Вихърът на Жътваря

Видя ги как минаха покрай него, предпазливи, и двамата с извадени ножове. Единият прошепна нещо на другия и двамата спряха.

Мъжът пристъпи напред, като изстърга с дясното си стъпало по плочника. Нарочно.

Двамата рязко се извъртяха.

Оулданският бич кадаран с шепот се изпъна напред като змия, кожата — със затегнатите по нея големи колкото монета, остри като бръснач и застъпващи се извити като полумесец остриета — просветна в бляскава дъга, която облиза и двамата през гърлата. Плисна кръв.

Той ги изгледа, докато падаха. Кръвта потече, повече от мъжа вляво, разля се по мръсния калдъръм. Той пристъпи към другия мъж, извади ножа си и го заби в гърлото му. След това ловко одра лицето и черепа на мъжа — кожа, мускули и коса. Повтори същото и с другия.

Двама агенти на Патриотистите по-малко.

Знаеше, че работят по трима, третият винаги на разстояние след първите двама.

Откъм гарнизона прозвучаха първите сигнали за тревога, пронизителен ек на камбани в прашния въздух.

Мъжът сгъна зловещите си трофеи, пъхна ги под гънките на широката риза от вълна на родара, която покриваше люспестата му ризница, и тръгна към северната порта.

Където вече се бе появило отделение на градската стража, петима ледерии с къси мечове и щитове.

Щом ги видя, мъжът затича напред, с бича в лявата ръка, а с дясната измъкна кривата брадва ригта от каишките, които я държаха на бедрото му. В двата края на дебелата, дълга колкото бедрената кост на възрастен мъж дръжка имаше железни полумесеци, перпендикулярни един спрямо друг. Кадаран и ригта: древните оръжия на Оул’дан. Изработката им, както и боравенето с тях, вече бяха почти непознати за племената от близо столетие.

Стражите, съответно, никога не се бяха изправяли срещу такива оръжия.

Мъжът стигна на десет крачки от първите трима стражи. Бичът изсвистя и описа голяма осмица, последваха крясъци и швирна кръв, почти черна в предвечерния полумрак. Двама от ледериите залитнаха назад.

Стегнатата жилава фигура се озова пред последния мъж в първата редица. Дясната ръка се хлъзна по дръжката и спря под лявото извито острие, мъжът вдигна брадвата, блокира отчаяното посичане на късия меч на стража, а след това извъртя десния си лакът напред и дясното острие описа бляскав полукръг и посече мъжа в лицето — удари го точно под ръба на шлема, разсече носовия хрущял под челото и се вряза в меката пихтия на мозъка. Мъжът измъкна острието от черепа на падащия страж, замахна с бича и той изплющя и се уви около шията на четвъртия ледериец — който изврещя, изпусна меча си и задра с пръсти по смъртоносните остриета. А оулецът се сниши, дясната му ръка се хлъзна по дръжката на ригтата вече надясно и той пак извъртя лакът и посече. Петият страж вдигна щита си да блокира, но много късно — острието го порази през очите.

Дръпването на бича обезглави четвъртия страж.

Мъжът от Оул пусна дръжката на кадарана, стисна ригтата в двата края, пристъпи напред и натресе дръжката в гърлото на последния страж — счупи му гръкляна.

Вдигна бича и продължи напред.

Улица, викове на пиконосци вдясно. Портата — на петдесет крачки от него — вече бе задръстена от стражи. Той затича право към тях.

Атри-Преда Биват поведе отряда пиконосци лично. Двадесет конници.

Видя двамата агенти Патриотисти по средата на уличката. И петимата градски стражи в другия край.

Излезе на широката улица, обърна коня наляво и извади меча си.

Нападали тела навсякъде над двадесет, и като че ли само двама все още бяха живи. Студена пот я защипа под бронята. Кръв навсякъде. По калдъръма, оплискала високо стените и самата порта. Отсечени крайници. Воня на пикоч, повлекли се черва. Един от оцелелите крещеше и биеше главата си в земята. Ръцете му бяха отсечени.

Точно срещу портата — Биват дръпна юздите — бяха нападали четири коня, ездачите им бяха проснати до тях. Прахолякът по-нататък й подсказа, че първият пристигнал отряд се е впуснал в гонитба.

Втори оцелял се дотътри до нея. Беше ударен в главата, шлемът му беше хлътнал и по лицето му капеше кръв. Зяпна я и тя прочете ужас в очите му. Мъжът отвори уста, но от тях не излезе и дума.

Биват отново се огледа, после се обърна към своя Финад.

— Продължете след тях. И си извадете оръжията, проклети да сте! — Погледна навъсено войника в краката си. — Колко бяха?

Той я зяпаше все така безмълвно.

Отнякъде дотичаха още пазачи. Един лекар клекна до войника, който беше изгубил ръцете си.

— Не ме ли чу? — изсъска Биват.

Мъжът кимна, преглътна и каза:

— Един. Един мъж, Атри-Преда.

„Един? Абсурд.“

— Опиши го.

— Люспи. Лицето му беше на люспи. Червени като кръв!

Ездач от отряда й се върна от пътя и докладва с пресекнат глас:

— Първият отряд пиконосци са мъртви до един, Атри-Преда. Малко по-натам. И всички коне, освен един. Да продължим ли?

— Да продължите ли? Проклет глупак — разбира се, че трябва да продължите. Вървете по дирята му!

Зад нея се чу глас:

— Това описание, Атри-Преда…

Тя се извъртя в седлото.

Орбин Търсача на истината, плувнал в пот, бе приковал малките си очи в нея.

Биват се озъби и изръмжа:

— Да?

„Червената маска. Никой друг.“