Великата китайска зоологическа градина

Си Джей видя как Лъки протяга лявата си предна лапа; Червеното лице нападаше от тази посока, така че Си Джей насочи оръжието към дракона вдясно. Не беше точно копие, но в този въздушен двубой бе най- добрият му заместител,

Сблъскаха се сред вихър от нокти и рев – Лъки летеше между приближаващите се дракони, а Си Джей стреля, като се целеше в главата на десния дракон.

Видя как кръвта изригва от муцуната, устата и очите му, видя как от другата страна Лъки и Червеното лице разпериха нокти и замахнаха един срещу друг, след което двата червеногърди префучаха покрай тях.

Десният дракон, улучен в очите, се тресна в стената и си счупи врата.

Червеното лице изпищя, докато завиваше, и Си Джей видя как от гръдния му кош се лее кръв. Той кацна на пътеката, вдигна глава и изкрещя в агония.

Лъки продължаваше да лети...

... а после трепна и изгуби скорост.

Разтревожената Си Джей погледна надолу и видя, че цялата лява страна на дракона е окървавена.

– О, не...

Лъки беше ранила противника си, но Червеното лице също ѝ бе нанесъл сериозен удар.

Сърцето на Си Джей се сви. Какво да направи? Лечебницата в Люпилния център! Ако можеха да стигнат там, може би щеше да успее да зашие Лъки, Но това означаваше, че трябва да минат през всички дракони горе.

Си Джей запретна ръкава си и погледна военния таблет, закрепен за лявата ѝ ръка, за да провери какво е положението с Люпилния център.

Картината я изненада:

Червеногърдите вече не се трупаха около Центъра за гнездене. Сега там имаше само три, Си Джей предположи, че изобразяват Червеното лице и двете му приятелчета.

Останалите червеногърди летяха на североизток, в посоката, където се намираше градът на работниците.

Планът им вече бе ясен – след като бяха освободили господарите си, те се насочваха към първия от двата източника на външния електромагнитен купол, този в града на работниците.

Лошо. Много лошо.

Си Джей се обърна към Лъки.

–           Лъки боли?

– Да...

–           Лъки лети?

– Лъки... лети...

–           Ако Лъки лети сега, Бяла глава помогне Лъки после... – каза Си Джей.

В отговор Лъки запляска още по-силно с криле.

Си Джей насочи Лъки към мястото, където бяха оставили Мини, и взе момичето. И докато Червеното лице остана на пътеката да си ближе раните, те полетяха към тунела и се понесоха обратно към повърхността.

Скоро изходът на тунела се появи пред тях.

Си Джей намали скоростта. Беше предпазлива, макар таблетът да показваше, че горе няма дракони.

Когато се издигнаха до ръба на дупката, се огледа.

Центърът за гнездене беше пуст.

С изключение на димящите останки на осемте мъртви господари, чиито овъглени трупове все още бяха приковани към пода, не се виждаше нито един дракон.

Вик я накара да се обърне и тя видя Ли да тича по стълбите при наблюдателницата и насочи Лъки да кацне до него.

–           Всички отлетяха веднага щом полетяхте надолу към гнездото! – каза Ли.

Си Джей се загледа към отвора,

–           Освободиха господарите си и сега се заемат с външния купол. Насочили са се към платформите в града на работниците.

Лъки изстена от болка и Си Джей я погледна загрижено. Видя раната ѝ – зейнал кървав разрез.

– Трябва да им попречим да извадят от строя външния купол – каза тя на Ли, докато слизаше от седлото. – Но първо трябва да се погрижа за този храбър дракон, Хайде.

55.

– Безполезно е просто да седим тук – каза Хамиш Камерън. – Трябва да намерим радиостанция и да се свържем със Си Джей.

–           Ако още е жива – кисело рече Сиймор Улф.

–           Сестра ми е костелив орех, господин Улф – отвърна Хамиш.. – И е адски трудно да я убиеш. Питайте онзи алигатор, дето опита.

–           Освен това трябва да напуснем долината преди китайците да са си върнали контрола над нея – обади се посланик Сайм. – Не го ли направим, те просто ще ни намерят и ще ни убият.

Хамиш надникна през прозореца, гледащ на запад. Видя руините на административната сграда зад замъка на отсрещния бряг.

–           Има. изход при станцията за отпадъци – каза той. – Това е начинът да се измъкнем. Пресичаме езерото и стигаме до станцията за управление на отпадъците.

–           И как по-точно ще пресечем езерото? – поинтересува се Улф,

Хамиш кимна към шестте широки лодки със стъклени покриви, завързани на кея до кафенето.

–           С една от онези там.

–           Няма ли да се превърнем моментално в мишени за всеки дракон? – попита Улф.

– Ще се превърнем – отвърна Хамиш. – Но аз имам план. Да се размърдаме.

След пет минути тримата изскочиха от кафенето и затичаха по кея към шестте лодки.

Никакви дракони не се нахвърлиха върху тях.

Запалиха двигателите на лодките, развързаха ги и ги пуснаха да отплават. После скочиха в последната лодка и бързо се отдалечиха от кея.

Шестте лодки се отдалечаваха от кафенето, навлизайки ветрилообразно в езерото.

Отново не ги атакуваха никакви дракони,

Хамиш огледа тъмното небе. Беше пусто.