Великата китайска зоологическа градина

Единият размаха могъщите си криле и се понесе право към тях, като ревеше яростно.

Си Джей се огледа и видя нещо. Накара Лъки да пикира и гонитбата започна.

С по-големите си криле императорът бе много по- бърз от Лъки, но тя бе по-маневрена и докато се носеше надолу към мъглата, направи рязък завой, който изненада императора и. той се оказа на триста метра пред тях.

Но после зави като аероплан и продължи да ги преследва.

–           Лъки! Надолу! – извика Си Джей и се гмурнаха в мъглата, гонени от императора.

Си Джей имаше чувството, че се намира в ужасно бързо увеселително влакче без никакви релси и само с десет метра видимост.

Отвесните скали се появиха от гъстата мъгла с плашеща внезапност, но Лъки се справи великолепно и рязко зави.

Приведена над шията ѝ като жокей, Си Джей рискува да погледне през рамо...

... и видя разтворените челюсти на преследващия ги император! Намираха се само на трийсетина сантиметра от края на опашката на Лъки!

Си Джей рязко завъртя глава напред.

–           Лъки! Нагоре! Веднага! – извика тя и дръпна поводите. Лъки полетя вертикално, избягвайки обвитата в мъгла скала точно пред тях.

По-големият и не така пъргав император не успя да го направи.

С пълна скорост драконът се блъсна в отвесната скала, с главата напред. Чу се ужасен трясък, разлетяха се камъни и Си Джей чу противно хрущене.

Императорът така и не се появи от мъглата,

Си Джей обърна Лъки и двете рискуваха да погледнат надолу към основата на скалата. Тялото на императора се беше свило на топка, с извита под неестествен ъгъл шия. Беше мъртъв.

–           Един по-малко – каза Си Джей. – Остават още два,

Си Джей и Лъки описаха кръг над Кратерното езеро.

Лъки кацна на склона, на неколкостотин метра от втория император, охраняващ входа на тунела.

Си Джей се опитваше да измисли какво да правят, когато гласът на Лъки заговори в ухото ѝ.

–           Лъки бие червен дракон... Бяла глава бие червен господар...

Си Джей се намръщи.

–           Какво?

–           Лъки бие червен дракон... Бяла глава бие червен господар... – повтори драконът. – Лъки... предизвика... червен дракон...

Си Джей не беше сигурна, че е разбрала правилно, докато Лъки не се размърда, давайки и да разбере, че трябва да слезе.

Си Джей се подчини.

Лъки незабавно полетя на откритото и се озова точно пред червеногърдия император.

Увисна във въздуха, наведе глава и изрева свирепо – предизвикваше го на двубой.

Императорът изсумтя презрително и изръмжа гневно.

Размаха лениво криле и се издигна във въздуха, като също наведе заплашително глава.

Предизвикателството беше прието.

Си Джей се разкъсваше. Никак не ѝ харесваха шансовете на Лъки срещу императора, но знаеше какво прави жълтодрехата – отвличаше вниманието на противника от тунела, така че Си Джей да може да влезе вътре... дори това да означаваше почти самоубийствен сблъсък.

И Си Джей се втурна през гората към зейналия отвор на тунела.

Докато тичаше, двата дракона във въздуха се гледаха свирепо, сякаш се мереха с погледи.

Си Джей беше почти при входа на тунела, когато императорът атакува със смразяващ кръвта писък,

В отговор Лъки се втурна напред.

Драконите се носеха един към друг – огромният император в червено и черно срещу мъничкия жълтодрех дракон.

Императорът сви и пак изпъна огромните си нокти.

Лъки полетя още по-бързо.

Си Джей стигна до входа на тунела и погледна нагоре точно когато драконите се сблъскаха.

Лъки се превъртя. Императорът замахна. Последва раздиране, експлозия от кръв и... за ужас на Си. Джей...

Лъки отхвърча безжизнено наляво, с неподвижни криле и опашка. Тялото ѝ полетя към езерото и падна в плиткото, вдигайки фонтан от пръски.

– Не... – изпъшка Си Джей.

65.

Много по-силен трясък накара Си Джей рязко да се обърне и да погледне в обратната посока.

Императорът, който също беше ранен, се блъсна в склона не много далеч от нея. Понесе се през дървета–та, като правеше стволовете им на трески, докато най- сетне не спря.

Дълбоко от него се изтръгна болезнен стон. Не беше мъртъв, но и не бе в най-добрата си форма. Опита се да се изправи, но не успя и се строполи тежко на земята.

Си Джей рискува да надникне зад дървото и видя, че грамадният звяр има свиреп разрез с неравни краища, минаващ по дължината на корема му. Огромните му вътрешности се изсипваха от раната.

Лъки буквално бе изкормила императора.

Но на огромна цена. Си Джей се обърна и видя смелия жълтодрех дракон да лежи неподвижно в плитчините на езерото. Не можеше да повярва на куража на Лъки. Беше го направила, за да даде на Си Джей шанс да спре свръх царя, и Си Джей нямаше да позволи тази саможертва да отиде на вятъра.

Внезапно императорът изстена отново и Си Джей скочи уплашено, но огромният звяр се строполи с по-следна въздишка и остана да лежи неподвижно.

Си Джей се обърна към зейналия отвор на тунела.

Бяха останали само тя и свръхцарят.

Забърза напред.

Тунелът се спускаше под стръмен наклон – бе абсолютно прав и прорязващ никела.

Си Джей включи фенерчето на каската си и тръгна решително.

Докато тичаше, оранжева светлина озаряваше от време на време долния край на тунела.