Владетелят на ада

В седем и петдесет Еди Максуел сграбчи слушалката на червения телефон върху бюрото си и изръмжа:

- Да.

- Валери се обажда. - Тя крещеше, за да надвика воя на хеликоптерните витла и вятъра. - Направо станахме на шушулки.

- Ваша си работа. Но трябва наистина да измъкнеш нещо хубаво, Азимур, или ще ти удържа всички разходи по екскурзията от заплатата.

Тя се втренчи в замрелия кадър от записа, направен преди двадесетина минути.

-      Еди, имаме една ферма на гъза на географията, на две-три мили от най-близката къща. Имаме трактор, дето се е опитал да влезе в къщата през стената. Имаме двадесет и четири годишен фермер на име Ралф Андерсън, простреляй два пъти, веднъж в главата и втория път в тялото. Имаме една полева лаборатория на ФБР и поне тридесет федита, дето само не лазят на четири крака.

- Все още не съм впечатлен.

- Вече е по-интересно. Познай кой е дошъл на закуска?

- Памела Андерсън под ръка с Мадона.

- Не позна. Уилям Хардистан.

Максуел внезапно наостри уши.

- Хардистан?!

- Става още по-интересно. Познай кой е под ръка с него?

- 0, за Бога...

- Мартин Вейл.

- Адвокатът?

- Колко Мартин Вейловци познаваш?

Мисълта на Максуел запрепуска бясно.

- Да има някой от конкуренцията наблизо?

- Не, но е въпрос само на време. Току-що разговарях с момчетата от фургона със сателитната връзка. Ще бъдат тук само след десет минути. Ще направим репортаж на живо. Можем да използваме заснетия досега материал с гласа ми зад кадър след въведението.

- Трябва на всяка цена да се добереш до Хардистан.

- Все още сме във въздуха, Еди.

- Успя ли да заснемеш Хардистан и Вейл?

- И питаш.

- Добре. Обади ми се веднага щом отнесеш записа във фургона за връзка. Веднага ще известя Джули Лейн, тази сутрин тя продуцира новините. Мислиш ли, че ще успееш да хванеш Хардистан за интервю?

- Нали го познаваш, устата му е като зашита. А той е истинска бъбрица в сравнение с Вейл.

- Добре, свий го до три минути с десерт накрая.

- Няма проблем. - Тя погледна надолу към полето зад къщата на Андерсън. - Снощи тук е станало нещо наистина голямо, Еди.

- Страшно попадение си направила. А сега открий какво точно е било. - И той затвори.

-      Страхотно - простена Вейл, докато се влачеха обратно към къщата. - Започнал съм работа на новия пост преди по-малко от денонощие, единствения ни свидетел го очистват, и сега ще ни изтъпанчат мутрите по цял свят.

- Добре дошъл в реалния свят, Мартин - каза Хардис- тан. - Крайно време е да привикнеш с него. От този момент нататък няма отърване от нея.

Върнаха се в къщата, наляха си кафе и затъркаха замръзналите си ръце над камината. Вейл мълча няколко минути, втренчен в горящите цепеници.

- Ще ви кажа какво ще направим - каза накрая той. - Ще тръгнем за Форт Уейн. Били и аз имаме среща с един федерален съдия след по-малко от четири часа. Сам, Бен и Дърмот ще дойдат с нас. Така всички се махаме оттук. Флойд, бих искал да поседнеш малко с Азимур, да й предадеш, че сме на път за Чикаго и че Хардистан само се е отбил тук на път за друга среща да види какво става. Аз съм с него по работа, която не е свързана с този случай.

- Несвързана с този случай? Не бих заложил и старата си шапка, че ще се хване - обади се       Флахърти и се изсмя.

- Флойд не знае за какво става дума. Знаеш ли защо съм тук, Флойд?

- Все още не.

- Добре, нека да остане още малко така. Така той няма да си криви душата, когато й обяснява.

- Ако стане прекалено нахална - намеси се Хардистан, - предай и, че сме наложили пълно затъмнение по случая и че тя ще научи какво става заедно с всички останали зрители.

- Това ще й подейства направо като електрошок - каза Флахърти.

- Не се занимавай с нея - каза Вейл.

- Тя те хвана в кадър, Марти. Ако не получи някакво правдопододно обяснение, ще си отвори устата.

- Така или иначе, пак ще го направи.

- Не и ако й направиш малко вятър.

- Какво се опитваш да ми внушиш, по дяволите?

- Нека Флойд й даде едно интервю на живо. Той може да съобрази какво вече й е известно и после да обяви затъмнение върху разследването. Тя първа получава достоверната информация - а и така би трябвало да бъде, нали дойде първа - и може би той ще успее да я убеди да не те закача.

- Ами Били?

- Не мисля, че това ще я задоволи - намеси се Маккърди. - Ще ни се наложи да дадем още информация, за да я накараме да не закача и Били.

- Като например каква? - изсумтя Хардистан.

- Ами, тя вече е заснела забития в стената трактор - каза Флахърти. - Пуснете я да снима и вътре. Нека надзърне през кухненския прозорец и да снима в едър план действителното място, откъдето е било стреляно. Обяснете, че жертвата е била простреляна върху трактора.

- Струва си да се опита - каза Маккърди.

- Откога започна да се подмазваш на пресата? - попита го Вейл.

- Тя е Жената-Дракон, Марти. Защо дайвдигаме кръв- ното толкова отрано? Веднъж вече й би шута. Дай й нещо, за което да може да се хване.