Великата китайска зоологическа градина

Си Джей натисна първото копче, което изключваше камиона от основния захранващ кабел. После натисна голямото синьо копче с надпис ОТВАРЯНЕ НА ЛИНИЯТА.

Един сив цар изрева към Ли и понече да се хвърли върху него, но ослепителната червена решетка се появи отново помежду им и драконът рухна като проснат в нокаут боксьор.

–           Еха! – възкликна Си Джей.

Пръстът на полковник. Бао беше само на милиметри, от първото копче, когато един техник извика:

Вижте! Куполът! Работи!

Ху Тан рязко вдигна поглед и видя как един летящ дра– кон рухна на земята. Куполът наистина работеше отново.

–           Рестартиран е от града на работниците! – извика друг техник.

–           Колко дракон и се измъкнаха? – остро попита Бао.

–           Преброих три – каза някой.

–           Аз също – обади се Ху Тан. – Един от огнедишащите и двама императори. Всичките червеногърди.

–           Само три – каза Бао. – Можем да се справим е това.

Задейства се незабавно.

–           Включете проследяващите чипове на измъкналите се дракони и пратете щурмови хеликоптери от Гуилин да ги убият! Възстановете захранването! Искам някой да ми каже как куполът заработи отново, по дяволите! И намерете шибани дресиращи устройства, за да зашеметим шибаните дракони и да ги върнем в долината!

Си Джей включи радиостанцията.

–           Мечок, тук Катеричка. Куполът работи.

–           Личи си. Само че някои дракони се измъкнаха през секундите, когато беше изключен. Един огнедишащ и двама императори.

–           Един огнедишащ... по дяволите – изруга Си Джей.

–           И кой знае накъде ще тръгнат.

–           Аз знам накъде – с равен глас каза Си Джей. – Ще отидат при по-голямото гнездо и ще го отворят.

–           Къде е това чудо?

–           Имам идея. И трябва да побързам да ги спра, иначе целият свят ще си има непреодолим проблем с дракони.

64.

След двайсет минути Си Джей летеше с Лъки над живописния покрит с мъх ландшафт на Южен

Китай.

Все още носеше защитния си костюм и леката каска. И все още бе въоръжена с огнехвъргачката, чийто резервоар бе в раницата на гърба ѝ под костюма, както и с картечния пистолет със закрепения за него гранатомет.

Изгревът наближаваше.

Хоризонтът на изток бе озарен в розово. Прекрасният ландшафт, тучен, зелен и влажен, проблясваше на светлината на ранното утро. Мъгла се стелеше като река между възвишенията със стръмни склонове. Почти непроходимите джунгли в тази част на страната означаваха, че селата тук са малко.

Си Джей беше оставила Ли в града на работниците с инструкции да стигне до летището. Посъветва го да кара по заобиколния път, като опише широк кръг извън купола – и ако може, да поправи главната плат–форма там. Дори го посъветва да уведоми началниците си, че именно той е поправил платформата в града на работниците, но без да споменава, че го е направил с подбудата или помощта на Си Джей.

След няколко минути полет над зеления терен видя характерно ландшафтно образувание – широк метеоритен кратер. Беше идеално кръгъл, подобно на Метеоритния кратер в Аризона, само че по-малък. През хилядолетията отвесните му стени на места се бяха срутили и в средата му се беше образувало езеро. Около него, в подножието на вътрешната стена, растеше малка гора.

Ниската мъгла заобикаляше кратера подобно на гъста сива супа.

Спомни си обяснението на На, когато говореше със Сиймор Улф точно за това образувание;

„Кратерното езеро се е образувало от метеорит от никел, паднал тук преди триста милиона години”.

И обяснението на Шан по време на обиколката:

„Нашите дракони, нашите архозаври, са оцелели след сблъсъка с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, като са изпаднали в хибернация дълбоко под земната повърхност”.

Както и коментара на Ху Тан относно залежите от никел под Центъра за гнездене:

„Зоологическата ни градина е построена върху второто по големина находище на никел в този район. Най-голямото е при Кратерното езеро на петнайсетина километра на северозапад”.

Най-голямото находище на никел...

Си Джей предположи, че колкото по-голямо е никеловото находище, толкова по-голямо ще е и гнездото на драконите...

Оранжева светлина изригна нагоре от вътрешната стена на кратера и Си Джей видя дупка в основата му. Приличаше на входа на тунел.

Два червеногърди императора надничаха в тунела, обърнати с гръб към Си Джей,

От тунела отново изригна светлина и от него се появи черният свръхцар. Императорите моментално се вмъкнаха в тунела и от него незабавно се разлетяха големи парчета стопен никел.

– Мамка му! – изруга Си Джей. – Вече са започнали да копаят към. гнездото.

Надяваше се да не е закъсняла твърде много.

Изведнъж императорите се появиха отново, изреваха нещо на свръхцаря и той се втурна вътре в тунела. Императорите заеха позиции при входа, подобно на стражи.

–           Какво правят? – попита на глас Си Джей.

–           Господар... стопля яйца... – каза гласът на Лъки. – Събужда гнездо...

– Трябва да влезем вътре и да го спрем...

Мощен рев я прекъсна.

Императорите гледаха право нагоре към Си Джей и Лъки. Бяха ги забелязали.