуса. – Може да идват още войници, които да се уверят, че сме мъртви.

Групата стигна до пътеката.

– Един по един – каза Си Джей, – Бавно. Без резки движения. Без пляскане във водата.

Сайм се качи пръв последван от Улф, Джонсън, Го-Го и Хамиш. След това Хамиш и Джонсън измъкнаха Си Джей от водата с едно силно дръпване.

Всички стояха на алеята, задъхани и вир–вода. Пламъците започваха да угасват.

– И сега какво? – попита Хамиш.

– Не мога да кажа, че съм попадала в подобна ситуация, но подозирам, че в най-скоро време някой ще дойде да види защо онези задници не се връщат – каза Си Джей. – Трябва да се махнем веднага оттук.

И погледна Гpeг Джонсън, търсеше мнението на единствения човек, който може би беше попадал в подобна ситуация и преди.

Джонсън кимна и каза:

– Да. Скоро ще дойдат да проверят.

– Но къде ще отидем? – попита Улф.

Драконовата планина се издигаше от другата страна на езерото като черна сянка на фона на облачното небе. Около нея се простираше огромната долина, осеяна с хълмове, гори и водопади и гъмжаща от дракони.

Си Джей подхвърли пистолета на мъртвия капитан на Джонсън.

– Вие можете да ю използвате по-добре от мен. – После се обърна към другите. – Ще навлезем в зоопарка. И ако останем живи достатъчно дълго, ще измислим как да се измъкнем.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ. В зоологическата градина

 

Най-опасното животно в една зоологическа градина е човекът.

– Ян Мартел, „Животът на Пи”

35.

Си Джей тичаше бързо, но безшумно по дървената пътека. Дъските скърцаха под краката ѝ. Водата в блатото се плискаше от движението на крокодилите.

Хамиш и другите тичаха зад нея, като също се опитваха да не вдигат много шум.

Нощта вече се беше спуснала, но беше сравнително лесно да се вижда благодарение на множеството прожектори по ръба на кратера. Пълната луна беше скрита зад плътни буреносни облаци.

Първите дъждовни капки затупаха тежко върху дъските.

Си Джей тичаше и се ослушваше дали китайците са се усетили. Когато откриеха, че американците, станали свидетели на касапницата, не са елиминирани, щеше да настъпи истински хаос. Засега обаче всичко беше спокойно.

–           Си Джей Камерън – прошепна Го-Го, докато подтичваше до нея. – Позволи ми да отбележа, че си същинска Зина, шибаната принцеса воин! Добре се представи, Меденке.

–           Благодаря, Го-Го – каза Си Джей.

–           Наистина беше впечатляващо – обади се Грег Джонсън, когато се изравни с нея. – Къде се научихте да правите огнехвъргачки?

–           В часовете по приложна наука в гимназията – отвърна Си Джей. – Честно казано, исках само да ги подпаля, да създам някаква суматоха. Гранатите бяха... ами... – Тя не довърши. И не спомена, че ръцете ѝ още треперят. Никога не ѝ се беше случвало да убива човек.

–           Получиха си заслуженото – каза Джонсън и я погледна в очите. – Щяха да убият и вас, и всички ни. В момента въпросът е – и сега какво?

Си Джей се стегна.

– Сега трябва да се махнем – колкото се може по-далеч от блатото. Когато китайците разберат, че сме живи, ще пратят още войници, а. може би и вертолети.

–           Съгласен. – Джонсън се обърна към Го-Го. – Хей, ти. Колко хеликоптера имат военните ви тук?

–           Хей, тикво такава. Името ми е Го-Го или господин Го-Го, ясно? Да отговоря на въпроса ти. Общо седем хеликоптера – четири малки Z-10, два големи Ми-17 и един от онези наистина големите, с двете перки...

–           „Чинук” – сети се Джонсън.

–           Да, точно така. Той също е пълен с шибани оръжия. Драконите мразят хеликоптерите. Адски ги мразят. Виждал съм и няколко цивилни хеликоптера, но те идват само понякога и не са въоръжени, доколкото знам.

Джонсън се обърна към Си Джей. Продължаваха да тичат.

–           Значи ще се крием и ще избегнем залавянето. А после?