Великата китайска зоологическа градина

–           Това е зоологическата градина – каза той на мандарин, – заедно с военното летище долу вляво и градчето на работниците горе вдясно. Двете пунктирани линии, които влизат в картата от ъглите, са основните захранващи кабели.

–           Ясно – каза Си Джей, също на мандарин. – Искам да знам едно. Ако драконите прекъснат основен кабел, той може ли да се поправи?!

–           Иа теория да, ако имаш подръка подходящ кабел и комплект за поправка на изолацията – отвърна. Ли. – Проблемът всъщност не е в поправянето на самия кабел, колкото на изолацията му.

–           Как така?

–           Основните захранващи кабели не са просто жици, които просто да запоиш. Те представляват проводници на прав ток с високо напрежение с дебела изолация от полиетилен. Поради високото напрежение кабелите силно се нагорещяват, поради което е нужна и изолацията. И именно тя трябва да бъде поправена правилно, без никакви въздушни джобове и дефекти. За целта е необходим комплектът за поправка, който поставя новата изолация върху кабела без никакви дефекти. Ако не го направиш пра– вилно, няма ток.

–           Имате ли нужните кабели и комплекти в зоопарка?

–           Не, не и в зоопарка – каза Ли. – Както можете да си представите, подобни прекъсвания са рядкост, ако изобщо се случват. Все пак имаме напълно екипирани, камиони в града на работниците и на летището. В тях има макари с кабел и комплекти за възстановяване на изолацията.

–           Ясно. – Си Джей се замисли за момент. – По дяволите, трябват ми още хора...

И сякаш по даден знак захранваната от батерия радиостанция, окачена на една кука, изпращя.

– Катеричке, Мечока съм. Чуваш ли ме? Двайсет на двайсет. Опитах в три и двайсет, но не получих отговор. Чуваш ли ме?

Беше Хамиш.

57.

Си Джей грабна радиостанцията. – Мечок, чувам те!

Гласът от другата страна се оживи.

–           Катеричке! Жива си!

–           Едва-едва, Къде си?

–           В станцията за управление на отпадъците. Сайм е с мен, но изгубихме Улф. На два пъти се разминахме на косъм и измъкването ни не беше от най-изящните, но нали знаеш какво казваше татко? Трябва да се провалиш няколко пъти, преди да успееш.

Си Джей примигна и унесено повтори:

–           Трябва да се провалиш, преди да успееш...

В главата ѝ започна да се оформя идея.

–           Обаждаш се тъкмо навреме, Мечок. Драконите се канят да унищожат външния купол и трябва да ги спрем,

– Какво ще кажеш да оставим преебаната градинка на кретените, шито са я построили, и да се разкараме оттук? Не си падам по идеята да спасявам техните задници, докато се опитват да ни убият.

–           Има друго гнездо, Хамиш. По-голямо – каза Си Джей.

Последва мълчание.

–           Китайците са намерили малкото гнездо – добави Си Джей. – Ако се измъкнат, драконите ще събудят другото и тогава ще има много повече чудовища. Всички населени места наоколо ще бъдат унищожени. После драконите ще отлетят и ще намерят още и още гнезда, докато не залеят всичко. Не можем да позволим да се случи подобно нещо.

Хамиш преглътна с мъка.

–           Добре. Какво искаш да направя?

–           Можете ли да стигнете до военното летище?

Хамиш стоеше до огромната външна порта на станцията за управление на отпадъци. През решетките се виждаха светлините на летището на няколко километра път по откритата равнина.

Обърна се назад към залата, затърси някакво превозно средство и го откри.

–           Мисля, че ще успеем.

–           Искам да отидете там и да защитавате платформите. Те са петнайсет и приличат на бетонни бункери. Няма да можете да отблъсквате вечно драконите, но искам да удържите купола колкото се може по-дълго.

–           Ами ти? Къде отиваш?

–           В града на работниците – каза Си Джей. – О, Хамиш?

– Да?

–           Има два нови дракона, които... ами, огнедишащи са – каза Си Джей.

–           Естествено – иронично отвърна Хамиш, – Си Джей, откъде знаеш за това по-голямо гнездо и тъй нататък?

–           Един дракон ми каза. – просто отвърна сестра му. – А сега трябва да отлитам. Край.

Си Джей прекъсна връзката и се замисли. После повтори:

–           Понякога трябва да се провалиш, преди да успееш...

Сви устни и се обърна към Ли.

–           Ли?

– Да?

– Имам нужда от теб и от един от онези камиони за поправка. Искам да дойдеш с мен в града на работниците. Съгласен ли си?

Ли се замисли за момент.

–           Наистина ли мислите, че драконите ще станат повече, ако се измъкнат? Че ще отворят други гнезда?

–           Да – отвърна Си Джей. – И тогава освободените дракони ще отворят още гнезда. Броят им ще се увеличи многократно и много бързо.

Ли кимна.

–           В такъв случай идвам с вас в града.

Си Джей се обърна към Мини.

–           А. ти, мъничката ми, ще трябва да стоиш на сигурно място, докато всичко това не приключи. – Хвана момиченцето за ръка и го поведе към една клетка в ъгъла. – Тук ще си в безопасност. Не излизай от клетката, докато не се върна да те взема, става ли?

–           Да, Си Джей – отвърна Мини.