Великата китайска зоологическа градина

Единият го задържа, а другият хвана главата му в ноктите си и я откъсна.

След това принцовете скочиха към. хеликоптера. Роторите му вече се въртяха бързо и през тях. Си Джей виждаше пилотите, вперили обезумели погледи към новопоявилата се заплаха.

Принцовете се хвърлиха право през предното стъкло на хеликоптера и миг по-късно Си Джей виждаше единствено опашките им, които се мятаха насам-натам, докато драконите довършваха пилотите, пръскайки кръв през страничните прозорци на кабината.

Отначало Си Джей гледаше втрещена. Жестокостта на атаката бе смайваща.

Но после наклони глава настрани. В случващото се имаше нещо странно, но не можеше да прецени какво точно...

– Бягайте! – извика Джонсън, – Няма да ни се отвори друг такъв шанс!

– Стълбата! – извика Го-Го и посочи стъпалата, изсечени в планинския склон над и зад хеликоптера. – Минава покрай аварийния изход в склона на планината!

– Разбрано! – Си Джей вече тичаше, когато царете се върнаха.

Докато бягаше покрай обезглавеното тяло на китайския капитан, тя зърна военния таблет, който лежеше на земята до протегнатата му ръка.

Грабна го и го напъха в страничния джоб на панталона си, докато единият от царете прелетя ниско и бързо над нея, вдигайки вятър, който едва не я събори, след което звярът се блъсна в истинската си цел – хеликоптера.

Огромният Ми-17 се разклати. Драконът го удари отново и този път хеликоптерът се килна на една страна точно зад Си Джей и групата ѝ.

Всички се метнаха напред, а вертолетът се сгромоляса зад тях. Драматично наклонените ротори съскаха като циркуляри, опасно близо до бегълците. Оръжия и сандъци се изсипаха от отворените врати и се пръснаха по земята.

–           Вземи оръжие! – извика Джонсън и Си Джей грабна някакъв пистолет, който се бе озовал до нея. Джонсън грабна нещо по-голямо – някакъв дълъг правоъгълен калъф.

–           Нагоре! – извика Си Джей и поведе. Го-Го тичаше зад нея, следван от Джонсън, Хамиш, Улф и Сайм.

Си Джей вземаше по две стъпала наведнъж и се беше изкачила над разбития хеликоптер, когато единият от безухите царе се приземи като някакъв гигантски орел точно пред нея и изрева в лицето ѝ! Това беше класическо поведение на хищник, целящо да подплаши жертвата и да я накара да замръзне от ужас.

Си Джей обаче не беше обикновена жертва.

Изстреля два куршума право в лявото око на дракона.

Той изрева, изгуби равновесие и падна от стълбата. Дългата му шия попадна между перките на хеликоптера и драконът бе моментално гилотиниран. Главата му отхвърча в отвратителен фонтан от кръв.

Друг писък накара Си Джей рязко да се обърне.

Вторият безух цар бе видял края на другаря си и сега се насочваше право към Си Джей.

– Ох, Господи... – изпъшка Го-Го.

Този път гледката на връхлитащия ги дракон с разперени нокти, зейнала паст и ужасяващ писък накара дори Си Джей да замръзне. Царят приближаваше бързо, твърде бързо, за да успеят да се измъкнат. Пистолетът ѝ беше безполезен. Никой нямаше да остане жив, за да описва тази гледка.

До Си Джей се чу глух звук и внезапно димна следа се понесе право към приближаващия дракон – следа от ракетата, изстреляна с гранатомета, който Грег Джонсън беше извадил от калъфа.

Ракетата улучи дракона и експлозията освети дъждовната нощ. Едното крило на царя се откъсна от тялото и главата на звяра клюмна безжизнено, но поради набраната инерция той продължаваше да се носи право към тях,

– Бягайте! – извика Джонсън. – Ще ни удари!

Си Джей се втурна нагоре по каменните стъпала, следвана плътно от Го-Го и Джонсън.

Хамиш, Сайм и Улф скочиха надолу миг преди драконът да се блъсне в скалата с феноменална скорост, превръщайки цялата част от стълбата на пух и прах, след което рухна мъртъв на платформата долу.

Когато прахта се разсея, Си Джей откри, че имат нов проблем.

Сега в средата на каменната стълба зееше шест-метрова пропаст, която разделяше групата.

Тя, Джонсън и Го-Го бяха от горната страна, а Хамиш, Сайм и Улф – от долната.

Си Джей и Хамиш се погледнаха през дъжда.

–           Бягай, Кас! – извика той. – Ние ще намерим друг път!

Тя знаеше, че е прав – трябваше да продължат, при това веднага, – но не искаше да оставя брат си.

–           Хамиш! – извика му тя. – Ако не се засечем, намери радио и използвай старата позивна, двайсет на двайсет.

–           Двайсет на двайсет, дадено! – извика той. – А сега тръгвай...

– Чакай! – Си Джей махна часовника си и го вдигна. – Свалете си часовниците. Следят ни по тях! – И захвърли часовника си към останките от хеликоптера.

–           Но така няма ли да останем без щитове? – обади се Сайм. – Драконите ще могат да се доберат до нас!

–           Сменяме един хищник с друг! – извика Си Джей. – Драконите нямат проследяващи устройства и автомати!

Хамиш свали часовника си и го хвърли.

–           Добре, а сега върви!

–           Пази се! – извика му Си Джей.

–           Ти също! – сериозно отвърна Хамиш.