Великата китайска зоологическа градина

– Лъки... отива гнездо – каза електронният глас. После драконът се обърна леко и изсумтя още нещо. – Лъки... не харесва... Големи очи. Големи очи... лош човек.

–           Какво каза тя? – попита Патрик.

Си Джей погледна мъжа със счупените очила и мръсната лабораторна престилка.

– Каза, че и на нея не ѝ се отива в гнездото, но въпреки това ще го направи.

51.

Лъки полетя от разбития ресторант със Си Джей и Ли на гърба. Издигна се над зоологическата

градина с широко разперени криле.

Когато Лъки зави на запад, Си Джей видя сенките на много червеногърди дракони – всички летяха на запад, над ръба на кратера, към Центъра за гнездене.

Лъки също прелетя над ръба и Центърът се появи пред тях.

Си Джей затаи дъх.

Центърът за гнездене беше покрит с дракони!

Червеногърди от всички размери – принцове, царе и императори – пълзяха по него като огромна гърчеща се маса от тела и ципести криле.

Центърът беше голям. Заемаше площ около четири самолетни хангара, беше с квадратна форма и с кръгла, подобна на клетка структура на покрива – полусферичен купол от яка стомана.

Когато приближиха – но не прекалено. – Си Джей видя как шест императора атакуват купола отвън и го разкъсват. Писъкът на раздрана стомана прониза ушите ѝ, докато огромните дракони, работещи в унисон, изкъртваха стоманените греди и отваряха огромна дупка в металното покритие.

Когато дупката стана достатъчно широка, в Центъра влязоха първо принцовете. После дойде ред на царете; накрая ги последваха и императорите.

Си Джей преглътна с мъка. Не можеше да повярва, че го прави. Буквално влизаше в леговището на драконите.

„Добре – помисли си тя, – Как да стигна там?”

Погледна надясно, видя Люпилния център и си спомни, че има тунел, който го свързва с Центъра за гнездене. Това беше начинът да влезе. Надяваше се, че входът не се пази от червеногърди дракони.

Насочи Лъки надолу и надясно, към околовръстния път и входа на Люпилния център.

Люпилният център пустееше.

Си Джей и Ли влязоха, Ли с готов за стрелба автомат. Си Джей водеше с огнехвъргачката. Лъки подскачаше последна, като им пазеше тила.

Си Джей погледна смартборда с картата и труповете. Женските крокодили в ямата още ревяха и стенеха. Видя и трупа на червеногърдия дракон, е който се бе сблъскала. Ядеше го масленозеленият блатен дракон, който го бе атакувал. Създанието погледна нагоре към Си Джей, изръмжа и продължи пиршеството си.

Мина покрай стъклен шкаф. Беше разбит. На пода пред него се търкаляха парчетата от пет жълти дресиращи устройства. Драконите много добре знаеха какво могат да им причинят тези неща и се бяха погрижили за тях.

– Умни сте – каза Си Джей на глас.

Тръгна към вратата в отсрещния ъгъл отляво, безшумно и предпазливо.

Вратата беше отворена.

Зад нея имаше коридор. От другия му край долитаха ревове на дракони. Все едно чуваше гладиаторска арена.

Пристъпи настръхнала в коридора. Ли и Лъки я следваха предпазливо.

Коридорът завършваше с друга врата, която беше изкъртена от пантите. Зад нея имаше голямо тъмно пространство.

Си Джей стигна до вратата точно когато откъм Центъра за гнездене се разнесе оглушителен хор от ревове и за неин ужас към небето изригна огромна, висока трийсет метра колона от жълт пламък.

Си Джей се долепи до стената.

Затаи дъх и надникна.

И ахна:

– Майко Божия.

52.

Ако успееше да преживее по някакъв начин това, нямаше да забрави гледката в Центъра за гнездене до края на дните си.

Вратата се намираше на три етажа над пода на основната зала, така че имаше добър изглед. Отляво имаше малка постройка със стъклени прозорци, също триетажна. Тя бе единственото изкуствено съоръжение в залата – несъмнено наблюдателницата, спомената от Бен Патрик.

Подът на плата беше от бетон, а в самия му център имаше широка кръгла дупка с диаметър поне десет метра.

Приличаше на чудовищен кладенец.

„Първоначалният тунел на драконите – сети се Си Джей. – Тунелът, изкопан от самите тях, през който излизат от гнездото си дълбоко долу”.

Именно тук китайците бяха изградили своя капан, за да залавят драконите, когато излизат от гнездото си на два километра под земята.

Но не всичко това, а ужасяващата сцена около огромната дупка я накара да ахне от изумление.

Сякаш гледаше самия ад – огнени отблясъци, оковани във вериги пленници, крещящи дракони, които ги бяха наобиколили като тълпа демонични зрители, ревящи и пляскащи одобрително с криле на онова, което ставаше.

А ставащото изобщо не беше приятно.

Си Джей видя деветте „господари”, лежащи в дълга редица. Но те не лежаха там по свой избор.

Всеки беше окован с дебела стоманена верига, закрепена за бетонния под. Яките брънки държаха шиите, телата, крилете и краката на животните, обездвижваха ги. Специални метални намордници държаха устите им плътно затворени.

А самите дракони бяха просто гигантски.