Великата китайска зоологическа градина

Си Джей едва не се разсмя. Големи очи. Как иначе един дракон би нарекъл човек с очила?

– Да – отвърна тя. – Хора помагат на хора.

Патрик – следеше разговора – отбеляза:

–           Виждам, че си открила превеждащия чип на Лъки.

–           Да, докато търсех радиостанция. Направо е изумителен – отвърна Си Джей. – Но работи само при нея и четирите червеногърди от представлението, нали?

–           Да. Имплантът на главата е свързан направо с ларинкса ѝ и разчита точно звуците ѝ. След това устройството ги сравнява със стотиците вокализации в моята база данни и в крайна сметка чуваме онова, което казва.

В гласа на Патрик звучеше гордост.

–           Лъки явно те харесва – добави той. – Много е придирчива. Не говори с всеки. Всъщност винаги е предпочитала жени.

–           Помогнах ѝ в гадна ситуация – каза Си Джей. – Има възхитително чувство за благодарност. – Обърна се към дракона. – Бяла глава харесва Лъки.

Ушите на дракона отново се присвиха назад.

–           Лъки харесва Бяла глава.

Си Джей се обърна към Патрик.

–           Отиваме към Центъра за гнездене. Драконите прекъснаха тока и извадиха от строя вътрешния купол.

Сега червеногърдите се събират там. Искат да освободят някакви по-големи дракони, така наречените господари.

Патрик се облещи.

–           Искат да освободят господарите? По дяволите, ако успеят...

Си Джей му показа военния таблет, на които червеногърдите се събираха при Центъра за гнездене.

–           Разкажи ми за тези господари и как мога да ги спра.

–           Не можеш.

–           Мога да опитам – каза Си Джей.

–           Не. Не можеш – отвърна Патрик. – Ако господарите се измъкнат, станалото досега ще изглежда като

детска игра.

–           И все пак ми разкажи – настоя Си Джей.

Патрик въздъхна.

–           Всеки клан има Двама господари – свръхимператор и свръхцар. Държат ги в Центъра за гнездене, обездвижени и с плътно затиснати муцуни. Причината за това е че господарите имат уникални жлези в долната част на гърлата, които изхвърлят някаква запалима киселина. За разлика от другите дракони в комплекса, те могат да плюят течен огън.

–           Значи обяснението, че в зоологическата градина нямало огнедишащи дракони, е било лъжа – каза Си Джей.

–           Не би трябвало да виждате господарите, така че може да се нарече и полуистина – отвърна Патрик.

–           Това място май гъмжи от полуистини – отбеляза Си Джей. – Пак питам – как мога да ги спра?

–           Нека се изразя ясно, Си Джей. Те бълват не просто огън А течен, основан на киселина огън. Само една капка да докосне кожата ти, ще разяде месото и костта. Ако киселината те напръска, ще превърне цялото ти тяло в каша. Гледката не е от приятните. Виждал съм я.

–           Питам за трети път, Бен. Как мога да ги спра?

–           Има два протокола, ако изгубим контрол над зоологическата градина – каза Патрик. – Основният е при тотален крах на сигурността и включва детонирането на няколко термобарични бомби на стратегически точки. Термобаричната бомба създава кислороден вакуум, който ще убие всяко живо същество в много голям радиус от епицентъра. Това е крайната мярка.

Си Джей не сметна за нужно да споделя е Патрик, че вече знае за трите термобарични бомби, държани някъде в зоопарка.

–           Има обаче и втори протокол, който не отива толкова далеч – продължи Патрик. – Той е свързан с имплантите в главите на драконите, с чиповете в мозъците им, които излъчват електрошок, ако драконът влезе в контакт с някой от електромагнитните куполи. Когато дресираме драконите, използваме така наречените „дресиращи устройства” за задействане на имплантите. Болката е много ефикасен учител.

Си Джей си спомни представлението и момента, когато Червеното лице не искаше да изпълни номер. Дресьорката Им му бе показала някакво жълто дистанционно и драконът се бе подчинил. Значи Им го беше заплашвала с електрошок. Си Джей разбра също защо Червеното лице бе стъпкал същото дистанционно, когато Им бе посегнала към него в станцията за управление на отпадъците секунди преди да умре.

–           Дресьорката на Лъки имаше някакво жълто дистанционно – каза Си Джей. – Това ли е така нареченото дресиращо устройство?

–           Да. Както си видяла, всеки дракон има идентификационен код на лявото бедро. Въвеждаш кода в устройството и така можеш да накажеш отделен дракон.

–           Колко такива устройства има и къде мога да ги намеря?

–           He са много, може би пет или шест. Държат ги в Люпилния център и Центъра за гнездене, тъй като младите дракони се дресират там.

–           Електрошокът е временна мярка, Бен. Няма ли начин да бъдат убити?

–           Остави ме да довърша – каза Патрик. – Имплантите имат второ приложение, ако драконът или драконите станат изключително агресивни или неконтролируеми.

–           И какво е то?

–           Всеки имплант съдържа два грама мощен пластичен експлозив. Не е много, но е достатъчно да пръсне главата му отвътре.

–           Сега вече си дойдохме на думата – каза Си Джей. – И как можем да задействаме експлозивите?