Великата китайска зоологическа градина

В стаята за прегледи имаше метална маса с улеи и канал, както и няколко колички с хирургически инструменти. Приличаше на ветеринарната ѝ клиника в зоопарка на Сан Франциско, само че беше по-голяма във всяко отношение, пригодена специално за дракони.

Тя накара Лъки да легне на масата върху дясната си страна и погледна раната ѝ, като си светеше с фенерчето на каската.

Изглеждаше ужасно – страховит разрез, дълъг поне шейсет сантиметра. От оголената плът течеше кръв и лимфа.

Си Джей си сложи гумени ръкавици и предпазни очила и взе комплект за зашиване от една от количките. Започна да почиства раната. Ли намери фенерче в един шкаф, включи го и започна да свети над рамото ѝ, за да може Си Джей да вижда по-добре.

Мини гледаше.

– Ти лекар ли си?

–           Да, животински лекар – отвърна Си Джей, намери ампула с местна упойка в един шкаф и я инжектира близо до зейналата рана.

Намръщи се. Трябваше да зашие раната, но разрезът беше толкова широк, а кожата на Лъки така дебела, че конецът просто нямаше да ѝ свърши работа. Трябваше да използва скоби.

А това щеше да боли въпреки упойката.

–           Лъки, Бяла глава съжалява... голяма голяма болка... – каза тя и рязко заби първата скоба.

Лъки изпищя от болка.

След малко раната беше затворена с двайсет и четири скоби и Лъки лежеше задъхана и изтощена, отпуснала глава на металната маса.

Си Джей я погали по челото. Лъки я погледна жал но.

–           Това ще ти помогне да се почувстваш малко по- добре – каза Си Джей и ѝ би инжекция ксилазин. Мускулният релаксант подейства бързо – драконът въздъхна и видимо се отпусна.

Си Джей докосна малката кутийка, закрепена за лявата страна на главата на Лъки, и се загледа в жиците, които влизаха в мозъка ѝ.

Замисли се.

Имплантът на Лъки беше специален. Той правеше възможна комуникацията между нея и хората.

Но като всички други дракони Лъки имаше и стандартния чип в мозъка си – онзи, който активираше центъра за болка, когато докосва куполите, и в който имаше пластичен експлозив. Си Джей си спомни рентгеновите снимки на черепа на дракон, които беше видяла при обиколката и които показваха чипа зад лявото око на дракона.

 

Наведе се над главата на Лъки и погледна в лявото ѝ око.

То беше с размерите на софтбол, огромно влажно кълбо с ирис на петна и зеница във формата на цепка.

Погледът на Си Джей се премести от окото към жълточерния череп. С гребена и плочките главата на Лъки беше здраво бронирана още преди да се стигне до черепа. Поставянето на чипа би трябвало да е трудна задача.

–           Освен ако не са го направили през окото... – каза тя на глас.

Взе още една ампула местна упойка и я би до веждата на Лъки. После взе подобни на ножици щипци и извит сребрист хирургически инструмент.

Лъки изсумтя уплашено.

–           Бяла глава... нарани Лъки.

–           Бяла глава харесва Лъки. Бяла глава помогне Лъки. Лъки трябва да се довери на Бяла глава – каза Си Джей,

Драконът не отговори. Си Джей не беше сигурна дали думата „доверие” фигурира в речника му. Лъки обаче се отпусна и макар да въздъхна недоволно, изви глава така, че Си Джей да може да работи,

Доверяваше ѝ се.

С помощта на щипците Си Джей задържа клепача ѝ отворен, след което взе извития инструмент и...

... внимателно извади окото на Лъки!

Ли ахна.

Мини запуши устата си с длан, за да не повърне.

Окото висеше на оптичния нерв. Си Джей внимателно го постави върху муцуната на Лъки и без дори да забелязва неописуемата грубост на постъпката си, взе фенерче и надникна в черепа на Лъки.

– Ето го... – каза тя.

Виждаше го в предната част на мозъка, точно зад окото – малък метален чип с размерите на монета. Приличаше на паяк с осемте жици, които излизаха от него и се забиваха в мозъка.

Като цяло чипът бе доста груб. Имаше някакви електрически вериги по него и малък сребрист цилиндър, в който вероятно се намираше пластичният експлозив.

Си Джей взе дълги хирургически ножици.

–           Не мърдай – каза на Лъки и бръкна с ножиците в очната кухина на дракона.

Ръката ѝ влезе лесно – кухината беше достатъчно ши–рока. С няколко ловки движения Си Джей сряза осемте жици. После взе форцепс и по-скоро като сапьор, отколкото като ветеринар, внимателно отдели чипа.

И го извади.

Постави го внимателно на една маса в другия край на помещението.

Върна се при Лъки и внимателно постави окото ѝ в кухината, като най-напред вкара очния нерв. Огромното око се намести и се завъртя, след което Лъки примигна няколко пъти.

– Ти, жълта моя приятелко, вече не си уязвима за електромагнитните куполи – каза Си Джей. – И китайските мръсници няма да могат да ти пръснат главата.

Лъки само изпръхтя като много уморен кок.

Докато сваляше ръкавиците си, Си Джей се обърна към Ли,

–           Така. Ли, имам нужда от лекция по електрозахранването на зоопарка.

Докато Лъки се възстановяваше в лечебницата, Си Джей и Ли седяха в съседния кабинет.

Беше 4:15 сутринта.

На светлината на фенерчетата Ли взе лист и нахвърля бърза скица на зоопарка и околностите му... към която добави няколко пунктирани линии.