Великата китайска зоологическа градина

Повечето червеногърди преди бяха скупчени около административната сграда, но сега се събираха при Центъра за гнездене. Червеногърдите черни дракони отиваха за господарите си.

В горния десен ъгъл на картата се виждаха сиви дракони, които отлитаха от долината в североизточна посока.

Докато Си Джей се взираше с ужас в екрана, в главата ѝ се оформи въпрос.

Червеногърдите бяха повели първоначалните атаки. А сега се събираха при Центъра за гнездене. Те движеха всичко това и явно не бяха приключили.

Си Джей се върна в манастира.

–           Лъки. Червени дракони искат...?

–           Червени дракони харесва червени дракони... убиват други дракони... харесва владее...

–           И ако освободят господарите си – каза на себе си Си Джей, – ще бъдат единствените огнедишащи дракони. Ще станат най-силните дракони.

Тя се обърна към Лъки.

–           Лъки помогне на Бяла глава?

–           Лъки харесва Бяла глава...

–           Лъки помогне Бяла глава бие червени дракони? – Си Джей посочи към Центъра за гнездене. – Лъки отнесе Бяла глава до гнездо?

Лъки се загледа в дъждовната нощ. към Центъра за гнездене. Като че ли обмисляше .въпроса много сериозно.

Ако не друго, идеята явно ѝ се виждаше обезпокоителна, дори плашеща.

Лъки се обърна и започна да гука и кряска към единия от царете. Големият дракон изгледа продължително Си Джей, сякаш я преценяваше. Накрая изсумтя одобрително.

Лъки се обърна към Си Джей.

–           Лъки... Бяла глава... бие червени дракони.

50.

Лъки полетя над тъмния зоопарк, понесла Си Джей на гърба си.

Си Джей се взираше надолу – дъждът почти беше спрял и сега тя виждаше цялата долина. Без изкуствените светлини тя сякаш бе изгубила цветовете си; това бе свят на черните и сивите тонове,

Погледна към западния ръб на кратера. Много дракони се рееха в небето към тази посока. Досега не беше виждала Центъра за гнездене отвътре и се безпокоеше от мисълта е какво ще се сблъска там, в това число и големите дракони „господари”.

По пътя обаче трябваше да направи едно междинно спиране.

Насочи Лъки към останките от въртящия се ресторант на върха на Драконовата планина.

Дисковидната постройка беше буквално разкъсана на парчета от атаката на драконите и последвалата газова експлозия. Приличаше на консервена кутия с отворен капак. Половината покрив просто беше изчезнал, изтръгнат. По цялата южна страна спускащите се нива бяха открити към небето. Китайският военен камион още лежеше там, преобърнат на една страна, със забита в централния асансьор предница. Навсякъде бяха разхвърляни разкъсани трупове на войници и командоси, а до тях се търкаляха оръжия.

Лъки кацна леко на откритата част на ресторанта.

Си Джей слезе пъргаво и забърза към кухнята, където бе оставила Грег Джонсън.

Джонсън го нямаше.

По стените на килера имаше петна кръв.

–           По дяволите... – промълви Си Джей.

Агентът на ЦРУ беше изчезнал.

Си Джей излезе от кухнята и видя, че Лъки души нещо под една съборена част от тавана,

–           Какво си намери? – попита Си Джей, докато приближаваше.

Лъки избута плоскостта от гипскартон и разкри тялото на младия електротехник Ли.

Ли дойде на себе си със стон, който премина във вик на ужас, когато видя взиращия се в него дракон.

Си Джей се намеси бързо:

–           Успокой се.. Тя е с мен.

Ли пребледня от изненада.

Лъки пък изглеждаше... ами, малко засегната от ужаса на човека. Не го заплашваше по никакъв начин. Изсумтя сърдито.

Си Джей клекна до Ли.

–           Добре ли си? Можеш ли да се движиш?

Ли се намръщи от болка.

–           Май... май си изкълчих рамото, когато покривът падна отгоре ми.

Си Джей огледа рамото му, Ръката наистина беше излязла от ставата.

–           Ще те наместим. Хайде, наведи се напред и стой мирен,

–           Ти лекар ли си? – попита Ли.

–           Даже по-добре. Ветеринар съм. Ветеринарите се занимават с всичко – мозъчна хирургия, сърдечна хирургия, лабораторен анализ, изкълчвания...

И с рязко движение дръпна ръката му. Ли извика, но веднага задиша по-леко. Костта си беше отново в ставата.

–           Какво става? – бавно попита той на английски, докато оглеждаше разрухата около себе си и потъналата в мрак зоологическа градина.

–           Драконите прекъснаха електрозахранването. Изключиха вътрешния купол...

Стон накара и двамата рязко да се обърнат.

Лъки също се обърна и изръмжа.

Звукът идваше от кабината на прекатурения камион.

Си Джей приближи предпазливо. Друга част от падналия таван покриваше горната част на кабината и я скриваше от поглед.

Тя взе от пода един картечен пистолет МР-7 и го насочи напред. Половината предно стъкло на камиона

беше изскочило от рамката. Си Джей го издърпа и бързо се прицели, очаквайки отвътре да изскочи дракон...

... но вместо това видя доктор Бен Патрик, който лежеше в кабината с окървавено чело и счупени очила.

Си Джей свали оръжието.

Патрик седеше търпеливо, докато Си Джей превързваше челото му.

Лъки наблюдаваше с любопитство.

–           Бяла глава... помага... Големи очи... – каза гласът на Лъки в ухото на Си Джей.