Вихърът на Жътваря

Богато украсената каляска, обрамчена с лъскаво кръвно дърво, бе спряла на главната улица на Дрийн, едните й колелета бяха на тротоара и откритият канал шуртеше под нея. Четирите костенобели коня стояха унило в преждевременния зной, отпуснали глави. Право пред тях се издигаше сводеста порта, зад която кипеше гъмжилото на Високия пазар, задръстен от сергии, коли, добитък и хорски тълпи.

Потокът от богатства, какофонията от гласове и множеството предлагащи или посягащи да грабнат ръце сякаш кулминираха в сила, която блъскаше сетивата на Брол Хандар дори от мястото, където седеше, защитен в тесния плюшен затвор на каляската. Надигащите се на вълни звуци от пазара, хаотичните човешки потоци напред и назад през портата и тълпите по самата улица, всичко това напомняше на Надзорника за религиозна трескавост на някоя безумна версия на погребение при Тайст Едур. На мястото на жените, надаващи ритмичното си пъшкане на сдържана скръб, колари ръчкаха мучащи говеда през гъстата гмеж. Вместо непусналите кръв младоци, дърпащи веслата през кърваво пенестите гребени на вълните, тук ехтеше тропотът на ръчни колички и се извисяваха кресливите викове на продавачи. Гъстият дим от клади и жертвени дарове, загърнал едурските села, тук представляваше плътна прашна река, зацапана с хиляди миризми. Тор, конска пикня, печено месо, зеленчуци и риба, необработени кожи от мириди и ощавени кожи на родара; гниеща смет и задушаващият мирис на замайващи мозъка опиати.

Тук, сред ледериите, в морето не се хвърляха скъпоценни жертвени дарове. Костта от тюленови бивни лежеше по рафтове като редици зъби от някакви механизми за мъчение. По други сергии костта се появяваше отново, този път изваяна в хиляди форми, много от които в подражание на религиозни предмети от едурите, джхеките и фентите, или като фигури за игра. Лъскавият кехлибар тук беше украса, а не свещените сълзи на пленен сумрак; а самото кръвно дърво бе изваяно на купи, чаши и паници.

Или за украса на каляска.

През един процеп на кепенците Надзорникът наблюдаваше кипежа по улицата. Тук-там по някой Тайст Едур се появяваше в тълпата, с една глава по-висок от повечето ледерии, и на Брол му се струваше, че разчита нещо като насмешка зад отчуждените високомерни изражения на едурите. А в очите на един натруфено облечен, с отрупани с пръстени ръце старейшина, когото познаваше лично, забеляза блясъка на алчност.

Промяната рядко бе въпрос на избор и обичайната й поява идваше бавно, подмолно. Вярно, ледериите бяха преживели стъписването от съкрушените им армии, от убития им крал и от новата властваща класа, но дори и тогава внезапните обрати не се бяха оказали толкова катастрофални, колкото можеше да се очаква. Обърканото кълбо, което ги държеше, се бе оказало жилаво и, както Брол вече разбираше, много по-здраво, отколкото бе изглеждало. Това, което най-много го безпокоеше обаче, бе лекотата, с която същото това кълбо заплиташе всички, които се омотаеха в него.

„Отрова има в този допир, но не фатална, само опияняваща. Сладка и може би в крайна сметка смъртоносна. Това е, което произтича от… охолството.“ И все пак виждаше много добре, че възнаграждението на охолството не е достъпно за всички. Всъщност изглеждаше смущаващо рядко. Докато тези, които притежаваха богатство, открито тържествуваха в неговата показност, същата тази суетност подчертаваше факта, че са отчетливо малцинство. Но това неравновесие, разбираше вече той, бе наистина необходимо. Не всеки може да е богат — системата не можеше да позволи такова равенство, защото властта и привилегиите, които предлагаше, зависеха тъкмо от обратното. „Неравенство, иначе как може да се постигне властта, как може да се ценят даровете на привилегията? Защото за да има богати, трябва да има бедни. И повече да са последните, отколкото първите.“

Прости правила, лесно достижими с просто наблюдение. Брол Хандар не беше учен човек, недостатък, който му се напомняше непрекъснато от деня, в който пристигна като Надзорник на Дрийн. Нямаше кой знае какъв опит в управлението и малко от уменията, които притежаваше, бяха приложими към новите му задължения.