Великата китайска зоологическа градина

Си Джей побягна нагоре по стъпалата, следвана от Джонсън и Го-Го, вир-вода от дъжда, отделена от брат си и без предпазния щит на часовника. А без него бе изложена за атаката на всички дракони във Великата драконова зоологическа градина на Китай.

38.

След кратко изкачване по склона Си Джей, Джонсън и Го-Го стигнаха до плитка пещера. Вътре в нея имаше изкусно скрита червена врата в бетонна стена с надпис АВАРИЕН ИЗХОД.

–           Това е аварийният изход от планината – каза Го-Го. – Ако има пожар в ресторанта или станцията на въжената линия, при евакуирането се стига дотук.

Си Джей открехна вратата и видя дълъг слабо осветен коридор, който продължаваше най-малко осемдесет метра навътре в планината.

–           Има ли стълба в другия край на тунела? – попита Джонсън.

– Да.

–           И по нея ще стигнем до върха на планината?

–           Стига да си във форма, таен агенте.

–           Да се размърдаме – каза Си Джей.

Тримата забързаха през бетонния тунел.

Хамиш Камерън тичаше с всички сили през дъжда, следван от Улф и посланик Сайм,

Движеха се покрай подножието на Драконовата планина, следвайки кална пътека, като непрекъснато оглеждаха небето за дракони,

–           Хей – каза Сайм, докато тичаха. – Какво е това двайсет на двайсет, което спомена сестра ти?

– Като бяхме деца, татко редовно ни водеше на преходи в националните паркове – отвърна Хамиш. – Заръчваше ни, ако се разделим, да намерим рейнджърски пост и да използваме радиостанцията. Нагласяме я на двайсети канал и се обаждаме двайсет минути след кръглия час – и така всеки час, докато не ни отговори. Той също нагласяваше своята радиостанция на този канал. И така, двайсет на двайсет.

–           Хитро – каза Сайм. – Случвало ли ви се е да го използвате?

–           На няколко пъти.

– Май ще е от полза и когато си в зоопарк с дракони, в който всичко се е сплескало – каза Сайм.

–           Да. – Хамиш погледна назад, без да спира да тича. Докато тичаха покрай преобърнатия хеликоптер, единият от принцовете ги беше забелязал и сега Хамиш чуваше рева на дракона някъде зад тях...

Туп!

Втори принц кацна право пред него, с разперени нокти и зейнала паст!

Хамиш се метна вдясно от пътеката и в следващия миг се хлъзгаше надолу по кален склон. Улф и Сайм явно бяха постъпили по същия начин, защото чу виковете им. зад себе си.

Бяха извадили късмет. Пързаляха се много по-бързо, отколкото биха могли да тичат, и това им даде известна преднина пред драконите. Хамиш продължи да се пързаля стотина метра, преди да стигне до една скала и да спре в плитка кал на локва. Улф и Сайм цопнаха също така тромаво зад него.

Хамиш скочи на крака и видя високия водопад отдясно. Езерото беше пред него, а на другия му бряг се издигаше разрушеният замък, забулен от дъжда, и осветен от прожектори.

Знаеше къде са – намираха се в западната част на долината, близо до водопада, в който бе паднала кабината им.

– Страхотно. Отново сме в изходна позиция – промърмори той.

–           Не съвсем – каза Улф и посочи надясно.

На брега край водопада се издигаше малка постройка с пристан, на който бяха привързани няколко лодки.

Внезапен крясък накара Хамиш да погледне нагоре, Червеногърдите принцове кръжаха в дъждовното небе над тях.

– Към постройката! – викна той и побягна отново.

Задъхана, Си Джей тичаше нагоре по стъпалата в Драконовата планина заедно с Джонсън и Го-Го. Стълбата сякаш нямаше край.

Стотици миели минаваха през ума ѝ – дракони и крокодили, китайски войници е автомати и гигантски хеликоптери, завличани под водата.

Но зад всичко това имаше нещо друго.

Нещо в атаката на безухите дракони я глождеше. Нападението беше така координирано, така преднамерено и в същото време...

Драконите бяха интелигентни. Но както бе казал Бен Патрик, тяхната интелигентност беше интелигентността на древни влечуги, а според нейния опит влечугите винаги действаха целенасочено. Крокодилите и алигаторите бяха абсолютно праволинейни в мисленето си. Не правеха нещата наполовина, а атаката на драконите ѝ изглеждаше някак недовършена.

„Освен ако още не е приключила...” – помисли си тя.

Спомни си различните атаки на драконите – първо срещу кабината от въжената линия, после използването на кабината за щурмуване на административната сграда и да проникнат в станцията за управление на отпадъците. А преди малко бяха атакували два хеликоптера, в блатото и в подножието на планината,

Трябваше да има някаква цел, но засега Си Джей не можеше да определи каква е тя.

След десетина минути забързано изкачване стигнаха до площадката в горния край на стълбата.

Си Джей се преви, мъчеше се да си поеме дъх.

На площадката имаше врата и електрическо табло, монтирано на стената. То беше отворено и на металната му врата имаше карта на зоологическата градина:

Докато я гледаше, Си Джей осъзна, че вече е виждала тази карта.

Това бе картата на подземната мрежа от кабели, която бе видяла в контролната зала.

– Си Джей? – задъхано се обади Джонсън. – Какво има? Трябва да продължим.

– Чакай малко... – отвърна Си Джей, без да откъсва поглед от картата.