Великата китайска зоологическа градина

Си Джей се напрегна за втория рунд. Стоеше на края на блатото, където високата тръстика се срещаше с проблясващата шир на езерото.

И тогава крокодилът спря.

Не нападна. Просто остана на място, като се взираше в нея от разстояние метър и половина.

След което направи нещо още по-необичайно.

Дръпна се назад.

Си Джей наклони глава настрани, Подобни неща просто не се случваха.

Намръщи се, мислите ѝ запрепускаха.

„Охо!"

Бавно, много бавно Си Джей се обърна към езерото зад нея.

Там, на метър и половина в другата посока, взиращ се в нея с очи, които едва се подаваха над повърхността, стоеше единственото животно на света, което би могло да подплаши петметров соленоводен крокодил.

Шейсетметров тъмнозелен дракон император.

Гигантското същество се взираше в Си Джей. Беше почти неестествено неподвижно.

Още масленозелени дракони се надигнаха от езерото около него – принцове. Три, после пет, после седем. Цяла глутница.

Дъждът плющеше във водата около тях. Виждаха се единствено подобните им на цепки очи, щръкналите уши и гърбовете им.

– Блатни дракони... – изпъшка Го-Го.

Си Джей се сблъска с нещо под повърхността. Погледна надолу и видя висока до кръста плексигласова преграда, която разделяше соленото блато от пресноводното езеро – границата между териториите на крокодилите и драконите.

Гигантският император я наблюдаваше.

Но не нападна.

И в момент на просветление Си Джей се досети защо.

Драконът все още имаше уши, а тя носеше часовника си с неговото защитно звуково поле.

Обърна се към Хамиш, Джонсън, Улф, Го-Го и Сайм, шито бяха наблизо, също на самата граница, и извика:

– Идете по-близо до драконите!

– Да не си се побъркала? – отвърна Улф.

– Си Джей! – извика Го–Г о. – Това са блатни дракони. Те са много агре...

– Не могат да ни нападнат, докато сме е щитовете си! Крокодилите обаче могат!

– Стой! Остани на място! – извика глас от високоговорител на хеликоптера над тях. Автоматичен откос мина през водата недалеч от Си Джей,

Драконите заръмжаха и засъскаха към хеликоптера Очевидно имаха опит с подобни машини.

Си Джей видя как Джонсън вдига новопридобития 9-мм пистолет нагоре и се запита какви ги прави. Пистолетът беше безпомощен срещу тежкия хеликоптер.

Джонсън бързо изстреля три куршума.

От хеликоптера, при горната част на прозорците на кабината, се разлетяха искри.

Джонсън се намръщи. Явно беше пропуснал онова, в което се целеше.

После стреля отново и Си Джей се досети.

Малка, експлозия избухна на фюзелажа на хеликоптера, точно над кабината, и Си Джей видя как нещо отхвърча настрани.

Антената, създаваща звуковия щит.

Големият хеликоптер вече не бе защитен.

Блатните дракони реагираха моментално.

Императорът се надигна от езерото с мощен рев, който заглуши роторите на хеликоптера и грохота на водопада.

В целия си ръст бе невъзможно огромен. Направо гигантски.

Ми-17, един от най-големите хеликоптери на света, изглеждаше като играчка в сравнение с грамадното животно. Драконът разпери ципестите си криле и от тях се изсипаха същински порои. Със заострените си уши, подобното на скелет тяло и огромни криле той приличаше на разгневен демон, надигнал се от самия ад,

С бързо движение драконът сграбчи хеликоптера с предните си лапи и се гмурна под водата заедно с десеттонния хеликоптер!

Тежката машина падна с опашката напред, с насочени нагоре прожектори, чиито лъчи пронизаха небето, след което просто изчезна под вълните на езерото. Роторите разпениха водата. Лъчите на прожекторите се превърнаха в зловещо зелено сияние, докато потъваха в мрачните дълбини. Скоро те също изчезнаха и отново се възцари мрак.

– Мътните да ме вземат... промълви втрещеният Хамиш.

– Хайде – каза Джонсън и хвана Си Джей за ръката,

– Насам,

И я задърпа през дълбоката до гърдите вода към водопада.

Си Джей се остави да я мъкнат. Погледна назад към пътеката и видя онова,, което Джонсън явно вече беше видял – подскачащите светлини на коли, идващи откъм казиното.

– Изключваме казиното като опция – каза Джонсън,

–           Трябва да продължим към планината. Ако пресечем езерото зад водопада, може би няма да успеят да ни видят.

И задърпа Си Джей през водната завеса.

Зад водопада беше някак по-тихо, единствения звук бе постоянният грохот на водата. Дълга скална стена продължаваше на юг, скрита зад каскадата. Тук беше по-плитко, водата стигаше само до кръста.

– Всички да се размърдат – извика Джонсън и продължи решително напред с пистолет в ръка. — Не можем да спираме.

Газеха зад водопада, скрита зад водната завеса.

Хамиш вървеше отпред със Си Джей и Джонсън. Той беше ходил в Афганистан и Ирак и бе виждал доста смахнати неща в онези адски дупки, но тук, в тази зоологическа градина, все още се опитваше да осъзнае всичко ставащо.

През целия им път зад водопада ги следваха блатни дракони – следваха ги по петите и от време на време ги стряскаха, като подаваха глави през водната завеса.

Но не нападаха. Звуковите щитове на часовниците все още си вършеха работата.