Вихърът на Жътваря

Факторът Летур Аникт водеше необявена война срещу племената отвъд граничните земи с помощта на имперски войски, за да краде земя и да консолидира новите си владения. Никакво оправдание нямаше за това кръвопролитие. Единствената цел беше лично обогатяване. При все това обаче Брол Хандар не знаеше какво трябва да направи по въпроса, ако изобщо трябваше да направи нещо. Беше приготвил дълъг доклад до императора, с добре описани подробности за положението тук, в Дрийн. Докладът обаче си бе останал притежание на Брол, защото той бе започнал да подозира, че ако го изпрати в Ледерас, няма да стигне нито до императора, нито до някой от неговите съветници едури. Ледерийският канцлер Трайбан Гнол, изглежда, бе съучастник и дори съюзник на Летур Аникт — намек за огромна властова мрежа, скрита под повърхността на привидно процъфтяване, незасегнато от властта на Едур. В момента Брол Хандар разполагаше само с подозрения, с податки за тази коварна властова мрежа. Една връзка беше сигурна и тя беше с този ледерийски съюз на богати фамилии, тръста „Свобода“. Вероятно тази организация беше в самата сърцевина на скритата власт. Но не можеше да е сигурен.

Брол Хандар, дребен благородник сред Тайст Едур и наскоро назначен за Надзорник в малък град в един далечен край на империята, съзнаваше добре, че не би могъл да се опълчи срещу нещо като тръст „Свобода“. Всъщност дори започваше да се убеждава, че разпръснатите по тази огромна земя Тайст Едур не са нищо повече от плавей, яхнал равнодушните течения на дълбока мътна река.

И все пак съществуваше Императорът.

Който най-вероятно бе обезумял.

Не знаеше към кого да се обърне. Не знаеше дори дали това, на което е свидетел, наистина е толкова опасно, колкото изглежда.

Някакво вълнение близо до портата го сепна и той се наведе и надникна през процепа.

Арест. Хората бързо се отдръпваха, докато двама невзрачни ледерии, по един от всяка страна, бутаха жертвата си с лице напред към колоните на портата. Никакви гневни обвиняващи викове, никакви уплашени отрицания. Мълчанието, споделено от агентите на Патриотистите и техния пленник, наистина потресе Надзорника. Сякаш подробностите бяха без значение за никого.

Единият агент претърси задържания за оръжия, не намери и след това, докато другият го притискаше в декоративната колона, свали кесията от колана му и почна да рови в нея. Бузата на задържания беше притисната в барелефите на широката четвъртита колона — ваянията по нея изобразяваха някакъв древен и славен подвиг на Ледерийската империя. Брол Хандар подозираше, че нито един от тримата не усеща иронията в това.

Обвинение в заговор. Вечното обвинение. Но срещу какво? Не срещу присъствието на Тайст Едур — това щеше да е безсмислено в края на краищата, а и със сигурност нямаше никакви репресии, поне доколкото Брол Хандар беше чувал. Така че… какво? Срещу кого? Длъжниците винаги съществуваха и някои избягваха дълговете си, но повечето не успяваха. Имаше секти, свързани с политически или социални брожения, много от които привличаха членове от обезправените остатъци на покорени племена — фентите, нереките, тартенал и други. Но след завоеванието повечето от тези секти или се бяха разпаднали, или бяха избягали от империята. Заговор. Обвинение, което трябваше да потуши дебата. Някъде следователно трябваше да съществува някакъв списък на възприети убеждения, множество от твърдения и вери, които съставяха същинската доктрина. Или тук беше в сила нещо много по-коварно?

Някой драсна по вратичката на каляската и миг след това тя се отвори.

Брол Хандар погледна фигурата на стъпалото, щом каляската се наклони от тежестта.

— Ама разбира се, влезте, Орбин.

С мускули, омекнали от години бездействие, с месесто лице, с натежали и провиснали челюсти, Орбин Търсача на истината като че ли се потеше непрекъснато независимо от околната температура, сякаш някакъв вътрешен натиск избиваше отровите от ума му на повърхността на кожата. Местният водач на Патриотистите беше, поне според Брол Хандар, най-жалкото злонамерено същество, което бе срещал в живота си.

— Появата ви е съвсем навременна — каза едурът, щом Орбин влезе в каляската и се настани на седалката срещу него; киселата миризма на потта му го лъхна. — Макар да не бях в течение, че вие лично надзиравате ежедневните дейности на агентите си.

Тънките устни на Орбин се сгърчиха в подобие на усмивка.

— Натъкнахме се на информация, която може би ще ви интересува, Надзорник.

— Поредната от вашите несъществуващи конспирации?

Усмивката за миг се разшири с леко потръпване на устните.

— Ако цитирате случая със Заговора Болкандо, уви, това е работа на тръст „Свобода“. Информацията, до която се добрахме, засяга ваши хора.

„Мои хора.“

— И?

Брол Хандар зачака. Отвън двамата агенти извлякоха задържания настрани и човешкият поток се възобнови, сдържано незаинтересован.