Великата китайска зоологическа градина

– Какво...? – възкликна командирът.

Драконът прекъсна последния кабел – основния – и всички флуоресцентни лампи моментално угаснаха.

Тунелът потъна в мрак.

Драконът се обърна и се хвърли към екипа командоси.

Навсякъде във Великата драконова зоологическа градина на Китай електричеството спря.

Всяка лампа угасна.

В сградата на главния вход, в административната сграда, в казиното.

Всички лампи по околовръстния път.

Всички прожектори по ръба на кратера и на върха на Драконовата планина.

И всички лампички на всеки генератор на звуков щит на всеки часовник, кола и сграда в зоопарка.

В главната контролна зала всички монитори угаснаха и помещението потъна в мрак.

–           Какво стана! – извика главният техник.

–           Токът спря в цялата зоологическа градина!

–           Включете резервното захранване.

–           Генераторите са изключени. Нямаме резервно захранване. Повтарям, нямаме резервно захранване.

–           А електромагнитните куполи?

–           Вътрешният се захранва от същата мрежа, от която и ние. Изключен е...

Главният техник вдигна слушалката на телефона, но не чу сигнал – съобщенията също бяха прекъснати.

–           Антените на звуковите щитове са само приемници, както и всички часовници – каза един от хората му. – Те нямат свое захранване. Ако токът спре, стават безполезни. Всяка сграда, кола и човек в зоопарка току–що остана беззащитен срещу драконите.

Великата драконова зоологическа градина на Китай

тънеше в мрак.

Сякаш за миг се беше върнала в каменната ера.

И от този мрак долитаха ревовете на същества, процъфтявали в още по-древни времена.

Крясъците на драконите отекваха над долината, раздвижиха се сенки и внезапно небето над кратера се изпълни с гигантски създания, които се движеха целеустремено.

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ. Часът на дракона

Не бива да изключваш от сметките си жив дракон, ако живееш в съседство с него.

– Дж. Р.Р. Толкин, "Хобит"

42.

Двата сребристи джипа се носеха по околовръстния път, ескортирани от камионите с войници.

Движеха се по източната страна на долината, над висока клисура, изсечена в източната стена на кратера. Профучаха през покрития с навес приемен район, на който имаше паркинг и асансьор, водещ нагоре към кацнал на скалите манастир, построен по подобие на Храма на Пурпурния облак.

Доктор Бенджамин Патрик седеше в кабината на водещия камион и се взираше загрижено в нощта, Китайският сержант до него шофираше.

Конвоят тъкмо излизаше от покрития район, когато цялото осветление на околовръстния път угасна.

Тъмнината изпълни всичко.

–           Останахме без ток... – каза Бен Патрик.

–           Резервните генератори ще... – започна шофьорът.

–           Генераторите бяха унищожени при първото нападение – каза Патрик и бързо погледна часовника си, генериращ звуковия щит.

Лампичката му не светеше.

–           Вече не сме защитени – зловещо каза той. – Всички сме изложени за атака.

Докато го казваше, нещо голямо и черно профуча покрай камиона. Вятърът, вдигнат от летящия звяр, бе толкова силен, че тежката осем тона машина се разклати.

– Загазихме – каза Патрик миг преди камионът да бъде ударен с невероятна сила и светът да се превърти и да потъне в пълен мрак,

Докато Си Джей се биеше с драконите в станцията на въжената линия и бягаше към въртящия се ресторант, Хамиш, Сайм и Сиймор Улф също бягаха – към малката постройка, която бяха видели в подножието на водопада.

Втурнаха се вътре и затръшваха вратата. В следващия миг нещо я удари силно отвън и се чуха яростните писъци на двата червеногърди безухи принцове, които ги преследваха.

Хамиш се огледа.

Намираха се в много стилно обзаведено кафене с панорамни прозорци, гледащи към водопада и разрушения замък от другата страна на езерото. На кея отвън бяха привързани шест туристически лодки със стъклени покриви.

Кафенето бе тъмно. Единствената светлина идваше от червения хладилник на „Кока–Кола” и витрината за сладкиши.

Драконите поблъскаха на вратата известно време, след което започнаха да обикалят едноетажната, постройка и да надзъртат през прозорците.

Претърпели временен неуспех, те се оттеглиха към калната горичка недалеч – макар Хамиш да имаше чувството, че не са си отишли. Сигурно наблюдаваха кафенето и чакаха жертвите им да излязат навън.

Си Джей, Ли и Го-Го стояха с вдигнати ръце, наобиколени от десетте китайски командоси във въртящия се ресторант на Драконовата планина. Джонсън още лежеше на пода.

Си Джей се огледа. Ресторантът явно не беше ставал обект на атаки от дракони – нямаше разбити мебели или прозорци, нито локви кръв. Командосите най-вероятно бяха кацнали на покрива и бяха проникнали през люк или нещо такова.

Малките лампи на всяка маса светеха. От луничките на тавана също се лееше мека светлина.

Изведнъж всички лампи угаснаха и целият ресторант потъна в мрак.

Си Джей видя, че екранът на компютъра в съседния кабинет също угасна.