Великата китайска зоологическа градина

–           Обикновеното дресиращо устройство не може да го направи – каза Патрик. – Нужен е специален детонатор. А детонаторите са само два в цялата зоологическа градина. Изглеждат точно като дресиращите устройства, само че са червени, а не жълти. Поради очевидни причини се пазят в много сигурни сейфове, комбинациите за които са известни само на най-старшите.

–           Кои са те?

–           Директор Джоу, полковник Бао... и аз.

–           Защо ти?

–           Защото Джоу е само администратор, а Бао е просто мускул – пренебрежително отвърна Патрик. – Благодарение на проучванията си знам за драконите повече от всеки тук. Всъщност повече от всеки човек на света.

–           И къде са въпросните сейфове? – попита Си Джей.

–           Единият е във военното летище на югозапад от зоологическата градина. На практика летището е вторият команден център и всичко може да се ръководи от него. Предполагам, че полковник Бао е отишъл именно там, ако все още е жив.

–           Трудно бихме могли да стигнем дотам, А вторият детонатор?

–           Намира се в Центъра за гнездене,

–           Естествено, че ще е в Центъра за гнездене – каза Си Джей. – Но къде по-точно?

–           Бао има кабинет там, в наблюдателната постройка над главната зала на центъра. В тази зала се намират господарите и входът към първоначалното гнездо на драконите,

–           Каква е комбинацията на сейфа?

–           9199 – отвърна Патрик.

Си Джей кимна и запомни кода. Започна да обикаля преобърнатия камион, като гледаше разхвърляните около него неща,

–           Бен, драконите извадиха от строя вътрешния купол, като унищожиха генераторите и прекъснаха основния захранващ кабел – каза тя. – Ако искат да се справят с външния купол, как биха могли да го направят?

–           Вътрешният купол имаше само един набор от лазери – обясни Патрик. – Тъй като е резервна бариера, външният има два набора. Единият е при летището, а вторият е разположен при града на работниците на североизток, в противоположната посока. И двата набора имат отделно захранване,: така че ако единият излезе от строя, другият ще продължава да поддържа купола.

–           Разкажи ми повече – каза Си Джей от другата страна на камиона. – Опиши ми ги, за да ги позная, когато ги видя.

Патрик сви рамене.

–           Всеки набор има петнайсет платформи. Те проектират външния купол както в небето, така и в земята, образувайки около зоопарка ромбовиден щит. Платформите са изградени от дебел два метра бетон и са е размерите на къща. Приличат на бункери от Втората световна война.

–           А има ли някакъв централен бункер?

–           Да. Един от петнайсетте е най-важният – този в средата. Само той е свързан с основната захранваща линия, след което изпраща електричество на останалите. Ако централният бункер бъде унищожен, всички платформи от неговата страна на зоопарка ще изгубят захранване.

Си Джей се появи иззад камиона с каска, оръжия и ролка тиксо.

–           Драконите долавят електрически импулси – каза тя. – Ще могат да забележат големите количества енергия, влизаща в централните платформи. И ще ги атакуват.

Сложи си каската. Беше я взела от тялото на един командос – олекотен модел с монтиран отстрани фенер и спускащ се визьор. После счупи рамките на специалните си ултравиолетови очила и ги залепи с тиксото за визьора.

Освен това беше намерила руска огнехвъргачка PОKC–5. Намести раницата с резервоара на гърба си и хвана мундщука с лявата си ръка. Закрепи гранатохвъргачка М79 за картечния пистолет и прибра оръжието в кобура на бедрото си. Накрая с помощта на тиксото закрепи грубо военния таблет за левия ръкав на коженото си яке.

Екипировката ѝ беше меко казано импровизирана, но въпреки това Си Джей изглеждаше готова за битка.

–           Огнехвъргачка? – изненада се Патрик. – Използвала ли си някога подобно нещо?

–           Неотдавна си направих една – отвърна Си Джей. – Какво му е трудното? И тъй като не мога да говоря с драконите в Центъра за гнездене, може би ще разберат езика на огъня.

–           Сериозно ли ще отидеш в Центъра за гнездене? – не повярва Патрик.

–           Все някой трябва да го направи, И ще ми е нужна помощ.

–           Нима искаш да дойда с теб? Да не си се побъркала? Та там има поне четирийсет червеногърди! Плюс господарите! Няма да оцелеем и десет секунди. Няма да ида...

–           Аз ще дойда – каза тих глас.

Си Джей се обърна. Младият електротехник Ли пристъпи напред.

–           Аз ще дойда с вас – каза той на английски.

–           Благодаря, Ли – каза Си Джей, – Вземи си оръжие, каска и фенерче.

После отиде при Лъки и пъхна крак в стремето.

–           Недей, Си Джей – каза Патрик. – След половин час ще си мъртва.

– Е, поне вече няма да ме е страх – отвърна Си Джей.

Ли се върна е каска с фенерче и МР-7 и се качи на седлото зад Си Джей.

–           Дръж се здраво – каза тя. – Усещането е шантаво.

Ли я хвана през кръста, все едно се возеше на мотоциклет.

Лъки нададе остър крясък,