Великата китайска зоологическа градина

След известно време Си Джей се надигна да огледа по-добре раната на Лъки.

Беше ужасна, през цялата горна част на бедрото, но Си Джей реши, че ако успее да я зашие, раната ще попречи па Лъки само да ходи. Щеше да може да лети,

–           Няма да е нито хубаво, нито много хигиенично – каза Си Джей, докато правеше игла от заострена пръчка и използва вървите на обувките си вместо конец. – И ще боли ужасно.

Болеше, и още как.

Лъки виеше през цялото време, но накрая Си Джей успя да зашие раната,

Лъки лежеше задъхана.

–           Лъки стане? – попита Си Джей.

Драконът неуверено се изправи... и падна – кракът не понесе тежестта на тялото. Направи втори опит, като пазеше ранения крак, и успя да се задържи.

Си Джей се ухили,

–           Кораво пиле си ти, Лъки.

– Лъки не разбира Бяла глава...

–           Бяла глава харесва Лъки.

Драконът навря муцуна в лицето ѝ,

– Лъки харесва Бяла глава...

Си Джей я накара да изпробва крилете си. Оказа се, че драконът е в състояние да лети. Или по-скоро да се рее, но това беше достатъчно.

И не след дълго двете се носеха над горите и скалите на Южен Китай, обратно към зоологическата градина.

67.

Когато стигнаха огромния правоъгълен кратер на Великата драконова зоологическа градина на Китай, слънцето беше напълно изгряло.

На дневна светлина мащабите на разрушенията, причинени от драконите, бяха зашеметяващи. Колони черен пушек от унищожени хеликоптери и сгради се издигаха от много места из долината. Въртящият се ресторант на върха на Драконовата планина беше буквално разкъсан, двата му етажа зееха към стихиите.

В 6:20 Си Джей включи радиостанцията на канал 20.

–           Мечок? Чуваш ли ме? Мечок, приемам.

Прашене...

– Чувам те, Катеричке.

–           Добре ли си.

–           Спотайвам се след лайняната буря, но още не съм във вражески ръце. Каквото и да си направила, сестричке, подейства. Драконите са затворени. Външният купол работи. Да приема ли, че си извършила нещо героично?

–           И още как – отвърна Си Джей. – Ами китайците? Те какво правят?

–           Понесоха сериозни загуби, а оцелелите се раздвижиха. Преди десетина минути видях джипове да се отправят към. зоопарка. Какво ще правим сега, Катеричке?

Си Джей се питаше същото.

–           Сега ще трябва да намерим начин да се махнем от това място...

–           Си Джей! – разнесе се друг глас от радиостанцията. Мъжки глас, говорещ на английски. – Си Джей, ти ли си? Обажда се Бен Патрик.

Патрик. За последен път го беше видяла, във въртящия се ресторант, когато каза, че била луда да отива в Центъра за гнездене.

–           Бен? Къде си? – попита тя.

–           При главния вход. На покрива на сградата. Дойдох със сервизната кабина на въжената линия. Не мога да повярвам, че още си жива,

– На магия.

–           Си Джей, зоологическата градина отново е овладяна, което означава, че китайците ще предприемат сериозни мерки за контрол върху последствията – каза Патрик. – Ще избият всички ни, за да запазят катастрофата в тайна. Време е да се пръждосваме оттук и аз знам начин. Ако още яздиш жълтата си приятелка, ела колкото се може по-скоро на покрива на сградата при главния вход.

Си Джей обмисли думите му.

–           Добре. Тръгваме натам. Мечок?

–           Да? – отвърна Хамиш.

–           След малко ще се свържа с теб.

Си Джей и Лъки спряха на два пъти по пътя към главния вход – първо при Люпилния център, за да приберат Мини. Си Джей взе и хирургически комплект от лечебницата – скалпели, конци, упойка и спирт. Сложи Мини на седлото пред себе си и отлетяха.

Спряха набързо и при манастира на източната страна на зоопарка, където живееха жълтодрехите от групата на Лъки.

Семейството беше много развълнувано от последните събития, но след кратка размяна на крясъци между Лъки и групата Си Джей направи бърза операция на всеки от четирите дракона – на левите им очи.

След това Си Джей, Лъки и Мини отлетяха отново към сградата при главния вход.

Колосалната постройка все още се издигаше в южния край на долината, но не изглеждаше по най-добрия начин.

Огромната бяла сграда беше подложена на атака в някой момент – почти всичките ѝ прозорци бяха разбити. Широките панорамни прозорци на главната контролна зала бяха избити, а самата зала бе пуста, изпотрошена и омазана с кръв.

Внезапно по цялата сграда замигаха светлини... последвани от светлини по цялата зоологическа градина. Китайците явно бяха успели да докарат ремонтен камион до станцията за управление на отпадъци и бяха възстановили захранването.

Докато летеше към сградата, Си Джей видя големия амфитеатър на покрива – мястото, където за първи път беше видяла Лъки.

На просторната сцена на амфитеатъра стоеше мъж.

Бен Патрик, който ѝ махаше енергично.

Лъки кацна на сцената недалеч от него. Си Джей и Мини слязоха.

Полъхна слаб ветрец. Огромната долина се простираше на север зад Си Джей. Великолепната гледка на светлината на утрото беше достойна за пощенска картичка, ако не бяха всички пожари и разрушения.

Си Джей понечи да тръгне към Патрик... но Лъки внезапно я побутна и изсумтя.

– Лъки... не харесва... Големи очи. Големи очи лош човек...