Владетелят на ада

- И после се връщат, когато Улф прави месечната си визита - доразви идеята Майер. - Всеки от тримата или четиримата грабители си има ключ за депозитния сейф, пъха си дела от парите в куфарче, влиза в служебния офис и Улф прави депозитите. После той пъха парите обратно в сейфа, така че балансът винаги да излиза.

- Прекрасна теория - каза Хайнс. - Лошото е само там, че не можем да докажем нищо от нея.

- Така че ще имаме нужда от разрешение да хвърлим поглед в депозитните сейфове - каза Майер.

- Може и да не ни се наложи - каза Флахърти.

- Не можем да отворим депозитните сейфове, Флахърти.

- Няма да ги отваряме, Бен. Това е игра за най-добрия майстор на блъфа на света. Мартин ще се справи.

Вашингтон, събота, 7 часът и 30 минути сутринта,

източно стандартно време

В една стая в подземието на Белия дом президентът Пенингтън, генерал Джеси Джеймс, полковник Стю Рембранд и Клод Хукър изучаваха силно увеличени копия от снимките на планината Джеймс.

-      Те строят защитни периметри - каза Рембранд. - Защитни зони. Започват ето тук, от седловината, и отиват нагоре до снега. Всяка зона се защитава от тел-бръснач и мини.

Генерал Джеймс посочи група дървета на една от фотографиите и каза:

- Според нас бункерът се намира тук. Най-голямата концентрация от жива сила е в този участък. Тук трябва да е и Енгстрьом. Оттук ще ръководи хората си.

- Енгстрьом вярва, че ФБР и СКТАОО няма да рискуват да се ангажират в огнестрелна война там горе - каза Пенингтън.

- Да - каза Джеймс. - Той мисли, че това ще се превърне в мексиканска обсада, че ще си кютят там до Второ пришествие и ще изпращат хората си на нощни терористични акции.

- Временният щаб на република Светилище - каза Пенингтън.

- Те ще ангажират стотици агенти на Бюрото и СКТАОО и сума ти екипировка при една блокада, господин президент - каза полковник Рембранд. Това ще струва цяло състояние на данъкоплатците.

- И ще се превърне в кошмара на отдела ни по пъблик рилейшънс - добави Хукър. - Всяка вечер ще ни изтипосват по новините в шест часа. Той ще ви унищожи политически.

- Колко близо е Вейл до осигуряването на обвинител- ни актове срещу тези хора? — попита Пенингтън.

- Седмица, месец, кой знае?

- Дори и да ги осигури, кой ще отиде да арестува Енгстрьом и висшите му офицери? - ехидно каза Джеймс.

- Службата на съдия-изпълнителите няма необходимата екипировка, за да ги арестува. А Националната гвардия просто ще я накълцат на парчета там горе.

- По дяволите, и ФБР и СКТАОО не могат да се справят - изруга Рембранд. - Ако искаме да им развалим пикника, ще ни трябват рейнджъри и специалните части. Те знаят как да се справят с този проблем.

- Това значи...

-      Значи нощен десант. Излитат с хеликоптери, спускат рейнджърите с въжени стълби в определени райони... - той посочи областите върху картата - ...подкрепят десантите с тежкокалибрена стрелба от въздуха. Така ще контролираме ситуацията. Не можем да използваме парашутисти от ниска височина, ветровете горе са много силни и непредсказуеми. Жертвите могат да се окажат катастрофални.

- Господи, това ще накара Уейко да изглежда като детска игра - простена Хукър.

- Какъв друг вариант има? - попита Пенингтън. — Мога ли да се позова на закона Джонсън за военните сили, използван за ескалацията на войната във Виетнам? Или на законите за антитерористична дейност?

- Това е въпрос, който трябва да отправите към генералния прокурор, господин президент - каза генерал Джеймс.

Пенингтън се втренчи в стената и разтърка с две ръце слепоочията си. После попита Рембранд, който щеше да командва бойното съединение от специални части

- Какви сили според вас се налага да използваме?

Рембранд погледна картата.

- Препоръчвам да използваме петстотин души при първата вълна. Да ги спуснем там, където започва линията на снега, с което ще разполагаме с предимство по височина. Ще ги подкрепим с още петстотин, щом сражението започне. Групите ще се насочват към най-горещите точки.

- Загуби в жива сила? - попита президентът.

- Щом проумеят срещу какво са изправени, ще започнат да се предават. Освен най-закоравелите.

- Не това имах предвид.

- Господин президент, ако нещата тръгнат гладко, бих казал... губим максимално сто души, срещу триста на противника.

- А ако не тръгнат гладко? - обади се Хукър,

- При най-лошия развой можем да загубим около двеста убити и ранени. Правя съотношението три или четири срещу един в наша полза. Зависи до каква степен са фа- натизирани.

- До най-последната - отвърна Пенингтън. - Какво можеш да искаш от хора, на които само Армагедон и Апокалипсисът са им в устата?

- Започне ли боят, бързо ще си променят религията, сър - каза Джеймс.

- Какъв ужас — каза замислено Пенингтън.

- За цялата работа е виновен единствено Вейл с неговите дяволски заповеди за обиск - намеси се Хукър. - Той форсира Енгстрьом.

- Вейл си вършеше работата, Клод - каза Пенингтън.

- А мен не ме интересува причината защо. Това е въпрос от вчерашния ден. Имам да вземам решение и нямам на разположение и секунда.