Великата китайска зоологическа градина

И тогава видя, че всички източници на светлина навън – прожекторите около долината, осветлението на околовръстния път – също не работят.

Токът в зоологическата градина бе спрял.

Китайските командоси, насочили оръжията си срещу нея, моментално се превърнаха в сенки.

И тогава Си Джей чу крясъците и писъците отвън. Отначало бяха само няколко, но след това последва хор от отговори.

Крясъци на дракони.

Създанията общуваха помежду си.

Китайските командоси започнаха да се оглеждат нервно.

Нещо голямо профуча покрай прозорците и Си Джей видя корема на император, който с шокиращо мощно движение подбра в движение увисналия във въздуха „Чинук”.

Драконът просто грабна хеликоптера във въздуха – в един момент беше тук, а в следващия го нямаше. Си Джей не видя как се удря в склона на планината, но чу и усети експлозията, последвана от огнено сияние.

Обърна се и за миг погледна право в очите водача на командосите. Ловец и жертва, попаднали в развиващия се план на още по-опасно създание. Щеше ли да я екзекутира?

В отговор на безмълвния въпрос командосът стисна зъби, вдигна пистолета си и го насочи право в главата на Си Джей...

... точно когато цялата стъклена стена зад него се

пръсна и тежащ осем тона военен камион влетя в ресторанта.

43.

Си Джей се метна наляво и повлече ранения Джонсън със себе си, а камионът се плъзна по пода,

Си Джей успя да зърне червеногърдия император, който бе запратил машината по ресторанта – драконът зави и се издигна с широко разперени криле, след което кацна тежко на покрива, разтърсвайки цялата постройка.

Камионът разпердушини маси и столове, като се плъзгаше на една страна и мина право през кръга командоси, които заплашваха Си Джей. Помете командира и двама от хората му, след което смаза още двама, преди да се блъсне в стената.

Докато Си Джей се бе метнала наляво, Ли се хвърли надясно, но част от покрива се отчупи и рухна върху него. Викът на младия електротехник секна под отломките.

Камионът спря и едва когато грохотът от зрелищната му поява утихна, Си Джей чу стоновете на хората вътре.

Драконът явно го беше подхванал някъде – заедно с войниците в него – и го бе запратил по ресторанта.

Вятър и дъжд влизаха през зейналата деветметрова дупка в източната страна на ресторанта. От другата страна се ширеше открито небе. Долината се стелеше на триста метра надолу.

Си Джей лежеше но корем до Джонсън в тъмния ресторант и се взираше невярващо в преобърнатия камион.

Камион в ресторант. В ресторант, на върха на планина.

И тогава се появиха другите дракони.

Влетяха с писъци през отвора с размерите на камион.

Червено гърди принцове, пурпурни принцове, дори двойка източни сиви принцове – бяха най-малко двайсет.

Си Джей се облещи.

Това бе истинска инвазия на дракони.

Създанията се нахвърлиха върху китайските командоси. Двама успяха да стрелят, но драконите ги проснаха на пода и започнаха да ги ядат живи. Писъци изпълниха въздуха.

И точно когато Си Джей не вярваше, че лудницата може да стане по-голяма, цялата югоизточна част на ресторанта беше изтръгната.

Звукът на раздирана стомана заглуши писъците на командосите и там, където преди миг имаше прилежно нагласени маси, столове и лампи, сега зееше дупка с разпокъсани кабели, направени на трески подови дъски и трийсетметрова пустота!

Си Джей видя как императорът отлита с цялата част от ресторанта в ноктите си, Драконът я пусна, зави и напъха главата си през създадения отвор. Ревът му пръсна чаши за вино и разпиля чинии по пода.

Насред целия този пандемониум Си Джей метна Джонсън през тезгяха в кухнята и се хвърли след него точно когато един черен принц щракна с челюсти на милиметри от петите ѝ, Го-Го се хвърли през летящата врата с надпис ИЗХОД на кухнята, използвана от сервитьорите.

Озоваха се в стандартни кухня на ресторант – пет дълги блока с котлони и печки и цяла стена        от

десет фурни. Тенджери, тигани и прибори висяха на куки от тавана.

Си Джей преметна ръката на Джонсън през рамото си и забърза навътре. Трябваше да намери някакво...

"Ето там!"

Зърна го от дясната страна. Тесен килер с още по тясна но яка врата. Доста сносно скривалище.

Джонсън я забавяше. Никога не би могла да избяга от драконите, докато го влачи. Ако искаха да.се измъкнат живи от зоологическата градина, трябваше да го скри на някое сигурно място и после да се върне за него.

Изблъска го в килера.

–           Стой тук. Трябва да намеря начин да се свържа с външния свят. Ще дойда по-късно ясно?

–           Добре. – Джонсън изстена. – Благодаря.

Си Джей сви рамене.

–           Сигурно след пет минути ще съм мъртва така не храни особени надежди. И тъй като и с двама ни скоро може да е свършено... – Тя се наведе, изненадвайки донякъде самата себе си, и го целуна бързо по бузата.

Затвори вратата пред лицето на Джонсън.

Отстъпи назад и видя, че Го-Го върти копчетата на всички фурни.

–           Какво правиш? – извика му тя. – Няма ток!