Великата китайска зоологическа градина

Си Джей взе още едно фенерче и храна и вода от съседния кабинет, даде ги на Мини, след което затвори клетката.

После се върна при Лъки в стаята за прегледи.

Драконът вече се беше изправил, проверявате скобите и разперваше криле, които почти изпълваха помещението.

–           Лъки добре? – попита Си Джей.

Лъки измяука.

– Лъки силна... Бяла глава добър човек...

– Лъки,., бие?

Драконът се обърна към нея и на изразителната му муцуна се изписа решимост.

– Лъки... Бяла глава... бият.

СЕДМО ДЕЙСТВИЕ. Битката за външния купол

Не се изпречвай сам пред яростта на дракона!

–Уилям Шекспир, „Крал Лир”

58.

Лъки летеше високо над долината на Великата драконова зологическа градина на Китай, понесла Си Джей и Ли на гърба си. Беше почти пет сутринта, един час преди изгрев-слънце, и останалият без електричество зоопарк представляваше само неясни очертания. Дъждът беше спрял и буреносните облаци се бяха разсеяли, небето бе пълно със звезди.

След десетина минути във въздуха Си Джей забеляза постройки на няколко километра отвъд североизточния ъгъл на зоопарка.

Градът на работниците.

Гледан от въздуха, той сякаш изникваше от равнината – няколко жилищни и офис сгради, складове и паркове, през които лъкатушеше река, над която минаваха два моста.

За Си Джей гледката бе поредният пример на изумителната способност на Китай просто да създава онова, от което се нуждае. На китайците им трябваше миниатюрен град и те си го построяваха.

Няколко сгради все още бяха в строеж. Над тях се извисяваха кранове, а оголените им етажи бяха открити за стихиите.

Само че имаше един проблем.

Градът гореше.

Пламъците танцуваха навсякъде, от многоетажните сгради до магазините и преобърнатите коли и автобуси.

Драконите господари бяха минали оттук.

За разлика от зоопарка, градът на работниците все още имаше ток. Сред множеството пожари уличните лампи и сградите продължаваха да светят.

Си Джей погледна надолу.

Странни беше да видиш толкова пусти улици. Виеха автомобилни аларми, зовящи собственици, които никога нямаше да се появят. Не се виждаха никакви хора.

Градът на работниците вече беше станал град на .духове.

И тогава тя видя първия дракон.

Огромен сив император се покатери на най-високата сграда в града и се настани на върха ѝ. На оранжевия блясък на пожарите вдигна муцуна към небето и изрева.

Двайсет други сиви дракони, царе и принцове, покриха другите сгради, покатериха се върху тях и зареваха заедно с императора в нощта.

– Сиви дракони надушват Лъки... надушват Бяла глава... – каза електронният глас на Лъки в ухото на Си Джей. – Сиви дракони... зли дракони...

–           Предупреждават ни да се махаме, но също така... – Си Джей млъкна.

Не всички дракони гледаха към нея. Някои се бяха обърнали на североизток.

Си Джей се заслуша по-внимателно и тренираният ѝ слух долови нещо допълнително в ревовете. В тях имаше някакъв скръбен тон, нещо като плач. Плач на популация дракони, които бяха завладели територия... само за да бъдат прогонени от по-голям противник.

В този момент вниманието ѝ бе привлечено от два внезапни огнени проблясъка в най-северната част на призрачния град – два пламтящи езика, които озариха нощта.

Погледът ѝ се спря върху индустриалния комплекс в тази посока – приличаше на електрическа подстанция с трансформатори и високи стоманени огради. От другата ѝ страна имаше дъга от петнайсет бетонни платформи, разположени на равно разстояние една от друга, които образуваха миниатюрна линия Мажино.

Малката армия червеногърди дракони от Центъра за гнездене, чиито червено-черни тела ясно се различаваха на светлината на огъня, се бе събрала малко зад подстанцията. Бяха четирийсетина, водени от двамата си господари, свръхцаря и свръхимператора.

Огнените проблясъци, които бе видяла току-що, бяха дело на господарите.

–           Нищо чудно, че сивите дракони са смутени – каза Си Джей, – Червеногърдите са нахлули в града им и са го овладели.

Като се рееше високо над сцената и внимаваше да не бъде забелязана от двете групи, Си Джей погледна към платформите – лазерните генератори, поддържащи външния купол...

Осветени от огньовете и призрачната светлина на уличните лампи, те наистина приличаха на бункери от времето на войната – солидни, ниски и яки.

Си Джей спусна визьора на каската си, към който бе закрепила специалните си очила, и видя замайващата червена решетка на външния електромагнитен купол, който продължаваше под ъгъл към небето от петнайсетте платформи.

Вдигна визьора и насочи вниманието си към средната платформа, която бе обект на нападението на червеногърдите.

Само до нея водеше сервизен път, идващ от север. Пътят минаваше покрай канавка, в която се виждаше подсилената, бетонна тръба на високоволтовия захранващ кабел.

Драконите се бяха насочили директно към източника на захранване на купола.

–           Ли! – надвика вятъра тя. – Къде се намират ремонтните камиони?