Великата китайска зоологическа градина

Лъки се обърна към Си Джей и загука.

Устройството преведе:

– Лъки казва... Бяла глава... добър човек.

–           Бяла глава ли? – Си Джей се намръщи неразбиращо.

И тогава ѝ просветна – заради русата ѝ коса. В свят на чернокоси китайци Лъки ѝ бе дала най-очевидното име – Бяла глава.

–           О, ясно. – Тя се опита да отвърне на комплимента с най-простия синтаксис на мандарин, който бе в състояние да измисли: – Бяла глава казва... Лъки... добър дракон.

Ушите на Лъки отново се присвиха назад, а очите ѝ направо грейнаха.

„Ама че тръпка” – помисли си Си Джей. Общуваше си с дракон.

Лъки залая и замяука бързо:

–           Червени дракони искат убие Лъки... Бяла глава по-мага Лъки... Бяла глава добър човек...

–           Аха. – Си Джей разбра.

Лъки може и да я бе спасила преди малко но Си Джей бе спасила нея преди това от бандата на Червеното лице в станцията за управление на отпадъците. И Лъки ѝ се бе издължила,

–           Е, все пак благодаря – рече тя.

–           Лъки не разбира Бяла глава – изгука драконът.

–           Няма значение – каза Си Джей.

След като вече разговаряше с дракона – и беше изненадана колко бързо беше приела това. – Си Джей почна да мисли за други неща.

–           Лъки, а сега какво?

–           Лъки не разбира Бяла глава.

Си Джей се наруга наум. Трябваше да използва прост език, без „какво”, „защо” и „сега”, а само прости съществителни и глаголи. Зачуди се дали устройството може да работи на английски – в края на краищата това беше преводач, пък и покрай участието на Бен Патрик в разработването му сигурно имаше подобна възможност. Затова продължи на английски.

– Червени дракони убиват хора.

Лъки като че ли се замисли и електронният глас също премина на английски.

– Червени дракони... лоши дракони... Обича убива хора... Обичат убива дракони...

– А жълти дракони?

– Жълти дракони... добри дракони... Жълти дракони обича спи... яде...

– Започвам да ви харесвам, да знаеш – усмихна се Си Джей.

– Лъки не разбира Бяла глава.

– Няма значение.

После попита:

– Червени дракони искат да отлетят?

– Червени дракони искат освободи червени господари...

– Червени господари ли? – намръщи се Си Джей. Нямаше представа какво означава това. – Червени господари... императори?

– Не... – отвърна Лъки. – Господар голям голям дракон... Два червени господари... Два жълти господари... Два пурпурни господари... Два сиви господари... Един господар силен силен император... един господар силен силен цар. Черни глави държат господари... в гнездо.

Си Джей се опита да осъзнае чутото.

Щом тя беше Бяла глава, значи „черни глави” трябваше да са китайците. Предположи също, че повтаряните думи „голям голям” и „силен силен” означават много голям и много силен.

Това никак не ѝ хареса.

Идеята за някакъв дракон господар, по-голям и по-силен от другите, не беше толкова изненадваща – подобно нещо бе често срещано в животинското царство, като се започне от пчелите майки и се стигне до лъвовете. Ако разбираше Лъки вярно, всеки вид дракони имаше по двама дракони господари, един император и един цар.

По-тревожна обаче беше идеята, че китайците ги държат в плен в „гнездото”, което си го преведе като

Центъра за гнездене.

Китайците знаеха, че тези дракони са специални, и затова ги държаха там, отделно от другите.

Спомни си и стражите при Центъра за гнездене по време на първата атака – дори в тази екстремна ситуация те категорично бяха отказали достъп дори на Шан.

Центърът за гнездене бе недостъпен.

Но може би китайците бяха подценили колко важни са драконите господари – изглежда, че червеногърдите дракони искаха да освободят своите господари, може би дори повече, отколкото искаха да избягат от зоологическата градина.

–           Господари много силни дракони? – попита Си Джей.

– Господари дракони силни силни дракони... големи големи... бълват огън...

–           Какво–какво? – изуми се Си Джей. – Драконите бълват огън ли?

–           Господари дракони бълват огън... Огън помага копаене... Огън убива дракони.

– Боже мой!

–           Лъки не разбира Бяла глава.

Чутото изобщо не ѝ харесваше. Опита различен подход.

–           Дракони искат... убива? Отлети? Да бъдат свободни?

Лъки като че ли се замисли.

– Дракони искат... открито голямо голямо гнездо...

Си Джей се намръщи.

–           Голямо голямо гнездо ли?

Лъки отново загука. Устройството преведе:

–           Две гнезда... Малко гнездо, голямо гнездо... Дракони спят дълго дълго... Лъки гнездо малко гнездо... Малко гнездо отворено... Дракони малко гнездо отива голямо голямо гнездо... отваря голямо голямо гнездо...

Си Джей пребледня.

–           Да не искаш да кажеш, че в района има друго драконово гнездо? По-голямо? И че гнездото при зоопарка е всъщност малко?

–           Лъки не разбира Бяла глава.

Си Джей излезе от сградата на манастира, като мина покрай жълтодрехите дракони. Впери поглед през потъналата в мрак, забулена от дъжда долина към Центъра за гнездене.

И тогава се сети за нещо – за военния таблет в джоба на панталона ѝ.

Извади го и го погледна.

След изключването на вътрешния купол картината се беше променила напълно: