Великата китайска зоологическа градина

Царят изръмжа дълбоко, след което нападна заедно с принцовете.

Докато вратата на асансьора се затваряше, царят скочи през празното пространство, като изблъска кабината на въжената линия, сякаш тежеше колкото перце. Принцовете полетяха с невероятна скорост. Си Джей се молеше вратата да се затвори по-бързо, защото в момента тя беше единствената бариера между нея и сигурната смърт.

Вратата се затвори точно в мига, когато целият асансьор се разтресе от удара на царя от външната страна.

Но асансьорът вече беше потеглил.

Бяха успели да се измъкнат.

Си Джей въздъхна с облекчение.

След секунди подът на кабината застърга зловещо.

41.

– Ох, само това не! – изстена Си Джей, когато видя ноктите на пурпурните принцове да се появяват през пода на двуетажния асансьор: разкъсваха и него, и мокета с мощните си удари.

Явно драконите бяха скочили в долната част на кабината преди вратата да се затвори и сега се опитваха да си пробият път през пода, разделящ двете нива.

–           За колко време ще стигнем, ресторанта? – бързо попита Си Джей.

–           Не знам, някъде за около трийсет секунди – отвърна Го-Го, без да откъсва поглед от бесните атаки на двата дракона.

Подът на асансьора не можеше да се нарече постижение на инженерната мисъл. Представляваше просто мокет върху алуминиеви листа и греди. Драконите го пробиваха с лекота.

Няма да успеем... – каза Си Джей и погледна нагоре, сякаш можеше да види приближаващия ресторант.

С всяка секунда двете дупки в пода ставаха все по-големи. Накрая единият от драконите успя да провре главата си през отвора и се озъби към Си Джей. Тя пристъпи напред и го изрита право в муцуната. Драконът изпищя от болка и падна обратно

на долното ниво.

Вторият дра кон промуши раменете си през своята дупка, но беше готов за ритника на Си Джей и отби крака ѝ с един от ноктите си.

Драконът се надигна от дупката в пода – първо главата, после гърдите. Озъби се...

Дзън!

Вратата на асансьора се отвори.

Си Джей се хвърли навън, помъкнала Джонсън, и с Ли и Го-Го от двете ѝ страни. Драконът се измъкна през дупката и се хвърли след тях.

Си Джей запрати Джонсън през една маса и се метна след него, докато звярът разперваше криле да измине оставащото разстояние и...

Та-та-та-та!

Автоматен откос посрещна дракона и той рухна на пода с разперени криле. Запищя, докато един последен куршум не се заби в главата му и не го просна мъртъв.

Си Джей вдигна очи и видя десет войници – облечени в черно и с по-добри оръжия от тези на войниците, които бе виждала досега – да стоят в полукръг пред нея.

Хеликоптер „Чинук” – най-големият, който бе виждала досега – патрулираше във въздуха зад тях и прожекторът му осветяваше ресторанта с ослепителна бяла светлина.

Вторият дракон явно не беше разбрал за съдбата на другаря си, защото се появи с рев от асансьора секунда по-късно, но само за да свърши по същия начин, покосен от автоматичната стрелба на очакващите го китайски командоси.

Настъпи тишина, нарушавана единствено от ритмичното буботене на хеликоптера отвън.

Си Джей, Ли и Го-Го станаха и вдигнаха ръце. Си Джей хвърли пистолета си. Джонсън още лежеше на пода,

Си Джей погледна надясно и видя зад масичката на метрдотела отворена врата, водеща към някакъв кабинет – кабинета на управителя на ресторанта. На бюротo вътре имаше компютър и телефон; компютърът бе включен, бутоните на телефона светеха.

„Толкова близо и толкова далеч”.

Китайските командоси ги наобиколиха. Вярно, бяха спасили живота им:, но само за да спасят самите себе си от атакуващите дракони.

Това щеше да бъде последната проява на милост от тях на страна, помисли си Си Джей – щом видя суровите им лица, тя осъзна, че отрядът е изпратен тук да ги убие.

В същото време другият екип на специалните части в станцията за управление на отпадъците влизаше в сервизния тунел с кабелите.

Движеха се в колона по един, с вдигнати оръжия. Тунелът с бетонни стени бе широк само няколко стъпки, но бе добре осветен от флуоресцентни тръби.

Докато се движеше напред, готов за стрелба, водачът на Втори разузнавателен погледна към множеството кабели по тавана и стените на прохода. Един особено дебел кабел минаваше точно през средата на тавана – главният захранващ кабел.

Водачът стигна до един ъгъл и изведнъж, някакво чудовищно привидение от нокти и зъби го връхлетя от тавана и мъжът падна под тежестта на червеногърдия дракон.

Другарите му откриха огън и гърмежите отекнаха в тесния тунел. Полуделият дракон успя да свали още двама души, преди да бъде застрелян в главата и да падне мъртъв.

Китайските командоси прескочиха тялото му и завиха на ъгъла с вдигнати автомати, готови за нова атака. В края на краищата в тунела имаше още един дракон.

Видяха го.

Другият безух червеногръд принц се намираше в самия край на тунела – странно, с гръб към тях.

Стоеше на мястото, където всички кабели се събираха и изчезваха в малката тръба, продължаваща на запад.

Командирът на екипа се намръщи. Драконът разкъсваше с цялата си сила всички кабели. Използваше ноктите и зъбите си. Хвърчаха искри. Във всички посоки стърчаха жици.