Владетелят на ада

- Местната и щатската полиции ни помагат много - каза Наш. - Отцепиха целия район, за да не допускат външни лица.

- А пресата какво прави?

- Засега нищо. Тук сме доста отдалечени. Най-близкото градче е Лима, на петнадесет мили.

- Дръжте ги далеч - предупреди Хардистан.

- Разбрано.

Слънцето вече започваше да хвърля дълги сенки по полето. Излязоха и тръгнаха по замръзналата пръст към редицата дървета, която се чернееше на около километър от тях. Замръзналият сняг хрустеше под обувките им.

- Знам как се чувстваш, Мартин - каза Файърстоун.

- Недей да се мислиш за виновен.

- Не се чувствам виновен - отвърна спокойно Вейл. - Уолър не беше от моите ВС.

Файърстоун се изненада от грубия му отговор. Челюстта му се стегна и той се загледа през полето към федералните агенти, които започваха огледа на района. Хардистан също беше изненадан от реакцията на Вейл.

- Не съм казал, че грешката е твоя, Сам - продължи Вейл. - Ти взе всяка възможна предпазна мярка при идването ни тогава. По дяволите, това е пробив в сигурността.

- Не може да бъде - възрази Хардистан.

- Съгласен съм, че вероятността е минимална, но трябва да разгледаме всички възможни варианти. Не мисля, че е просто съвпадение, не вярвам в случайности. Но и никога не ги изключвам.

- Било е тъмно - каза Хардистан. - Той би могъл да се приближи и да го простреля отблизо.

- Не би го направил - възрази Файърстоун. - Стрелял е отдалече, за да може да се измъкне по най-бързия начин. Но където и да се е намирал при стрелбата, наблизо до това място ще открием път.

- Да - съгласи се Маккърди. - Има един черен път зад дърветата. Извежда на шосе 501. Оттам би могъл да потегли накъдето си иска. Имал е два часа и половина преднина още преди полицията да пристигне. В .този момент е бил на поне 150 мили.

- Но как, по дяволите, е успял да открие Уолър? - попита горчиво Хардистан.

- Мен ме вълнува повече кой е бил стрелецът, отколкото конкретното място, откъдето е стрелял - възрази Вейл.

-      Мен пък най-много ме вълнува как ни е открил - каза Файърстоун. - Не сме съобщавали плана за полета до Ню Мексико, докато не кацнахме. При излитане от Ню Мексико не съобщихме никакъв план на полета, същото важи и за полета от Форт Уейн. Дори не резервирахме кола, докараха ни я двама съдия-изпълнители от Кълъмбъс.

- Може би е бил телепат - подхвърли саркастично Хардистан.

- А може би има собствен самолет - намеси се Флахърти, който до този момент не се бе обаждал. Хардистан, Вейл и Файърстоун се обърнаха към него.

- Ами това са вариантите - разпери ръце той. - Или има пробив в сигурността, или сте били проследени. А ако ви е проследил, значи трябва да го е направил със самолет.

- Преследвал ни е по целия път с частен самолет? - попита с усмивка Вейл.

- Не му се е налагало. По всяка вероятност от някое място на два часа полет от Форт Уейн.

- И как е разбрал? - запита Файърстоун.

- Някой е прехванал плана на полета ви на скенер при излитане от Ню Мексико - каза Флахърти. - И се е обадил на човек, който е бил достатъчно близо, за да се добере до Форт Уейн в същото време, както и вие. Това са два часа. Той ви е подслушал при размяната на реплики с контролната кула на пистата, после е проследил колата по въздуха, чак до прага на Уолър.

- Тия неща стават само във филмите - изсумтя Хардистан.

- Значи остава пробивът в сигурността. Което означава, че някъде по върховете има техен човек.

- Никой не знаеше новото име на Уолър освен Сам, генералния прокурор и аз. Никой - повтори Хардистан.

- И само Сам знаеше къде живее Уолър, а той не си държи данните в никакъв компютър.

-      Съгласен съм с Дърм - намеси се и Майер. - Търсим убиец, който има собствен самолет, може да го управлява, суперстрелец и живее в радиус два часа полет от Форт Уейн.

- Значи свиваме кръга до какво? Петнадесет-двадесет милиона души, така ли? - каза Флахърти.

- Ако това е вярно, тогава той е на свободна практика

- каза Файърстоун. - Светилището не може да държи някакъв суперстрелец да си седи ей така, по средата на нищото, в случай че някой, когото искат да отстранят, реши да се скрие тук.

- Може би е някой, с когото са действали във Виетнам - каза Вейл.

- Имаш предвид някой от „Фантомите“?

- Да.

- Те всички са изяснени случаи, Мартин.

- На онази фотография има двама непознати. Единият е мъртъв. Но кой го казва? Гари Джордан. Никой друг до този момент не е потвърдил думите му. А няма начин да направим обратна проверка, защото няма никакви регистри.

- Не им се е налагало да подправят нищо - каза Флахърти. - Просто са разпространили вестта, че този човек е мъртъв. До този момент никой не е дал и пет пари.

-      А й не е необходимо да е от Виетнам - каза Хардистан. - Проектът „Фантом“ беше и в Никарагуа. И в Пустинна буря. Някъде по веригата този момък изчезва и започва да работи самостоятелно.

Вейл вдигна рамене.

- Така или иначе, този човек е професионалист. Изпипал си е нещата до съвършенство. Първият му изстрел е точно в главата. Нощем! Невероятен стрелец. И да го открием, едва ли ще ни каже нещо.

- Искам го този тип - изръмжа Файърстоун.