Вихърът на Жътваря

Серен разбираше удобството да се гледа на света по този начин. Лекотата на такава простота беше примамлива. Но невъзможна за нея. Човек не можеше по своя воля да се направи на сляп за сложностите на света. Да, за Силхас Руин тези привидни сложности бяха несъществени. Намерил беше някакъв вид сигурност и тя беше ненакърнима.

Уви, Феар Сенгар не бе подготвен да приеме безнадеждността на постоянните си нападки срещу Силхас Руин. И сега стоеше до триъгълния портал, през който трябваше да минат, нетърпелив сякаш този отдих да свърши.

— Мислиш си — каза на Силхас Руин, — че буквално нищо не знам за онази древна война, за нашествието в този свят.

Очите на албиноса Тайст Андий се изместиха, приковаха се във Феар Сенгар, но Силхас Руин не отвърна.

— Жените помнят — каза Феар. — Предават сказанията на дъщерите си. Поколение след поколение. Да, знам, че Скабандари е забил нож в гърба ти там, на онзи хълм над полето на битката. Но все пак първата измяна ли беше това?

Ако очакваше реакция, остана разочарован.

Удинаас се изсмя тихо от ъгъла, където седеше, опрял гръб на люспестата скала.

— Стига с тия глупости. Кой кого бил предал. Какво значение има? Сякаш и ние тук разчитаме на доверието, за да ни спои. Кажи ми, Феар Сенгар, мой доскорошен господарю — твоят брат има ли някаква представа кой е Руин? Откъде дойде? Предполагам, че не. Иначе щеше лично да тръгне след нас, с десет хиляди воини зад гърба си. Но вместо това те си играят с нас. Не си ли поне любопитен защо?

Никой не проговори за няколко мига, а после Кетъл се изкикоти и всички се обърнаха към нея. Тя примига сънено.

— Искат първо да намерим онова, което търсим, разбира се.

— Тогава защо осуетяват опитите ни да влезем по-навътре? — попита навъсено Серен.

— Защото знаят, че посоката е грешна.

— Как могат да знаят?

Малките мръсни ръце на Кетъл изпърхаха в сумрака като прилепи.

— Сакатият бог им е казал. Сакатият бог е казал, че все още не е време да се тръгне на изток. Той не е готов за открита война, все още. Не иска да навлезем в пустите земи, където чакат всички тайни.

Серен Педак зяпна детето.

— Кой, в името на Блудния, е Сакатият бог?

— Онзи, който е дал на Рулад меча му, Аквитор. Истинската сила зад Тайст Едур. — Кетъл вдигна ръце. — Скабандари е мъртъв. Сделката е на Ханан Мосаг, а монетата е Рулад Сенгар.

Феар гледаше Кетъл с ужас.

— Откъде знаеш?

— Мъртвите ми казаха. Много неща ми казаха. И онези под дърветата, пленените. И друго ми казаха. Че огромното колело скоро ще се завърти, за сетен път, преди да затвори кръга. Затваря го, защото трябва, защото той така го е направил. Да му каже всичко, което трябва да знае. Да му каже истината.

— На кого да каже? — попита в недоумение Серен.

— На него, на онзи, който иде. Ще видите. — Момичето хвана Феар за ръката и го задърпа. — Трябва да побързаме, иначе ще ни хванат. А ако ни хванат, Силхас Руин ще трябва да избие всички.

„Искам да го удуша това дете“ — помисли Серен.

Удинаас се смееше.

Искаше и него да удуши.

— Силхас — каза Серен, — имаш ли някаква представа за какво говори Кетъл?

— Не, Аквитор — отвърна той. — Но смятам да продължа да я слушам.

3.