Великата китайска зоологическа градина

Правеше всичко възможно да остане с отворени очи, докато Лъки летеше към източната стена на кратера. Внезапно видя тялото на жълтодрех император да. се издига пред нея, изпълвайки цялото ѝ полезрение. Драконът изрева, докато Си Джей профучаваше под ципестите му крила. Тя се обърна в седлото и видя как императорът се нахвърля върху червеногърдите принцове.

При вида на много по-едрия противник Червеното лице и бандата му се пръснаха и отлетяха в дъждовна– та нощ.

Си Джей въздъхна с облекчение, наведе се напред и потупа Лъки по шията,

– Благодаря... – промълви тя. – Благодаря...

И изгуби съзнание.

46.

Хамиш, Сайм и Улф още бяха заврени в кафенето в подножието на водопада.

Вече двайсет минути не бяха виждали никакво движение откъм дърветата. Всичко бе притихнало и неподвижно, само дъждът плющеше.

Хамиш надникна през прозореца, после, без да се обръща, неочаквано попита:

–           Как станахте посланик?

–           Моля? – изненада се Кърк Сайм.

–           Винаги съм искал да разбера. Как някой става посланик на Щатите в Китай? Да не би да сте дружки с президента или нещо такова?

–           Горе-долу – каза Улф. – Беше приятел на бащата на президента.

–           Да, бях. – Сайм леко се усмихна. – Бях летец от Военноморските сили. Летях с бащата на президента във Виетнам. След войната останах в Азия. Научих мандарин, започнах бизнес в Хонконг и по-късно го продадох за цяло състояние. Върнах се у дома и помогнах за финансирането на първата кампания на сина му за Конгреса. Когато синът стана президент и дойде време да назначи посланик в Китай, той искаше истински човек, а не някакъв партиен парашутист. И си спомни за мен.

– И вие се съгласихте? – попита Хамиш. – Щом имате толкова много пари, защо ви е да се захващате за подобна работа?

– Когато президентът те помоли за нещо, ще се изненадаш какво желание изпитваш да изпълниш молбата му – Каза Сайм. После кимна към прозореца. – Мислите ли, че са още навън?

– Можем да проверим.

Хамиш взе първата попаднала му чиния и я занесе при един от прозорците, гледащи към езерото.

Открехна прозореца, готов да хвърли чинията. Рамката едва чуто изскърца – и внезапно пред Хамиш изникна дракон, провесил глава от покрива.

Хамиш залитна назад от изненада.

Вторият червеногръд принц изникна при друг прозорец, също с главата надолу.

Явно бяха отлетели и се бяха спуснали абсолютно безшумно върху покрива на сградата – толкова меко кацане, че Хамиш, Сайм и Улф дори не ги бяха чули.

В нощта проехтяха писъци.

Двата дракона при прозорците се обърнаха и се заслушаха.

Отговориха с дълбоко гърлено гукане, запляскаха бързо с криле и отлетяха, зарязвайки кафенето.

– Какво става, по дяволите? – попита Сайм.

– Не мисля, че китайските ни приятели още контролират зоологическата градина... – каза Хамиш, които все още се взираше през прозореца към езерото.

И тогава ги видя.

– Леле-мале...

Два червеногърди императора се спуснаха над широкото езеро, подминаха разрушения замък и се понесоха към кафенето. За момент Хамиш с ужас си помисли, че идват за тях, но драконите кацнаха под ръба на водопада. Там огромните създания приклекнаха, гледайки с очакване нагоре към падащата вода.

– Какво е това? – попита Улф и се наведе напред.

– Капан... – ахна Хамиш.

Точно тогава два червеногърди принца – вероятно същите, които ги дебнеха допреди малко – префучаха над ръба на водопада от север, като летяха ниско и много, много бързо.

Покрай тях проблясваха оранжеви трасиращи куршуми, изстреляни от...

... два щурмови хеликоптера Z-10, които се появиха над ръба, преследвайки е пълна скорост принцовете.

Императорите скочиха от засадата си под водопада и сграбчиха двете машини.

Хамиш можеше само да си представи какво са изпитали пилотите – в един момент се носиш над водопад, а в следващия гледаш в очите дракон с размерите на бронтозавър!

Императорът отдясно хвана първия хеликоптер в могъщите си нокти, смачка го за миг и го захвърли. Другият успя само да перне втория Z-10, но това беше достатъчно, за да счупи перката на опашката му. Хеликоптерът се завъртя неудържимо към езерото, падна сред фонтан от пръски и се преобърна, преди да потъне.

Трети Z-10, който летеше зад първите два, видя капана на драконите и се помъчи да избяга с рязък завой... но беше нападнат от три червеногърди принца, които му налетяха от различни страни. Те се вкопчиха в него, допълнителната тежест се оказа твърде голяма и той започна да се спуска под опасен ъгъл към Драконовата планина. Миг преди сблъсъка със склона драконите го пуснаха и той се заби в планината и избухна.

– Свалят хеликоптерите – каза Хамиш.

Спомни си, че според Го-Го китайците имат в зоопарка четири Z-10; току-що бе станал свидетел на унищожаването на три от тях.

Го-Го беше казал също, че китайците имат два Ми-17, които вече бяха извън строя при другия водопад, както и един „Чинук”, който Хамиш още не бе виждал. Не знаеше колко от останалите хеликоптери в зоопарка са повредени или унищожени, но бе видял края на пет от тях през последния час.

–           Драконите елиминират въздушните си противници – каза и Сайм.