Великата китайска зоологическа градина

Стиснала Мини с колене, Си Джей бързо закопча ремъците. Закопча и колана на Мини, но докато го правеше, изпусна дистанционното и то полетя надолу в тунела.

–           По дяволите!

Обърна се назад – нагоре всъщност. Три червеногърди принца ги преследваха.

Но не и двамата господари.

Стените на кръглия тунел се носеха покрай тях с феноменална скорост. По тях светеха слаби оранжеви светлини.

Отначало тунелът бе зашеметяващо отвесен, но след това продължи под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Си Джей държеше здраво Мини. Лъки изпъна тялото си за максимална скорост.

Си Джей отметна качулката и включи закрепеното отстрани на каската фенерче.

Изведнъж стените на тунела изчезнаха и се озоваха в огромно открито пространство над гигантска подземна зала.

Пещерата бе осветена от слабото оранжево сияние на стотици светещи пръчки. Използвани предимно от военните и пещерняците, тези пръчки бяха добър избор за осветление – захранвани от бавно протичаща химическа реакция, те не изискваха външно захранване или кабели, а освен това не вдигаха шум, така че не можеха да разтревожат яйцата на драконите. Животът им обаче беше към края си и много от тях бяха угаснали. Все още работещите хвърляха само мъждива светлина.

Пещерата беше с формата на гигантска фуния, широка горе и тясна долу. По скосените ѝ стени на широка спирала минаваше подобна на корниз пътека, на която имаше десетки драконови яйца. На. самото дъно на фунията Си Джей видя малко димящо езеро, някакъв естествен извор, който държеше залата влажна сигурно от хилядолетия.

„Първоначалното гнездо на драконите” – помисли си тя.

Въпреки че летяха бързо Си Джей забеляза, че яйцата са с различни размери и предположи, че по-големите са на императори и царе, а по-малките – на принцове.

Всички се бяха излюпили.

В горната част на пещерата, до отвора на тунела, имаше малка сглобяема постройка, която изглеждаше отдавна изоставена, покрита с прах и мръсотия. След като всички дракони се бяха излюпили, тя бе изгубила значението си и китайците просто я бяха изоставили, също като светещите пръчки,

Преследващите ги принцове влетяха в пещерата, Два останаха да пазят тунела, а третият закръжи във въздуха и изрева яростно към Си Джей, Лъки и Мини.

Си Джей моментално го позна.

Червеното лице.

–           Ох, пак ли ти!

Лъки кацна на спиралната пътека.

– Бяла глава... слиза.

Си Джей се подчини с неохота.

–           Какво правиш?

–           Лъки... бие... червени принцове... Лъки помага Бяла глава...

И преди Си Джей да успее да възрази, Лъки литна срещу преследвачите и изрева. Си Джей просто не можеше да повярва, че е способна да издаде такъв ужасяващ рев.

–           Предизвикателство... – преведе електронният глас в слушалката.

Си Джей гледаше изумена. Лъки беше увиснала до стената на пещерата, а високо горе, на входа на тунела, бяха трите червеногърди дракона.

Червеното лице се озъби на Лъки, после изви глава към един от спътниците си и той полетя напред.

Си Джей познаваше и този червеногръд принц. Нямаше начин да го обърка с ужасно обезобразена му муцуна – Стопеното лице. Трябваше да му се признае, че бе майстор в оцеляването.

Стопеното лице се спусна надолу към Лъки.

Лъки отвърна на рева и полетя нагоре към него.

Двата дракона се носеха един срещу друг и Си Джей осъзна, че вижда нещо, което Шан беше нарекъл „рицарски турнир”.

Драконите летяха със смайваща скорост и при разминаването си замахнаха с нокти.

Разнесе се писък – Си Джей не успя да определи дали изпищя Лъки, или Стопеното лице – и в следващия миг двамата противници се бяха разминали и се обръщаха за втори сблъсък.

Понесоха се отново един към друг, този път още по-бързо. Лъки изпъна тялото си и запляска с криле. Стопеното лице сви и отпусна нокти.

Сблъскаха се отново... само че този път Лъки се превъртя в последния момент... отново се разнесе писък... и отново драконите продължиха да летят... само че този път Стопеното лице не спря и не се обърна. Просто продължи към. стената, блъсна се в нея – безжизнен, мъртъв – и тялото му се понесе надолу и падна в малкото езерце.

Си Джей рязко завъртя, глава към Лъки.

Лъки държеше в ноктите на дясната си предна лапа раздрано парче месо. Беше нанесла смъртоносен удар.

Червеното лице изрева и зае позиция.

Лъки се подготви за нова битка.

А третият червеногръд дракон зае позиция до Червеното лице.

Си Джей ги гледаше с ужас. Бяха двама срещу един.

– Лъки! – извика тя.

Драконът се обърна.

– Бяла глава и Лъки бият! – извика Си Джей,

В отговор Лъки рязко зави и позволи на Си Джей да скочи на гърба ѝ, след което отново се обърна, към противниците си.

Сърцето на Си Джей сякаш туптеше в главата ѝ. Тя бръкна в огнеупорния си костюм и извади картечния пистолет. Не можеше да повярва, че го прави.

Участваше в битка между дракони...

Трите дракона полетяха устремно, двама срещу един.

Лъки полетя невероятно бързо, Червеногърдите принцове се носеха към нея от другата страна на огромната пещера. Щяха да минат от двете страни на Лъки и да я атакуват едновременно,