Великата китайска зоологическа градина

–           В един склад в подстанцията! – отвърна Ли, който я държеше здраво през кръста. – Какво смятате да правим?

–           Точно сега нищо – каза Си Джей.

–           Нищо ли? Не разбирам...

–           Искам да кажа, че за да победим в тази битка, първо трябва да се провалим – обясни Си Джей.

Си Джей накара Лъки да кацне на едно хълм че с изглед към генераторите на купола и оттам тримата загледаха как червеногърдите атакуват средната платформа.

Драконите работеха с почти плашеща ефективност.

Господарите бълваха киселинен огън към платформата – или по-точно към пръстта под нея, като я втечняваха. След това някой цар пристъпваше напред и изтребваше стопената пръст с огромните си нокти. Разположените зад него принцове разчистваха пръстта още по-надалеч. После господарите се връщаха, бълваха още огън и упражнението се повтаряте. Това си беше организирано копаене.

Драконите вече бяха направили значителен изкоп пред средната платформа, дълбок четири етажа или около дванайсет метра.

След още малко копаене успяха да оголят основите на платформата – дебела стена от сив бетон. Господарите насочиха огъня си към нея.

Двата гиганта избълваха огнени езици към бетона и го размекнаха, след което четири императора изиграха своята роля. като долетяха с някакви автобуси и камиони и ги запратиха право в оголения фундамент.

Колите се блъснаха в бетонните стени и ги напукаха.

Господарите избълваха още огън и упражнението продължи, докато на четвъртия път сред скърцане на огъната арматура и трясък на разпукан бетон основите на платформата не издържаха.

Полетяха искри.

И там, където се беше намирала средната платформа, зейна огромна дупка, от която излизаше високоволтов кабел и някакви други второстепенни проводници.

Поражението беше нанесено.

Си Джей отново спусна визьора със специалните очила.

Куполът още си беше на място, но не така замайващ, колкото бе доскоро. Яркостта му бе намаляла наполовина, тъй като се поддържаше само от генераторните платформи при летището.

Господарите изреваха тържествуващо и излетяха.

Понесоха се на югозапад. Армията червеногърди полетя след тях към летището от другата страна на зоологическата градина – единствената преграда, останала между тях и свободата.

Си Джей ги гледаше как отлитат от хълмчето.

Извади радиостанцията си.

–           Мечок, тук Катеричка, Драконите летят към вас. Искам да ги задържиш колкото се може по-дълго.

–           Дадено, Катеричка – отвърна гласът на Хамиш. – Почти стигнахме летището.

–           И гледай да останеш жив, брат ми. – Си Джей прекъсна връзката и се обърна към Ли. – Време е да се включим и ние.

Скочиха на гърба на Лъки и се понесоха към града на работниците.

59.

Хамиш Камерън караше като бесен по пътя, свързващ станцията за управление на отпадъци и военното летище, седнал зад волана на абсолютен звяр.

Сред целия хаос и разрушение в станцията един камион беше останал почти невредим от касапницата.

Пожарна.

Една от двете, паркирани в огромната зала, когато Хамиш за първи път бе влязъл в станцията.

Сега, карам от Хамиш и с Кърк Сайм до него, огромният камион се носеше устремно през равнината между кратера на зоологическата градина и летището. Телескопичната стълба на покрива му подскачаше при всяка неравност; докато летяха в нощта.

Летището се приближаваше.

Беше осветено като коледна елха – белите лъчи на осемдесет прожектора осветяваха товарни самолети и реактивни изтребители, хангари, кулата за управление на полетите, някаква поддържаща сграда и...

... около трийсетина армейски джипа и камиони, подредени в отбранителна линия пред летището, с повече от сто китайски войници, насочили автомати и РПГ-та към пътя, по който се носеше Хамиш. Имаше дори четири танка Тип-99.

–           На какво се натресохме? – ахна Сайм.

Хамиш се подаде през прозореца и погледна нощното небе зад тях.

Рояк дракони, може би около четирийсет, затулваше звездите като някакви черни летящи призраци.

Това бе ятото червеногърди, което се насочваше към летището.

–           Ще ти кажа на какво се натрисаме – отвърна Хамиш. – На последния отпор.

Четири малки изтребителя се вдигнаха с рев във въздуха и се понесоха пад равнината към приближаващите дракони.

Откриха огън, пращайки трасиращи куршуми в черния рояк.

Три дракона полетяха с писъци към земята. Останалите се пръснаха и изтребителите профучаха през множеството.

Но после няколко дракона, водени от свръхцаря, рязко завиха и се впуснаха след изтребителите. Разрази се въздушна битка, докато останалите дракони, повече от трийсет на брой начело със свръхимператора, връхлетяха върху летището.

Хамиш погледна към приближаващия рояк. Драконите изглеждаха страховито, подобни на гигантски прилепи в небето.

И тогава забеляза още нещо. Нещо странно.

Всички по-едри дракони – царете и императорите – носеха някакви неща в ноктите си,

Хамиш присви очи да види какви са тези неща и ахна.

– Ох, ще стане голяма каша!